Брой 9/2021
Проф. д-р Хр. Одисеев, д.м.н.
Един от ключовите въпроси при прогнозиране хода на пандемията на COVID-19, причинена от SARS-CoV-2, e доколко добре и колко време имунните реакции предпазват преболедувалите от реинфекция. За някой вируси прекараната инфекция осигурява траен имунитет за цял живот. Но за коронавирусите съществуват факти, които будят съмнение. Това са краткотрайността на създадените антитела (IgA, IgM и IgG) и появата на ранна реинфекция след оздравяване.
От множествените проучвания върху създаването и трайността на антителата срещу коронавирусите научаваме, че IgA и IgM изчезват след 30 дни от появата на симптомите на COVID-19, а IgG след три месеца. Интерпретация на тези факти са обект на друг наш обзор (изпратен за печат). В настоящия ще подложим на обсъжданe данните за реинфекциите на безсимптомни носители на вируса и преболедувалите от COVID-19 лека клинична картина.
Колективът на Richard Tiller описва първия случай. При масов скрининг за безсимптомно носителство на SARS-Cov-2, провеждан в окръг Уошо в щата Невада, САЩ на 2 април, 2020 г., от назалния секрет на 25-годишен мъж е изолиран коронавирус. (Табл. 1). Направеното тестване за амплификация (размножение) на РНК (генома ) на вируса потвърждава инфекцията. При подробен преглед не са открити клинични признаци за COVID-19. Затова пациентът е карантиниран в домашна обстановка и подложен на наблюдение и лабораторни изследвания. След установяване на два негативни резултата по RT-PCR пациентът е изписан. На 48-я ден от първото изследване той развива клиника на COVID-19. Проведеното изследване на натривка от устната му кухина по метода RT-PCR дава положителен резултат.
Пациентът е хоспитализиран. Развива тежка клинична картина с необходимост на дихателен апарат. Сравнителният анализ на нуклеиновата последователност на първия и втория изолирани вируси са оценени чрез две различни биоинформативни методологии. За анализ на фрагментите е използван кратък маркер за повторение в тандем, за да се потвърди, че пробите от двете инфекции са от едно и също лице. Геномният анализ на двата щама показват съществени различия, които изключват краткосрочна еволюция in vivo на първия щам. Изследването на серума на пациента за антитела показва наличие на IgM антитела срещу вируса, причинил второто заразяване. Антитела към първия щам не са открити. Това дава основание на изследователите да заключат, че поради ниското съдържание на вирус, причина за безсимптомното протичане на инфекцията, организмът не е получил пълен имунен отговор. Второто заразяване е причинено от друг вид вирус, който предизвиква пълен имунитет, клетъчен и хуморален.
С течение на времето излизат съобщения за поява на нови ранни реинфекции. През декември 2020, Sharma R . и колектив съобщават за нов случай. Мъж на средна възраст, носител на безсимптомна форма на коронавирус, доказан чрез RT-PCR тест, повтаря историята на първия случай. Карантиниран у дома, след двукратен отрицателен RT-PCR тест пациентът е освободен. След 3 месеца развива клинична картина на COVID1-9. За разлика от първия случай, клиниката протича в лека форма. Диагнозата е доказана с изолиране на вируса от носоглътката с използването RT-PCR и поява на IgM и IgG антитела. При секвестиране на геномите им двата вируса показват съществени разлики.
Nanyujie К. и кол. от болницата Zhongnan в университета в Ухан съобщава за 4 пациента, хоспитализирани с диагноза COVID-19, с лека клинична форма, потвърдена чрез метода RT-PCR. След затихване на инфекцията и два отрицателни отговора на същия метод, оздравелите се изписват. При контролиране между 5 и 13 ден те стават наново положителни на RT-PCR и постъпват повторно в болницата.
В първия брой на Lancet Infect Dis , 2021 Iwasaki A. съобщава за три нови случая на реинфекция, появили се в Хонг-Конг, Белгия и Еквадор. И тримата проявяват лека клиника. След двукратни отрицателни молекулярни теста, пациентите се изписват. Първият я появил реинфекция на 63-я , вторият на 90-я и третият на 147-я ден след изписването от първата инфекция В серумите на двама от тях са открити IgM срещу SASR-CoV2, който e причинил първата и втората инфекции, т.е. заразени от един и същ вирус, a третият от друг тип.
Заключение
Тези факти пораждат опасения, че безсимптомните и леко протичащите инфекции от SASR-CoV-2 не осигуряват дългосрочен защитен имунитет на пациентите и те остават податливи на реинфекция. Възможните обяснения за реинфекция включват интервалното намаляване на титрите на защитните антитела след инфекцията и тези, прекарали безсимптомна или леко протичаща клиника на инфекцията. Други възможности (обикновено при старци) включват вирусно реактивиране след продължително носене на вируса или забавен имунен отговор. Не са изключени и генетични промени при размножението на вирусната РНК в тялото на пациента. Необходими са допълнителни проучвания за доказване на описания феномен.
