Брой 5/2013
„Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.“
Джон Максуел
Ритмичните, регулярни удари на сърцето се контролират от сино-атриалния възел, изпращайки биоелектрични импулси към сърдечния мускул. Ако сърдечният мускул не получава тези пейсмейкърни сигнали, до няколко минути човек умира, освен ако сърдечния мускул не се стимулира да възстанови работа отново. Идеята за използване на електрически импулси за възстановяване на сърдечната дейност датира още от 1862, когато английският хирург W. H. Walshe за първи път предполага, че може да се използват електрически импулси за да се възстанови сърдечната дейност.
1899 – J A McWilliam публикува в British Medical Journal експерименти при които прилагането на електрически импулс на човешко сърце в асистолия, предизвиква вентрикуларна контракция.
1928 – Dr. Mark Lidwell и Edgar Booth спасяват живота на новородено, чрез прилагане на електрически импулс.
1932 – Albert Hyman създава вариант на пейсмейкър и въвежда понятието пейсмейкър.
1950 – John Hopps създава първия външен пейсмейкър. По ирония на съдбата, през 1984 на Hopps е имплатиран пейсмейкър, а след 13 години – втори.
1952 – Paul Zoll създава по-малък вариант на външен пейсмейкър, с големи зареждащи се батерии.
1956 – появяват се първите силиконови транзистори.
1957 – Earl Bakken създава първият подходящ за носене външен пейсмейкър.
1956 – „грешка“ в работата на Wilson Greatbatch води до създаването на уред произвеждащ електрически импулси, вместо да ги записва. 1962 Wilson Greatbatch получава патент за своето откритие.
1958 Alberto Vejarano Laverde и Jorge Reynolds Pombo конструират външен пейсмейкър тежащ 45 кг с 12 волтови батерии. Този апарат е бил използван за спасяването на 70 годишен затворник.
1958 – за първи път е имплантиран пейсмейкър на човек. Създаден е от Rune Elmqvist и имплантацията е осъществена от д-р Åke Senning в Karolinska Institute, Sweden. За съжаление, устройството спира да работи след 3 часа и опитът е неуспешен. Пациентът Arne Larsson получава втори пейсмейкър, който работи цели 2 дена. На Arne Larsson са имплантирани общо 28 пейсмейкъра до края на живота му на 86 години, надживявайки създателят и хирурга.
1960 – след многобройни експерименти върху животниу за първи път е имплантиран пейсмейкърът на Wilson Greatbatch на човек. Пациентът преживял 18 месеца.
Първоначално уредът е работил с цинк-живачни батерии, после с батерии съдържащи изотоп плутоний 238, но много скоро Wilson Greatbatch разбира, че тези потенциално опасни батерии трябва да се усъвършенстват. През 1972, той ги заменя с литиеви батерии, които издържат поне 10 години.
