Брой 7/2013
„Всичко, което е неразбираемо, не значи, че не съществува.“
Паскал
Hector F. DeLuca посвещава 50 години труд на изучаването на физиологичните, ендокринните и молекулярно-биологичните функции на витамин Д. Той идентифицира 25-hydroxyvitamin D3 и 1,25-dihydroxyvitamin D3, както и охарактеризира ензимите свързани с метаболизма на витамин Д, CYP24A1 – ензимът, който разгражда активните форми на витамин Д, както и охарактеризира рецептора за витамин Д. Едно от най-значимите му постижения е синтез на тъканно-специфични аналози на витамин Д за лечение на остеопороза, витамин Д-резистентен рахит и костни заболявания свързани с бъбречна недостатъчност.
1650 – F. Glisson описва рахита
1824 – D. Scheutte за първи път предписва рибено масло за лечение на рахит
1906 – Hopkins за първи път предполага, че в храната се съдържат есенциални фактори, които предпазват от рахит и скорбут
1918 – McCollum индуцира рахит при кучета, които лекува с рибено масло
1921 – Hess и Unger установяват, че ултравиолетовата светлина лекува рахит толкова успешно, колкото и рибеното масло
1922 – Elmer McCollum, разрушавайки витамин А в рибеното масло, установява, че антирахитичната субстанция се запазва. Нарича я „витамин Д“.
1927 – Windaus, Rosenheim и Webster стигат до извода, че витамин Д в храната се произвежда от ergosterol
1928 – Adolf Otto Reinhold Windaus получава Нобелова награда за неговата „работа върху стеролите и тяхната връзка с витамин Д“
1936 – Windaus идентифицира 7-dehydrocholesterol, който по-късно е наречен витамин Д3
1968 – Hector F. DeLuca и неговите колеги изолират активен метаболит на витамин Д и го идентифицират като 25-hydroxyvitamin D3 и по-късно доказват, че се произвежда в черния дроб
1970 – установена е ролята на витамин Д за ендокринната функция и калциевата регулация
1971 – идентифицирана е химичната структура на активната форма на витамин Д3 – 1,25-dihydroxyvitamin D3
1975 – Haussler потвърждава откритието на протеинов рецептор, който свързва активния витамин D метаболит към ядрата на клетки в червата.
1980 – установено е, че витамин Д играе имуномодулираща роля
1994 – Calcipotriol e одобрен от FDA за лечение на псориазис
21 век –данни, че хиповитаминоза Д повишава риска от Алцхаймерова болест, болест на Паркинсон, кардиоваскуларни инциденти, хипертония, мултиплена склероза, диабет, ренални заболявания, автоимунни заболявания, депресия и др.
Днес учените все още не знаят как точно витамин Д повлиява метаболитните процеси в човешкия организъм и спорят дали това е витамин, прохормон или е хормон. Едно е ясно, под действието на слънчевата светлина в кожата се образуват различни форми на витамин Д, които имат комплексен ефект върху здравето на човека.
