Брой 3/2021
Доц. д-р Д. Паскалев, д.м.
Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна
Escherichia coli (сем. Enterobacteriales, род Escherichia, вид E. coli) е Gram- негативен микроорганизъм, обитаващ дебелото черво у човека и други топлокръвни животни. E. coli е сред най-честите причинители на уроинфекции (УИ), като вирулентните щамове могат да причинят и други заболявания: хемолитично-уремичен синдром (ХУС), гастроентерити, неонатален менингит и др. В асоциация със стафилококи и други Грам-негативни патогени (Proteus, Pseudomonas) може да причини вътреболнични инфекции. Наличието на E. coli е показател за фекално замърсяване на води и храни [1,2,3,7,8]. Escherichia coli носи името на своя откривател Theodor Escherich (1857-1911) [5,6,10].
Theodor Escherich е известен педиатър, пионер в областта на детската патология и забележителен микробиолог, описал редица чревни бактерии. Роден е на 29.11.1857 г. в Ансбах, Германия, в семейството на Ferdinand Escherich (1810-1880) и неговата втора съпруга Maria Sophie Frederike. Бащата е уважаван окръжен лекар, който се стреми да намали високата неонатална смъртност и да подобри медицинското обслужване на бедните. Майката умира рано, след което семейството се премества във Вюрцбург. Младият Escherich първоначално учи в йезуитската семинария „Stella matutina“ („Утринна звезда“), Фелдкирх, Австрия, а след това завършва класическия отдел на гимназията във Вюрцбург (1876). Следва медицина в различни немски университети и се дипломира в Мюнхен (1881). През 1882 г. е асистент на Karl Gerhard (1833-1902), виден интернист, професор и ръководител на Клиника по вътрешни болести във Вюрцбург, който освен това има интерес към педиатрията.
Под негово ръководство Escherich написва докторат през 1882 г. K. Gerlach го насочва също така и към бактериологията, като го изпраща за две седмици в Неапол (1884), където по това време върлува холерна епидемия. Escherich изолира от фекален материал т.нар. „comma bacillus“ (Vibriocholerae) и публикува още през същата година проучване, което е забелязано от самия Robert Koch, откривател на патогена1. K. Gerlach оказва изключително влияние върху своя асистент. Escherich избира кариерата на лекар-педиатър, а в знак на уважение към своя ментор му посвещава две свои монографии относно дифтерията и тетанията при деца. През същата 1884 г. той провежда специализация в болница „Света Анна“ във Виена, най-голямото и авторитетно за времето си детско заведение в немско говорещите страни. Тук попада под влиянието на най-известния тогава педиатър Hermann von Widerhofer (1832-1901), когото наследява на ръководния пост през 1902 г. Във Виена Т. Escherich проучва кърмата у здрави родилки и установява, че тя остава стерилна от първия ден до осмия месец. В същото време млякото, получено от майки с фебрилитет, е инфектирано със стафилококи. За кратко през 1884 г. Т. Escherich е в Париж, където слуша лекции за хипнозата на знаменития Jean Charcot (1825-1893) с намерение да я приложи в бъдещата си практика.
Кариерата на младия учен продължава в Мюнхен (1884-1890), където първоначално публикува своя доклад пред Дружеството по морфология и физиология, озаглавен: „Die Darmbacterien des Neugeborenen und Säuglings“ („Дебелочревни бактерии при новороденото и кърмачето“ (1885) [4]. През следващата година обширната публикация прераства в хабилитационен труд: „Die Darmbacterien des Neugeborenen und Säuglings und ihre Beziehungen zur Physiologie der Verdaung“ („Бактерии в дебелото черво при новороденото и кърмачето и тяхната физиологична роля в храносмилането“). В този фундаментален труд Escherich проучва мекониума на плода и установява, че той първоначално е стерилен. След захранване на новороденото, още в рамките на първото денонощие, настъпва микробна колонизация. Използвайки току-що откритата (1884) оцветителна техника на шведския микробиолог Hans Gram(1853-1937), Т. Escherich описва 19 вида бактерии, сред които Bacterium coli commune (по-късно E. coli), Bacterium lactis aërogenes (сега Klibsiela pneumoniae). С тези работи той се превръща във водещ специалист в педиатричната бактериология. След хабилитацията си той работи в Детската болница под ръководството на Heinrich von Ranke (1830-1909) – физиолог и педиатър, и си сътрудничи с Wilhelm Frobenius (1841-1916) – ученик на Koch, който обучава Escherich в методите за получаване на чиста микробна култура.
През 1890 г. Escherich е избран за извънреден професор и ръководител на детската болница „Св. Анна“ в Грац. Тук той се интересува от дифтерията, тогава често заболяване и организира отделен сектор за заболели деца. Escherich подкрепя използването на дифтериен антитоксин, получен от Emil von Behring (1854-1917) и пише монография на тази тема. По време на пребиваването си в Грац описва клиничната картина на идиопатичната детска тетания, свързва заболяването с хипопаратиреоидизъм и пише монография по проблема (1909). Като ръководител на „Св. Анна“ Escherich успява да намали неонаталната смъртност и да издигне престижа на болницата, което увеличава трикратно броя на хоспитализираните деца. Тук негови ученици са бъдещите забележителни лекари и учени Clemens von Pirquet (1874-1929) – пионер в областта на алергологията, Bela Schick (1877-1967) – въвел „реакция на Schick“ за установяване имунитет срещу дифтерия, Ernst Moro (1874-1951), известен с описанието на „рефлекс на новороденото“, носещ неговото име [5,6,10].
През 1902 г. Т. Escherich заема мястото на починалия свой ментор H. Widerhofer и оглавява болница „Св. Анна“ във Виена, както и педиатричната клиника. Тук провежда редица реорганизации с цел превръщането на детската клиника в университетско учебно звено. Т. Escherich въвежда рентгеновата диагностика и организира „Сдружение за опазване на кърмачето“ (Säuglingsschutz) (1904). През същата година той е единственият европейски педиатър, поканен да участва на Международния конгрес за изкуство и наука в САЩ, където изнася доклад: „Основи и цели на модерната педиатрия“. През 1906 г. Т. Escherich е обявен за съветник (Hofrat) на император Franz Joseph и заедно със съпругата си взема участие в светски мероприятия. Escherich е почетен член на Московското педиатрично дружество (1894); на Американското педиатрично дружество (1905); член на Академията на науките, Мисури (САЩ, 1905); член на Медицинската академия на Рим (1906) и др.
Няколко дни преди откриване на реновираната „Детска болница“ във Виена Т. Escherich получава тежък инсулт по време на визитация и на 15.02.1911 г. И умира [5,6,10]. В некролога на Boston Medical and Surgical Journal се казва: „Неговата кариера е забележителен пример на живот на един немски университетски лекар, учен и професор“ [10].
През 1919 г. Aldo Castellani и Albert Chalmers в своето трето издание на „Manual of tropical medicine“ за пръв път наричат B. coli commune с името Escherichia coli. Така името на Theodor Escherich става епоним на един от най-честите патогени [5,6,10]. А през 1997 г. септемврийският брой на „The Atlantic“ съобщава, че американският микробиолог Charles Gebra от Университета в Аризона е дал второ име Escherichia на големия си син. Ученият обяснил на своя тъст, че името е взето от Стария завет [9].
Литература:
1. Близнакова Д. За детската нефрология – практично. МУ-Варна, Варна, 2015, 140-158; 334-341
2. Тимаков ВД, ВС Левашев, ЛВ Борисов. Микробиология. 2 изд. Медицина, Москва, 1983, 276-279
3. Тодорова В, Д Паскалев. Ранна диагноза и лечение на пиелонефрит, в: Д Ненов (ред.): Ранна диагноза и лечение на бъбречните заболявания, МФ, София, 1990, 33-48
4. Escherich T. Die Darmbacterien des Neugeborenen und Säuglings. Fortschritte der Medicin 1885; 3(16):515-522; 3(17):547-554
5. Flamm H. Der österreichische Pädiater Theodor Escherich als Bakteriologe und Sozialhygieniker: zur 100. Wiederkehr seines Todestages am 15. Februar 1911, Wien KlinWochenschr 2011; 123:157-171
6. Friedman H. Escherich and Escherichia. Adv Appl Microbiol 2006; 60:133-196
7. Levi ME, LB Reller. The patient with urinary tract infection, in: R Schrier (ed): Manual of Nephrology, 7-th edition, Wolters Kluwer, Philadelphia, 2009, 97-121
8. Mitchel R, V Kumar, A Abbas, N Fausto, J Aster. Robbins and Cotran Pathologic basis of diseases (packet companion), 8-th edition, Elsevier, 2012, 422-423
9. Murphey C. Something in the water. The Atlantic Monthly 1997; 280(3):26-28
10. Shulman S, H Friedman, R Sims. Theodor Escherich: The first pediatric infectious diseases physician?. Clin Infect Dis 2007; 45(8):1025-1029
