Брой 8/2001
Д-р Р. Бостанджиев
Както вече стана въпрос, едни от първите системни изследвания върху сексуалността бяха посветени на физиодогичните процеси, настъпващи в организма на мъжа и жената по време на подобо сношение. В своята пионерска работа „Human Sexual Respons“ (1966) основоподожниците на съвременната сексология американските изследователи V. Masters и W. Johnson за пръв път описаха сексуалните реакции, настъпващи в резултат на еротичната стимулация. Те въведоха понятието „сексуален отговор”. Според модела на Мастерс и Джонсън сексуалният отговор при мъжа и жената се раздела на четири фази:
– възбуда;
– плато;
– оргазъм;
– обратно развитие (рефрактерен период).
Фаза на възбудата
Тя настъпва в отговор на стимули с еротичен характер, които могат да са психични (фантазии, представи) или физически докосване и директно стимулиране на половите органи. Характерната реакция както при мъжа, така и при жената е активизиране на периферните вегетативни нервни рефлекси, които водят до разширяване на съдовете в половите органи (вазодилатация) и повишеното им кръвонапълване (вазоконгестия).
Фаза на възбуда при мъжа
Повишеният приток на кръв в кабернозните тела първоначално предизвиква промяна в техния обем {тумесценция), след което започва да се повишава интракавернозното налягане. Когато то достигне стойности около 90 тт Нд, венозните клапи, през които се оттича кръвта от пещеристите тела, се затварят и това е свързано с постигането на устойчива еренция. Тя се характеризира с изправено положение на члена (хоризонтално при изправено положение на тялото), което позволява извършването на имисио (проникване във влагалището).
Ако сексуалната стимулация продължи и са налице необходимите емоционални предпоставки, налягането в кабернозните тела продължава да се покачва, докато се изравни със средното артериално налягане. При това положение членът сключва остър ъгъл с плоскостта на коремната стена. Някои по-нови проучвания показват, че с напредване на възрастта ъгълът, под които се изправя членът при ерекция, постепенно намалява. Това се отдава както на относителното отслабване на ерекцията, така и на промяната в тонуса на съединителнотъканните влакна, които придържат кабернозните тела към тазовата кост.
Според някои автори (J. Bancroft, 1989), настъпването на ерекцията е резултат от следните основни процеси:
1. Релаксация на гладката мускулатура в синусоидалните стени на кавернозната тъкан.
2. Пасивна компресия на венозните съдове, излизащи от кавернозните тела в резултат на повишеното кръвонапълване, а оттай релаксация на синусите.
3. Разширяване (дилатация) на дълбоките артерии в пениса и значително повишаване на кръвния приток в кабернозните тела.
4. Допълнително редуциране на венозния отток, вследствие
затваряне на венозните клапи, разположени непосредствено под твърдата обвивка (tunica albuginea).
Повишаване на интракавернозното налягане до стойности, близки на систоличното налягане, вследствие на рефлекторните или съзнателните контракции на булбокавернозната и истио-кавернозната мускулатура. Установено е, че стимулацията в областта на glans penis задейства т.нар. булбо-кавернозен рефлекс, които „напомпва допълнителни количества кръв в кабернозните тела. Обикновено този рефлекс се включва при проникване и фрикции на члена във влагалището.
По отношение на невротрансмисията, настъпването на ерекцията е свързано с редукция на адренергичния тонус (влиянието на сипатиковата част на вегетативната нербна система) и повишаване концентрацията на ацетилхолин (АСИ) и на вазоактибния интестинален полипептид (VIP), което се дължи на повишена активност на парасимпатиковите неброни. Последователните проучвания в тази насока показват, че тези процеси вероятно са значително по-сложни.
Във връзка с изясняване действието на медикамента Sildenafil citrat, известен под търговското наименование Viagra, все по-голямо значение започва да се отдава на отделянето на азотен окис в нервно-мускулните синапси, свързващи специфична мрежа от неврони, които не оперират с медиаторите ацетилхолин и норадреналин. В резултат на повишената концентрация на азотния окис, отделяй при психогенната сексуална стимулация, в кавернозната тъкан на члена се активизира цикличният гуанозин монофосфат (cGMF), на които се приписва главна роля във възникването на вазодилатация и релаксация на гладкомускулните влакна в синусните пространства на кабернозните тела.
Фаза на възбуда при жената
Настъпването на сексуалната възбуда при жената е свързано с аналогични процеси. Вследствие на разширяване на артериалните съдове в областта на гениталиите, значително нараства притокът на кръв към клитора, еректилната булбарна тъкан около входа на влагалището, малките и големите полови устни, вагиналната стена и матката. В резултат клиторът се уголемява, половите устни набъбват и променят цвета си. Вазоконгестията в булбарната тъкан води до отделяне на трансудат (серумна течност) през капилярите, което се демонстрира като лубрикация (овлажняване) на външната трета на влагалището. Изменения настъпват и във вътрешната му част, където поради контракция на гладката мускулатура, предната вагинална стена се издига навътре в тазовото пространство. По този начин става „балониране“ на вътрешната част на влагалището. Счита се, че този рефлекс подобрява задържането на отделения при сношението еякулат и така улеснява възможността за забременяване.
Установено е, че сексуалната стимулация води до отделяне на незначителни количества секрет и от канала на маточната шийка (цервиалния канал). Той обаче, както и секретът от Бартолиновите жлези, които се намират около входа на влагалището, не е от съществено значение за лубрикацията.
Невротрансмиторната регулация на сексуалните реакции при жената се осъществява от същите медиаторни системи, които участват и в настъпването на ерекцията при мъжа. □
Продължава в следващия брой.
