Брой 1/2005
Проф. Д-р И. Бойкинов, дмн
Общоприетата практика терапията да започва с АСЕ инхибитор, преди да се включи бета-блокер, не е оптимална при новодиагностицирани пациенти със сърдечна недостатъчност, съобщиха изследователи от Южна Африка в ноемврийския брой на Journal of the American College of Cardiology. Нещо повече, стартирането на терапията първо с бета-блокада може да осигури по-съществено подобрение на сърдечната функция. Д-р Карен Силва и екип от болницата Chris-Hani-Baragwanath в Йоханесбург са включили в проспективно изследване седемдесет и осем новодиагностицирани пациенти със сърдечна недостатъчност клас II III по NYHA и с идиопатична кардиомиопатия, но без исхемична болест на сърцето. Тридесет и осем пациенти са рандомизирани на първоначална терапия с бета-блокера carvedilol (бета-блокер първа група) и четиридесет на първоначална терапия с АСЕ инхибитора perindopril (АСЕ инхибитор първа група).
Второто лекарство при всяка група е добавено на шестия месец. Шест пациенти в групата на АСЕ инхибитора и пет в групата на бета-блокера са починали до следващите 12 месеца. Авторите докладват, че през първите шест месеца бета-блокадата води до значително по-големи подобрения на функционалния клас по NYHA, артериалното налягане, сърдечната честота и левокамерната функция и размери. На дванадесетия месец функционалният клас по NYHA е останал по-добър в групата на бета-блокер (р < 0.002). Левокамерната фракция на изтласкване, определена чрез радионуклидна вентрикулография, е нараснала средно с 15% в групата на бета-блокер срещу 6% в групата на АСЕ инхибитор (р < 0.05). Намалението на концентрацията на плазмения N-terminal pro-brain натриуретичен пептид биохимичен индекс за сърдечна недостатъчност също е било по-голямо в групата на бета-блокер. На дванадесетия месец стойностите са били 51 pg/ml срещу 166 pg/ml. Пациентите в групата на бета-блокер са понесли по-висока доза carvedilol за 12 месеца и са се нуждаели от по-ниска доза диуретик {furosemide). Тези данни, твърдят изследователите, водят до извода, че „терапията с бета-адренорецепторни блокери при новодиагностицирани пациенти със сърдечна недостатъчност е по-ефективна от терапията с АСЕ инхибитори“. Разглеждайки този „научно непретенциозен, но проницателен доклад", д-р Карл Лийър отбелязва в редакторската статия, че „при никой от изследваните крайни клинични критерии първоначалното иницииране на АСЕ инхибитори не е по-добро от стартирането на терапията с бета-блокада. „Д-р Карл Лийър от Ohio State University, щат Колумбия, очаква, че това изследване ще дaдe повод за провеждането на големи мултицентрови проучвания „за определяне в какъв peg правилно да се прилагат лекарствата... и да се дефинират необходимите качества, които допринасят за увеличаване на потенциално значимите лекарства"
