Брой 8/2021
Доц. д-р Т. Ханджиева-Дърленска, д.м.
Председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания
По повод Световния ден за борба със затлъстяването – Европа, Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания организира виртуален симпозиум на тема „Устойчиво и информирано хранене през XXI-ти век“.
Тематиката на научния симпозиум е изключително актуална, тъй като съвременният потребител има нужда от достоверна информация по отношение на храната и моделите на хранене, както и за екологичния отпечатък на дадена храна при производството й. Още повече, че затлъстяването е социален и медицински проблем, както и намаляването на животинският белтък в световен мащаб.
Прогнозата е, че до 2050 година 4 млрд. хора по света ще страдат от наднормено тегло. Според Световната здравна организация (СЗО) затлъстяването е хронично рецидивиращо заболяване, характеризиращо се с прекомерно натрупване на мастна тъкан, което представлява риск за здравето. Причините за това заболяване са многобройни: биологични, психически, здравословни, генетични, фактори на околната среда, достъп до медицински грижи или утра-преработени храни. Затлъстяването не е в резултат от дефицит на волята. Хората, които живеят със затлъстяване, са в риск да се разболеят от други хронични заболявания като захарен диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и някои видове рак. Освен това, затлъстяването е рисков фактор за по-тежко протичане на КОВИД-19.
Лектори на симпозиума бяха проф. Арне Аструп от Катедрата по хранене, физическа активност и спорт, Университета в Копенхаген, проф. д-р Веселка Дулева от отдел „Храни и хранене“ към Националния център за опазване на общественото здраве и анализи, д-р Валентина Андреева – сектор „Хранителна епидемиология“, Университета Сорбона, Париж и доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска от Катедрата по фармакология и токсикология, Медицински Университет-София и председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
Проф. Аструп представи Новата скандинавска диета като устойчива диета, доближаваща се до средиземноморската диета. Двете диети се характеризират с прием на плодове и зеленчуци, зърнени храни, риба, растителен белтък, умерена консумация на ниско-маслено мляко, по-малко месо и сладки изделия, ограничен прием на преработени храни. Проф. Аструп изтъкна значението на традициите в храненето и следването на модел на хранене, който е характерен за съответния географски регион. Проф. Аструп представи научни проучвания, които потвърждават благоприятните ефекти на Новата скандинавска диета върху теглото, обиколката на талията и здравето като цяло. Доказано е, че при производството на храните, които са част от тази диета, се намаляват с 20% газовите емисии. В изложението си проф. Аструп представи научни данни относно ефектите на ферментиралите продукти и в частност млечните продукти и пробиотиците. Той представи мета-анализ на 29 кохортни проучвания, публикуван в европейското списание по епидемиология през 2017 г. Резултатите показват, че колкото повече се консумират ферментирали продукти (млечно-кисели продукти или сирене), толкова повече се намалява смъртността и риска от сърдечносъдови заболявания.
Проф. Веселка Дулева представи лекция на тема „Доброволните схеми за етикетиране на храните – инструмент за повишаване информираността на потребителите“. Проф. Дулева представи „Стратегия на Европа относно храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването“, която идентифицира възможните области за действие и сътрудничество между държавите-членки, с цел подобряване на храненето и намаляване на риска от хронични неинфекциозни болести. Важен аспект е и реформулирането на храните по отношение нивата на сол, мазнини, наситени и транс-мастни киселини и захар в тях, намаляване енергийното съдържание на храните и размера на порциите на опакованите храни и предлаганите в заведенията за обществено хранене ястия. Целта на стратегията е превръщане на здравословния избор в най-лесен. Проф. Дулева представи и европейския план за действие по храни и хранене на СЗО, 2015-2020 г., който включва прилагане на тези две практики от хранително-вкусовата промишленост със съдействието на властите по обществено здраве и храни. Също така, стратегията „От фермата до трапезата“ (май 2020) за хармонизирано задължително етикетиране за хранителната стойност върху лицевата страна на опаковката и разширяване на изискването с хармонизиране на доброволните схеми до края на 2022 г.
Почти всички страни от Европейския съюз имат политики по реформулиране на храните и повишаване предлагането и асортимента на здравословни продукти на пазара. Критериите се разработват на база научни доказателства за наличие на риск от хронични неинфекциозни болести при консумиране на повишени количества от определени хранителни вещества или наличие на здравни ползи при консумиране на дадени съставки или храни.
Д-р Валентина Андреева представи лекция на тема „Етикетът Нутрискор (Nutri-Score): създаване, изчисляване и внедряване на европейско ниво“. Нутрискор система, която разделя храните по здравословност като използва цветове и букви и се базира на изчисляване на скор на храната в зависимост от съдържанието на енергия, обща захар, наситени мастни киселини и натрий, като се отчита и съдържанието на плодове, зеленчуци, влакнини и белтък. Целта на този етикет е борба срещу затлъстяването и съпътстващите заболявания, да стимулира производителите да преформулират определени продукти, допълнение към здравната и хранителната политика, допринасяне за общественото здраве в дългосрочен план. Нутрискор ориентира потребителите относно цялостното хранително качество на един продукт; сравняване на хранителните качества на храни/напитки от дадена продуктова гама или принадлежащи към различни категории; допълва, а не замества етикетирането на гърба на опаковката и насочва потребителите към по-здравословни алтернативи, без да разделя храната на добра и лоша.
Д-р Андреева показа, че Нутрискор синтезира цифровата информация от таблицата с хранителни съставки (на гърба на опаковката, т. нар. „задължителна декларация”). Нутрискор е семпло, лесно видимо и разбираемо цветно лого, поставено върху лицевата страна на опаковката. Етикетът съчетава латинските букви от А до Е с 5 цвята, с уголемяване на цвета, съответстващ на продукта (според хранителния състав в 100 г храна или в 100 мл напитка), 5 категории на хранително качество: от зелено (буквата А = високо хранително качество) до червено (буквата Е = ниско хранително качество). Категориите се изчисляват с помощта на алгоритъм, разработен от изследователски екип към Оксфордския университет.
Последната лекция беше на доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска на тема „11 тенденции в съвременното хранене“. Докладът е вдъхновен и базиран от становището на неправителствената организация „Nutrition HUB”, Берлин, която събира мнението на 75 експерти в областта на храненето в Германия. Последната декада е една от най-вълнуващите в областта на храненето, заради развитието на нови бизнес модели, start-up компании, приложения за телефони.
Храненето е най-горещата тема в социалните медии. Именно затова, мнението на експертите в областта на храненето е толкова важно и значимо когато информацията за храните и здравето са на един клик разстояние. Настоящето и бъдещето на храненето е свързано с: храните от растителен произход и веганството; персонализирано хранене, свързано със създаването на такъв модел на хранене, който обединява индивидуалните хранителни предпочитания, нужди и физическото натоварване; устойчиво хранене и как храната влияе върху екологията и природата; интуитивното и осъзнато хранене (тенденция, която слага във фокуса себе-приемането, личния избор по отношение на храненето и физическата активност далеч от преследването на моделите за красота и слабостта на тялото като култ); многобройните митове и фалшиви новини, свързани с храненето; здравословно хранене на работното място (според германското министерство на здравето правилното хранене е жизненоважен компонент от работния процес); образование, насочено към храненето; дигитализацията в диетолечението. 2020 година е годината на дигитализацията в храненето заради пандемията от коронавирус.
Работейки от вкъщи, хората консумират повече храна, не се движат, повишават теглото си и започват да търсят решения за по-добро хранене или за редукция на теглото чрез приложения за смарт телефоните. Последната тенденция е свързана с осъзнаването, че храната като фактор може да предпази или да намали тежестта на дадено инфекциозно заболяване, в частност Ковид-19. Препоръките на СЗО (World Health Organization. Nutrition advice for adults during the COVID-19 outbreak, 2020) са за балансирано хранене, което включва 4 броя плодове + 5 броя зеленчуци/ дневно, комбинацията между 180 г зърнени храни и 160 г месо и варива на ден, витамини А, C и Д, цинк и селен са необходими за правилното функциониране на имунната система.
