Диета при сърдечно болни

Брой 8/2000

Aкaд. Проф. Д-p Алекси Пухлев

Храната влияе върху сърцето и кръвоносните съдове не само чрез своето качество, но и чрез количеството си. Усиленото, прекомерно хране­не, особено при пълни сърдечно болни, води до неблагоприятни отражения върху сърдечно-съ­довата система. Изобилното еднократно прех­ранване има лошо отражение върху сърдечната дейност, което се дължи на бързото и значител­но увеличение на минутния обем на сърцето. Според състава и количеството на храната ми­нутният обем може да се увеличи с 0,5 до 2 л. Ес­тествено това води до значително обременява­не на сърцето. От тези данни става ясно защо сърдечно болни умират понякога след изобилно ядене. Кръвното налягане също може да се пови­ши след по-обилно приемане на храна. Затлъстя­ването, което настъпва след продължително прехранване, е един от факторите, който подпомага възникването на хипертонична болест и атеросклероза.

Недохранването също се отразява зле върху организма, особено при слаби, изтощени болни. Хроничното гладуване може да доведе до значи­телни сърдечни промени: намаление на сърдечна­та тъкан, тлъстинна инфилтрация и фиброза на миокарда, патологични промени в електрокардиограмата (понижение на QRS и вълната Т).

При тежка декомпенсация диетата може да за­почне с някой от следните режими:

1. Диета на Карел. Болният получава по 200 г прясно мляко 4-5 пъти на ден. Освен млякото не се позволява приемането на някаква друга храна и течности. Вместо прясно мляко може да се да­ва кисело мляко, което често пъти се приема и понася по-добре. Продължителността на Кареловата диета трябва да се определя в зависи­мост от състоянието на сърдечната дейност и охранеността на болния. Съобразно с това тя се провежда от 2 до 5 дни. Диетата на Карел е особено подходяща при декомпенсирани болни с изтощение и хипопротеинемия.

2. Диета с плодови и зеленчукови сокове. Болните получават 5 пъти на ден по 200 г соко­ве от плодове и зеленчуци в различни съотноше­ния. Продължителността на тази диета е като тази на Карел. Диетата със сурови плодови и зе­ленчукови сокове трябва да се прилага при болни със запазено охранване и без силно изразена хи­попротеинемия. При изтощени болни, трябва да се предпочита диетата на Карел.

3. Картофена диета. Дават се 1 кг варени кар­тофи и 800 г компот или подсладен чай на ден. Последните могат да се заменят с плодови и зе­ленчукови сокове. Продължителността на тази диета е 3-5 дни.

4. При тежко декомпенсирани болни, които не поносят мляко, и при техническа невъзможност да се приложат плодови сокове може да се даде 1 л подсладен липов чай, разпределен на 5-6 пъ­ти през деня. Подслажда се с 60-80 г захар. Про­дължителността на тази диета е 1-3 дни.

След провеждане на някои от тези диети се преминава към диета, която се съдържа по 25-30 калории на 1 кг тегло. Белтъчините трябва да бъдат средно по 1 г на кг тегло, като се оси­гуряват чрез мляко, сирене (обезсолено), извара, леки меса и риба ( в първите дни в ограничено ко­личество 50 до 75 г дневно). При атеросклеро­тична миокардиосклероза, при cor hypertonicum мазнините не трябва да надхвърлят 50 г дневно. Готварската сол не трябва да надхвърля 2,0 3,0 г дневно. Течностите се движат около 1 л на ден.

Диета при компенсирани сърдечно болни.
При компенсирани сърдечно болни важат повечето от изтъкнатите вече принципи, но коли­чеството на храната се увеличава с оглед на поголямата нужда от калории. Такива болни се дви­жат, а някои от тях изпълняват и професионал­ните си задължения. Затова при компенсирани болни се изисква още по-голямо индивидуализи­ране на диетата, като се спазват следните ос­новни правила:

– Болният трябва да получава достатъчно хра­на, която да му осигури необходимите за съот­ветния начин на живот калории. Тя трябва да се разпределя през къси интервали и да се сдъвква добре. Последното хранене да бъде 2-3 часа пре­ди лягане.
– Белтъчини и въглехидрати се дават в нор­мално количество, а мазнините се определят според характера на сърдечното заболяване (ог­раничение при атеросклероза и хипертонична болест).
– Количеството на готварската сол не тряб­ва да надвишава 5-6 г на ден, а течностите 1,5 л, като при хипертонична болест се налага ограничението им до 1 л дневно.
– Алкохолът и тютюнът се забраняват.
– В храната трябва да има достатъчно вита­мини и минерални соли.