Брой 9/2021
Доц. д-р Д. Паскалев, д.м., Доц. д-р Д. Радойнова, д.м.
Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“, Варна
През 2021г. се навършват 100 години от смъртта на Иван Вазов (1850-1921), всепризнат Патриарх на българската литература. Той умира на 22.09.1921г. в дома си в София, превърнат днес в музей. Завърнал се от своята утринна разходка, Вазов сяда да обядва със семейството на сестра си Въла Вазова (по мъж Фетваджиева; 1865-1945) около 12:30 ч. Внезапно се почувства зле, пожелава чаша вино със сода и без да дочака питието се отпуска върху облегалото на стола [6]. Неговата сестра дава описание на последните минути от живота на народния поет: „Поиска сода за виното… и когато той слагаше вилицата в устата си, хлъцна глава назад върху стола… Всичко това стана може би за две-три секунди. Веднага взех главата му в ръцете си. Събка (дъщеря на Въла, бел.а.) притича за доктор, а момичето (прислужничката, бел.а.) носеше вода, с която го поливах и разтривах. Разтривах му вратните жили и го мокрех. Той говореше нещо, но аз не разбирах какво говори. Помъчих се да му разкопчея яката… Когато го разкопчах, разбрах, че той ми казва „добре“. Когато дойде д-р Бочаров (за лекарите виж в края), най-малко след половин час, тъй като Събка бе обикаляла два пъти за доктор махалата, дето имаше четирима, той ми каза, че трябва да сложим бачо на канапето, защото до това време аз все го придържах у себе си… След като го сложихме на канапето, докторът каза да му дам старо вино или коняк… прегледа го тогава д-р Бочаров и каза, че сърцето му е много слабо… След десет минути гърдите му се покриха със сини петна“ [2,5]. След д-р Бочаров пристига и д-р Боров, който също потвърждава смъртта на Вазов. Братът на поета, Борис Вазов (1873-1957), пръв съобщава за кончината му в Министерския съвет, а министърът на народната просвета Стоян Омарчевски (1885-1941) отива лично в дома на поета и разпорежда спешно да бъде повикан д-р Стефан Сарафов, консултирал Вазов само 12 дена пред смъртта му [10,11]. Д-р Сарафов се отзовава веднага, но само потвърждава констатацията на своите колеги – exitus letalis. Така предчувствията на поета са сбъдват. Неговият приятел и биограф проф. Иван Шишманов (1862-1928) в своя труд „Иван Вазов. Спомени и документи“ отбелязва на четири места, че поетът предусеща близката си смърт. На 17.10.1919 г. Шишманов пише: „Знаеш ли Ш(ишманов), бих желал внезапно да умра“. На 19.12.1919 г. отново: „Днес втори път заговорва за смърт“. А в началото на 1921 г., когато кипи всенародна подготовка за 70-годишния юбилей на поета, Вазов на два пъти казва: „Знаеш ли Ш(ишманов), аз имам предчувствие, че няма да доживея юбилея или че скоро след това ще умра“ [9].
Заболяването на Вазов протича дълго време без особени оплаквания от негова страна. Едва няколко дни преди смъртта си поетът започва да се чувства неразположен. Стилиян Чилингиров пише: „Няколко дни преди смъртта си Вазов почва да се чувства малко неразположен, без да обръща внимание на това неразположение. Неразположението му се изразявало в задушаване нощем, в непреодолима сънливост сутрин и виене на свят през деня… Особено много се засилва сънливостта му в понеделник (т.е. три дни преди смъртта му – б.а.), когато веднага след обяда си ляга на кушетката и заспива въпреки употребените му усилия да не се поддава на съня. Ала след половина час става, защото го задушило. Два-три деня преди смъртта си той започва да заспива още на трапезата“ [10,11]. Около година по-рано Вазов съобщава на поета Кирил Христов (1875-1944), че му се завива свят, когато се навежда да си завързва обувките; по тая причина слугинята започнала да му завързва връзките на обувките [10].
Аутопсията. По разпореждане на правителството на 23.09.2921 г. се извършва аутопсия и балсамация на тялото на поета. Според Събка Фетваджиева, племенница на Вазов, обдукцията се извършва в дома му, върху една врата, извадена от пантите [5]. Аутопсионният екип включва д-р Кубрат Каракашев, по това време управител на болницата на „Червения кръст“, д-р Геков, ординатор във Александровска болница, бъдещият известен наш професор по хирургия д-р Параскев Стоянов (1871-1940) и една сестра. Д-р П. Стоянов пише: „Аутопсира се само гръдната и коремната кухина и се балсамира тялото с формолов разтвор. Черепът не се отвори, понеже уж роднините били против“ [8]. Аутопсията разкрива тежки сърдечносъдови промени и дава отговор за непосредствената причина за смъртта на Вазов. В секционния протокол д-р Каракашев отбелязва:
„Околосърдечната торбичка е изпълнена от голямо количество тъмна кръв, повечето съсирена на едри пихтии. Сърцето е силно увеличено, предимно лявото сърце, със задебелена увеличена мускулатура и тежи 790 грама (нормално 250-300 грама – б.а.). Стената на лявото стомахче достига до 19 мм дебелина (нормално 12-14 мм – б.а.), а тази на дясното стомахче – до 5-6 мм (нормално 2-4 мм – б.а.). Самият мускул не е особено изменен. Клапите са свободни, затварят (се) добре, с добре развити папиларни мускули. По клапите има дребни атероматозни израждания… Аортата е силно разширена – до 9 см. В началната ú част, още при излизането ú от сърцето, вътре в перикардиума дясната ú стена се издува на полушарие навън, което полушарие в центъра си е неравно разкъсано, и стената тук е пропита от междутъканно кръвоизлияние… Самата стена на аортата навсякъде е силно атероматозно изродена, инкрустирана с вар (калций – б.а.) и преобърната в една твърда тръба. Нормална стена почти няма. Същият характер имат и останалите големи артериални съдове, излизащи от аортата. Коронарните артерии са също силно атероматозно изродени, но проходими… Коремната аорта указва същите атероматозни изменения, както гръдната аорта [3]. Обсъждайки патоанатомичната находка, д-р Параскев Стоянов описва образно непосредствената причина (causa mortis) на Вазов: „Значи, факт установен е, че разширението, аневризмата на aorta’та със своето разяждане и пробиване е причинила внезапната смърт на поета от силно кръвоизлияние в сърдечното чувалче, перикардиума, което е притиснало и задушило, тъй да се каже, сърцето и е причинило смъртта“ [8].
Днес бихме заключили, че при Вазов е налице класическа скоропостижна смърт (mors subita) в резултат на дисекираща аневризма в областта на възходящата аорта, която по цялото си протежение е покрита от перикарда. В резултат на разкъсването на аневризмата настъпва масивен хемоперикард с последваща механична тампонада на сърцето. Бързото набиране на кръв води до силно ограничаване на диастолното пълнене и по-късно до кардиогенен шок. Като рискови фактори за настъпване на аортна дисекция днес се посочват: артериална хипертония (70% от случаите), атеросклероза (30%) и други по-редки патологични изменения на съдовата стена [12]. При Вазов е налице тежка генерализирана атеросклероза с калциеви отлагания в стената на аортата и големите артериални съдове. Генезата на атеросклерозата остава неизвестна. Към рисковите фактори при Вазов могат да се обсъждат: артериална хипертония (виж по-долу), тютюнопушене (известно е, че поетът е пушач), възраст (по това време е на 71 години), мъжки пол. Не е известно да е страдал от захарен диабет. За липидните нарушения по това време не се знае почти нищо.
Установената значителна хипертрофия на лявата камера при липса на клапен порок подсказва вероятна дългогодишна хипертонична болест при поета. Липсват медицински данни за повишено артериално налягане. Следва да се отбележи, че съвременният метод за неговото измерване с маншет и слушалка е предложен през 1905 г. от руския лекар Николай Коротков. Способът постепенно навлиза в клиничната практика, но неговото внедряване започва след 1916 г. [13]. Може да се предполага, че д-р Сарафов, един от малкото лекари на Вазов, е имал възможност за измерване на артериалното налягане. Дългогодишен асистент на проф. Пиер Потен (основоположник на кардиологията във Франция), той е бил добре запознат с тогавашните възможности за диагностициране на сърдечносъдовите заболявания. Но визитите при д-р Сарафов са били редки, за което говори и П. Стоянов: „Не обичаше той лекарите като такива и ги отбягваше и не се цереше охотно, може би защото не искаше да излага своето патологично минало на любознателните очи на нашите ескулапи. Страх, напълно оправдан от намереното в сърцето“ [8].
Известно е, че прицелните органи при артериална хипертония са сърцето, кръвоносните съдове, бъбреците и мозъкът. При Вазов съществуват поражения в сърцето (хипертрофия на лявата камера) и кръвоносните съдове (тежка атеросклероза на аортата и големите артериални съдове). Налице е и значителна коронаросклероза, усложняваща промените в миокарда, без данни за миокарден инфаркт. По тоя повод П. Стоянов пише: „Ако е вярна аксиомата на Prof. Huchard, че „имаме възрастта на нашите артерии“, за Вазов можем да кажем, че по здраво тяло и здрави органи той бе на 30-40 години, а по артерии и сърце той бе на 72 години, но даже и повече“ [8].
Тук е интересно да се отбележи, че след последния преглед при д-р Сарафов Вазов съобщава на сестра си, че „албуминът му бил намалял“ [11]. По тези оскъдни данни може да се предположи наличието на протеинурия (албуминурия), говореща за бъбречно засягане при хипертонична болест. Д-р Каракашев дава макроскопската находка на бъбреците така: „Повърхността им е гладка, тук-таме има леки вдлъбвания. На разрез тъканта е с малко по-увеличена консистенция, кортикалната субстанция е нормално широка, бледочервена, нормална рисунка, тук-таме слабо замазана; гломерулите личат като дребни червени точки, някои са по-бледни“. Патоморфологичното заключение на д-р Каракашев е: „Sclerosis renuum levis incipiens“ (бъбречна склероза в начален стадий – б.а.) [3].
Аутопсия на главата. На 24.09.1921 г., един ден след аутопсията на тялото, същият екип пристъпва към отваряне на черепа. В аутопсионния протокол е отбелязано, че главният мозък на поета тежи 1395 грама, като е с много добре развити и дълбоко врязани гънки [3]. Д-р П. Стоянов пише: „Личат богатите мозъчни гънки, особено трите челни гънки (gyri frontales) там, където е душевната част на мозъка, седалището на мисленето и говоренето. Богат качествено мозък…“ [8].
По време на аутопсията се откриват промени в черепа, причинили трайни изменения в мозъчната тъкан. П. Стоянов съобщава: „Още при махването на тавана на черепа (calvaria – б.а.) се видя, че в дясната теменна област костта бе хлътнала в едно пространство, колкото голям зелен бадем (3,5/2,5 см) и притискаше париеталната област на мозъка, която явно бе хлътнала, смазана. Същото бе и в задната тилна, окципитална област, само че вляво и в по-голямо пространство. Мозъкът в тази област на cuneus’a (клина) бе много хлътнал и смазан и ципата на мозъка бе много срасната. Прегледах тия хлътнати места на черепа: ясно личеше, че това бяха счупени парчета черепна кост, хлътнати и сраснати, зараснали помежду си… Още при констатиране на измененията, аз поставих диагноза: счупен, хлътнат преди много години череп (fractura et infractio regionum parietalis dextrae et occipitalis sinistrae), и понеже най-голямото хлътване бе в областта на тилните гънки, в cuneus’a, центъра на зрението, заключих, че Вазов трябва да е паднал някога силно, та си е счупил черепа, че бил тежко болен и че бил известно време сляп [8]. Както е известно, първичното зрително поле се намира от двете страни на sulcus calcarinus в областта на cuneus в тилния дял (поле 17 по Brodmann); вторичните зрителни полета (18 и 19 по Brodmann) са локализирани в съседство с първичното поле, където се анализират и асоциират първичните зрителни сигнали, като се получават чернобели и цветни образи, различаване на разположението на предметите в пространството и т.н. [1]. По-късно сестрата на Вазов разказва, че по спомени на майка им „когато Вазов бил на 14-15 години, бил паднал от кон, бил дълго време болен и в несъзнание и че няколко месеца момчето трябвало да го водят под ръка като сляпо… Обаче малко по малко зрението се подобрило и възстановило и поетът виждал много добре“ [8]. За отбелязване е, че проблеми със зрението поетът има и по-късно. Докато пише „Под игото“ е сполетян от силни болки в очите, което налага да диктува на брат си Борис. В Одеса за същата причина е лекуван неуспешно, а по-късно отива във Виена за консултация с известния офталмолог проф. Ернст Фукс (1851-1930), който му казва, че се „касае за една невралгия“ и му предписва очила [9].
По-нататък П. Стоянов пише: „Понеже другото хлътване на черепа бе в областта на теменните гънки на мозъка зад sulcus centralis на Rolando (sulcus Rolandi, по името на Луиджи Роландо, 1773-1831, италиански анатом, б.а.), около който се намират центъра на движенията на главата, лицето и крайниците, си обясних фамилиарния тик да си свива сегиз-тогиз лицето и главата на една страна“ [8]. Този тик е бил добре известен на съвременниците му и шеговито наречен „поздравът на Вазов“. Борис Вазов съобщава: „Това кимване не беше болезнено, то не беше придружено с изкривяване на чертите на лицето (гримаси) и не го загрозяваше. Откак помня брат си, той имаше това кимване“ [5]. Както е известно от анатомията в кората на gyrus precentralis и в прилягащата му част на lobulus paracentralis, в областта на sulcus centralis, се намира поле 4 по Brodmann. То е организирано соматотопично, като долната му трета е свързана с движенията на главата и шията [1].
Десетилетия по-късно доц. Янко Намичев, неврохирург, се присъединява към становището на П. Стоянов, приемайки „комоционно-контузионен синдром от средно тежка или тежка форма. Тъй като не е приложено необходимото лечение и най-вече хирургическа интервенция (невъзможна по това време – б.а.), получените болестни промени в мозъка и черепа са се зафиксирали и са се превърнали в трайни болестни огнища през целия живот на Вазов“ [5].
Старият римски поет Ювенал (60-127) ни е завещал сентенцията: „Здрав дух в здраво тяло“. Както показва аутопсионният протокол, Иван Вазов е имал сериозни заболявания, но независимо от това твори до края на своя живот и остава класик на родната литература. Затова поетът Гео Милев заслужено го нарича „патриархът на българската литература“.
Лекарите
Д-р Стефан Сарафов (1866-1921) е роден в Търново и завършва медицина през 1888 г. в Париж. По време на следването си показва блестящи способности и става асистент на проф. Пиер Потен (1825-1901), поставил основите на френската кардиология. Потен модифицира сфигмоманометъра на Карл фон Баш от 1883 г. и прави първи опити за измерване на артериалното налягане. Д-р Сарафов се завръща в България през 1900 г. и заедно с лекарите Димитър Михайловски (1864-1939) и Методи Славчев (1864-1964) открива първия в България частен санаториум. В него по различно време се лекуват Мина Тодорова, Иванка Ботева (дъщеря на Христо Ботев), Христо Смирненски и др. Д-р Сарафов е един от основоположниците на Българския лекарски съюз (БЛС) и член на редколегията на „Летописи на лекарския съюз в България“. Той е дългогодишен председател на Дружество за приятелство с Франция и член на настоятелството на „Славянското дружество“. Завещава около 700 000 лева на БЛС и на „Славянското дружество“ [7].
Д-р Кубрат Каракашев (1873-1937). Д-р Каракашев е роден в Русе, а завършва медицина в Лайпциг. Той е завеждащ вътрешно отделение и управител (1924-1934) на болницата на Българския червен кръст, където днес е разположен института „Пирогов“. След аутопсията на Ив. Вазов и съвместно с проф. П. Стоянов запазва мозъка и сърцето на народния поет за поколенията [4].
Д-р Стефан Бочаров (1852-1936). Той е възпитаник на Априлската гимназия и съученик на бъдещите наши видни лекари проф. Васил Моллов, д-р Сава Мирков (пръв главен лекар на Александровска болница, 1879) и д-р Йордан Брадел (основател на Катедрата по съдебна медицина в Софийски университет). Завършва медицина в Санкт Петербург (1876) и взема участие в Руско-турската освободителна война. Д-р Бочаров е първият специалист по военна хигиена у нас [7].
Литература
1. Балтаджиев Г (ред.). Анатомия на човека. Лекс бук, Пловдив, 2016, 876-879
2. Дафинов З. Любовта на най-бележитите български поети, писатели и учени. Изток-Запад, София, 2003, 69-129
3. Каракашев К. Протокол за аутопсиятана Иван Вазов, извършена на 23.09.1921г., в: С. Чилингиров (ред.), Помен за Иван Вазов. Държавно издание по поръчка на Министерството на народното просвещение, София, 1921, 10-13
4. Михайлов П. Рисуването – недоказан или малко известен талант на професор Анастас Иширков. Изв. Бълг. Географско дружество, 2019, 41, 101-105
5. Намичев Я. Травмената болест на поета, в. АБВ, бр. 51 от 22.09.1987
6. Паскалев Д, Д Радойнова, А Кирчева. Смъртта на Иван Вазов: Митове и факти. Алманах „Св. Гора“, В. Търново, 2008, 370-380
7. Петровски И. Съвременното българско здравеопазване от 1877г. до наши дни. ИК ДНК, София, s.a., 281-357
8. Стоянов П. Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов, в: С. Чилингиров (ред.), Помен за Иван Вазов. Държавно издание по поръчка на Министъра на народното просвещение, София, 1921, 503-508
9. Шишманов И. Иван Вазов. Спомени и документи. Бълг. писател, София, 1976, 118-120; 177-178; 189; 207; 217; 437
10. Чилингиров С. Помен за Иван Вазов. Държ. издание по поръчка на министъра на народното просвещение, София, 1921, 3-37
11. Чилингиров С. Иван Вазов – отблизо и далеч. Т. Димитров, София, 1953, 86-97
12. Herold G. Innere Medizin. Köln, 2018, 819-820
13. Paskalev D, A Kircheva, S Krivoshiev. A centenary of auscultatory blood pressure measurement: A tribute of Nikolai Korotkoff. Kidney Blood Press Res, 2005, 28, 259-263