Брой 11/2023
Доц. д-р Д. Паскалев, д.м., Доц. д-р Д. Петкова, д.м.
Медицински университет – Варна
През 2022 г. се навършват 300 години от рождението на големия виенски лекар Leopold Auenbrugger, открил и въвел в клиничната практика перкусията. През 1761 г. той издава в австрийската столица един от класическите трудове в медицината, написан на латински и озаглавен „Inventum novum ex percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi” („Нов метод, състоящ се в перкусия на човешки гръден кош за откриване на скрити в гърдите болести”) [1,2]. През десетилетията той остава с краткото си наименование „Inventum novum”.
Leopold Auenbrugger – Човекът и лекарят
Leopold Auenbrugger е роден на 19.11.1722 г. в Грац, Австрия, в семейството на Sebastian и Maria Theresia Auenbrugger, които са съдържатели на гостилницата „Zum schwarzen Mohren” („При черния негър”). Бащата често води сина си в избата, където той наблюдава как Auenbrugger-старши определя с почукване по бъчвите нивото на виното в тях. Старият „кръчмарки” трик оставя трайна следа в паметта на даровития младеж ]1,6].
По-късно L. Auenbrugger се отправя към Виена, където изучава медицина и се промовира на 18.11.1752 г. Тук негов професор е известният Gerhard van Swieten (1700-1772), поканен лично от императрица Maria Theresia през 1745 г. да реорганизира медицинския факултет и обучението в него. Съществува мнение, че той служи за прототип на героя Абрахам ван Хелзинк от прочутия роман „Дракула” на ирландския писател Абрахам Стоукър. van Swieten е ученик на именития холандски лекар и химик Hermann Boerhaave (1668-1738), чиито трудове са добре познати в Европа. Младият Auenbrugger е силно повлиян от личността и делото на своя професор и по-късно в знак на уважение му посвещава труда си, написан на латински „Съвременен опит със специфично лечение на определени симптоми у маниакално болни” (1776). В него той излага своя собствен опит за лечение на маниакално болни с високи дози камфор, до получаване на конвулсии. По-късно, през 30-те години на ХХ-ти век, методът на Auenbrugger преживява ренесанс, когато терапия с камфор се прилага при болни с шизофрения [5].
От 1752 г. до 1762 г. младият лекар работи в най-престижната за времето си болница във Виена – Испанската военна болница. Основана през 1718 г., първоначално тя обслужва испанските, италианските и холандски жители на града. През 1741 г. болницата става военна поради обявена мобилизация за защита на Бохемия, застрашена от Франция и Бавария. Постепенно Испанската военна болница се превръща във водещо лечебно заведение във Виена. Именно тук L. Auenbrugger се насочва към по-прецизно изучаване на гръдните болести и започва първите опити с перкусията. През 1762 г. той напуска Испанската военна болница и е поканен от императрицата за лейбмедик. Оставайки лекар на свободна практика, Auenbrugger се ползва с репутация на един от най-способните и ценени лекари във Виена. Макар и финансово обезпечен, известният лекар остава достъпен за всички, независимо от техния социален статус. Приближен до императорския двор, вече на възраст, той често е забелязван с фенер в ръка да отива на визитация при някой болен през нощта. Това му печели още по-голямо уважение и обич сред населението [4,6].
L. Auenbrugger е надарен с изключителен музикален слух и това му помага при разработване метода на перкусия. Изкушен от сценичното изкуство, през 1781 г. той пише либрето за комичната опера „Коминочистачът” („Rauchfangkehrer“), чийто композитор е Antonio Salieri (1750-1825). Премиерата преминава при голям успех във Виена. Музикалното дарование на именития лекар се предава и на двете му дъщери, за които великият композитор Joseph Haydn (1732-1809) специално създава шест клавирни сонати (opus 30) [1,5].
На 12.11.1783 г. за своите заслуги като лекар, но не и за своя Opus magnum – „Inventum novum”(!), Auenbrugger получава благородническа титла от император Franz Joseph II, приема неговото име и става Joseph Leopold Edler von Auenbrugger [1,5].
Вече в напреднала възраст, през 1798 г. той губи зрението на едното си око, но все още разчита с другото цифрите на часовника на катедралата „Св. Стефан” във Виена. Преживял загубата на дъщеря си Marianne и на съпругата си, също с име Marianne, Leopold Auenbrugger умира на 86-годишна възраст на 18.05.1809 г., вероятно от пневмония. Ден преди своята кончина големият лекар предсказва часа на смъртта си – 2 часá след пладне, което се сбъдва [5].
Inventum novum
Заболяванията на белите дробове, особено от туберкулозато, са сериозен медицински проблем на епохата. Послесмъртно, едва на аутопсионната маса, често се откриват плеврални изливи, неразпознати приживе. Задавайки си въпроса как да се диагностицират изливите при живите пациенти, Auenbrugger започва да почуква с пръсти гръдния кош, така както баща му някога е почуквал по бъчвите с вино. Експериментирайки многократно, той достига до заключението, че „здравият гръден кош издава звук при почукване”, който наподобява, „удрянето на барабан, покрит с кърпа или друго плътно вълнено изделие”. По-късно авторът описва три вида тон: „sonus altior” (тимпаничен), „sonus carnis” (притъпен) и „sonus obscurior” (с неясен характер). Като описва перкусионната находка при различни случаи, Auenbruger отбелязва: „…и най-тежките гръдни заболявания могат да останат неоткрити, без дори да дават признак за своето съществуване, но е възможно да бъдат разпознати чрез перкусия. Когато и в двете белодробни половини тонът е еднакво чист, това означава, че белодробните тъкани са свободни, без да са притиснати от (патологични) образувания и скрити заболявания в гръдния кош… Когато при перкусия на дадено място на гръдния кош извлеченият тон е по-силен или по-висок от обичайния, то това говори за болестна промяна там… Когато при перкусия на определено място на гръдния кош полученият тон е по-неясен от обичайния сонорен, то заболяването е там, където тонът е приглушен… Ако при перкусия на дадено място на торакса обичайният сонорен тон се изгуби напълно, това означава, че тонът е погълнат от болестно образувание и показва неговото място”[2].
Така с новия метод Auenbrugger успява да определи мястото и нивото на плевралния излив при своите пациенти, а при смъртен изход верифицира находката чрез аутопсия. Освен това, при вече починали болни, той инжектира вода в плевралната кухина и чрез перкусия определя нивото на течността. След 7 години упорит труд „Inventum novum” се появява във Виена. В предговора Auenbrugger отбелязва: „…Тук аз излагам пред теб, благородни читателю, един новооткрит от мен метод за откриване на болестите в гърдите. Той се състои в почукване (перкусия) на човешкия гръден кош, при което в съответствие на различния характер на извлечените тонове може да се добие информация за вътрешния статус. Нито стремежът към писане, нито еуфорията от спекулациите, а седемгодишното наблюдение бе причина същността на откритието да бъде систематизирана и публикувана”[2]. В „Inventum novum” е отделено място и на сърдечните заболявания. В глава XLVI е описан перикарден излив, при който Auenbrugger установява притъпен тон, както „при почукване по къс месо” в прекордиума пулсът е неравен и слабо напълнен, а болните спят седнали и наведени напред. А в глава XLVIII той описва сърдечна аневризма, при която „сърцето е толкова разширено от натрупаната в камерите и предсърдията кръв, че тя не е възможно да бъде изтласкана напред”. Перкуторно се установява „бедрен” тон в разширен участък на прекордиума. Auenbrugger посочва, че и при двете сърдечни заболявания прогнозата е лоша [2].
След публикуването на „Inventum novum” отзивите за книгата не са много. Gerhard van Swieten и Anton de Haen (1704-1776) – видни клиницисти и учители на Auenbrugger, запазват мълчание. Първото признание идва от Англия – журналистът Oliver Goldsmith (1728-1774), изучавал медицина в Дъблин и Единбург, пише в ежедневника „London Public Ledger” от 27.08.1761 г. отзив от около 800 думи, като заключава, че методът може да се прилага лесно. Единствен, който възприема и започва да практикува перкусията в своята практика, е Maximilian Stoll (1742-1787), по това време ръководител на клиниката по вътрешни болести при Wiener Allgemeine Krankenhaus [8].
Едва през 1808 г. „Inventum novum” е преоткрит от Jean Nicolas Corvisart (1755-1821), личен лекар на Napoleon. Като го превежда на френски, той го обогатява с множество собствени наблюдения, но отбелязва приоритета на Auenbrugger: „Тъй като съм добре запознат с краткотрайната слава на преводачите и повечето коментатори, аз можех да си припиша авторството, като само преработя съчинението на Auenbrugger. В такъв случай името на Auenbrugger щеше да се превърне в жертва на моето тщестлавие; понеже не желая това, аз искам да извадя от забравата и него самия, и неговото прекрасно откритие, което той с пълно право е нарекъл „Inventum novum”[3].
Само няколко години по-късно ученикът на Corvisart – René Laënec (1781-1826) въвежда аускултацията със стетоскоп и допълва физикалното изследване при леглото на болния. А виенският клиницист Joseph Škoda (1805-1881) довежда двата метода до съвършенство [7].
Днес площадът, на който се намира Медицинския университет в Грац, носи името на Leopold Auenbrugger, а неговият портрет е изобразен на емблемата на учебното заведение. На 18.05.1909 г., сто години след смъртта на великия медик, лекарското сдружение във Виена поставя паметна плоча на къщата, където смъртта го застига, намираща се на Neuer Markt, №1121 (днес №9), недалеч от църквата Kapuziner Kirche.
Литература
1. Паскалев Д, Д Радойнова, Д Петкова. Leopold Auenbrugger (1722-1809): Бащата на перкусията, Торакална медицина, 2010, 2(1), 50-55
2. Auenbrugger L. Neue Erfindung, mittels des Unschlanges an den Brustkorb, al seines Zeichens, verborgene Brustkrankheiten zu entdecken (1761), Johann Ambrosius Barth, Leipzig, 1912, 180 c.
3. Corvisart JN. Nouvelle method pour reconnaitre les maladies interes par la percussion de cette cavité, par Auenbrugger. Ouvrage traduit du latin et commenté, Mignered, Paris, 1808
4. Karger-Decker B. Die Geschichte der Medizin, Albatros, Düsseldorf, 2001, 286-287
5. Pears JMS. Leopold Auenbrugger. Camphor induced epilepsy-remedy for manic psychosis, Eur Neurol, 2008, 59, 105-107
6. Regal W, M Nanut. Das „Inventum Novum“ von Leopold Auenbrugger, Ärzte Woche, 2003, 17, 1-2
7. Škoda J. Abhandlung über Perkussion und Auskultation, Braumüller & Seidel, Wien, 1844, 318 c.
8. Yernault J, A Bohadana. Chest percussion, Eur Respir J, 1995, 8, 1756-1760
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Добрин Паскалев, д.м.,
Медицински колеж, Медицински университет – Варна,
ул. „Марин Дринов“, 55; 9000, Варна;
e-mail: dobrinpaskalev@yahoo.com
тел: 00359-887-765-313
