Хранене при сърдечносъдови заболявания

Брой 10/2008

Доц. д-р Евгени Стойнев
Национална многопрофилна транспортна болница

Сърдечносъдовите заболявания са разнородна група, но основните от тях, подлежащи на лечение са: сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето (изразяваща се най-вече като стенокардия и като миокарден инфаркт), артериална хипертония (повишено кръвно налягане). Съществено място в групата заемат и сърдечните пороци, заболяванията на перикарда, ритъмните и проводните нарушения, но лечебното хранене при тях е сходно с това на първата подгрупа заболявания.

При сърдечносъдовите заболявания могат да бъдат засегнати и други органи и систе­ми. Например, при сърдечна недостатъчност се наблюдават изменения 6 черния дроб, задстомашната жлеза, стомашно-чребния тракт, бъбреците. Поради това не са редки оплакванията от: тежест и болка 6 корема, безапетитие, гадене, повръщане, диария и пр. Освен това, влошеното кръбообръщение води до нарушения 6 обмяната на хранителните съставки (белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерални соли). всички тези нарушения следва да бъдат взети предвид при съставяне на режими за диетично хранене на такива болни.

Когато сърцето и съдовата система не са в състояние да осигурят съответното на нуждите на организма кръбообръщение, се касае за сърдечна недостатъчност. При нея се отчита намалено количество белтък, което се изразява в задръжка на течности и отоци. първата цел на лечебното хранене при такава ситуация е да се намалят и отстранят отоците, като по този начин се усил6а ефектът на диуретичните средства. в такива случаи се намалява употребата на на натриев хло­рид обикнобената готварска сол. Дозата варира при различните степени на сърдечна недостатъч­ност, като диапазонът е 1,5-2 г до 5-6 г дневно. Не се допуска напълно везеолна храна, тъй като е доказано, че понижението на готварска сол под 1 г дневно може да предизвика нарушение на бъбречните функции, което от своя страна допълнително да увеличи отоците.
Заедно с готварската сол трябва да се ограничат и приеманите течности. При тежка сърдечна недостатъчност те не бива да са над 1в00 ml дневно, но при леки увреждания и при компенсирано състояние количеството може да е 1,в-2,0 1/дневно.

Друго важно изискване е да не се обременява механично болното сърце. Чрез храната това се постига, като се избягват обилните хранения, а се приемат малки порции храна. От менюто се изключват храни, богати на целулоза (боб, грах, леща, зеле, някои плодове и зеленчуци), причиняващи образуване на газове, което води до подуване на стомаха и червата, а оттам до повдигане на диафрагмата и механично натоварване на сърцето. Освен това се отстраняват и продукти, предизвикващи възбуждащ ефект върху сърдечната дейност (кафе, силен чай, какао, алкохолни напит­ки, силни месни булъони, пикантни подправки).

Трето важно изискване е да се запази способността на сърцето да извършва своите съкращения. това е свързано с поддържането на т.нар. „калиевонатриева помпа“. Досегашните наблюдения показват, че дефицитът на калий води до дистрофични нарушения в миокарда, което намалява съкратителната му способност. Реципрочно на пони­жения калий се отчитат повишения на натрия, водещи до задържане на течности и блокиране на ензимните системи в миокарда. всичко това опре­дели необходимостта от включване в храната на продукти с високо съдържание на калий. За да се изключи грубата целулоза, те могат да се при­емат и под форма на сокове (най-вече от кайсии, праскови, ананаси, ягоди, банани). Друг вариант е приемът на сушени плодове (кайсии, праскови, стафиди, сливи, смокини и др.). Приемът на калий с храната трябва да е по-висок при водните с теж­ка сърдечна недостатъчност, при които приложението на мощни диуретици води до изхвърляне от организма не само на натрий, но и на калий. Обратно, при водните, които са в подобрено със­тояние и на които се дават предимно калий-спестяващи диуретици, приемът на храни, съдържащи калий, се намалява. Освен натриево-калиевата помпа, значение за съкратителната способ­ност на миокарда имат още магнезият и калцият. Първият е застъпен в ядковите плодове, някои бобови растения (соя, фъстъци), а също в зеленчуците и плодовете. Калцият се съдържа най-вече 6 млякото и млечните продукти и е значително по-малко в някои зеленчуци и варива (лук, зеле, марули, салати, грах и маслини).

Друг важен момент при третиране на сърдечна­та недостатъчност е елиминирането на разпадните вещества. Основен дял за това има диетолечението. Включват се храни с алкален характер за предотвратяване или преодоляване на кетоацидозата. Най-подходящи храни са плодовете и зеленчуците, като се подбират такива с по-нежна целулоза листни зеленчуци, домати, картофи, ягоди, череши, праскови, пъпеш, цитруси и др. важно е и общото ограничение на енергийността на храната с понижени мазнини, белтъчини и въглехидрати, но с повишено съдържание на витамини и минерални вещества. Силно се ограничават животинските продукти, които са източник на белтъчини и мазнини, като за предпочитане е вегетарианската диета за определен период от време.

На последно място (но не по значение) е подобряването на обменните процеси, които са сериозно нарушени при сърдечната недостатъчност. Белтъчините в началото се ограничават с цел „отбременяване на обмяната“, но после отново се включват, с оглед постигане на оптимален био­синтез на протеини, ензими и хормони в органи­зма. Това се налага, тъй като прекомерното огра­ничение на белтъчини може да провокира отнобо образуване на отоци. За предпочитане са киселото мляко и млечните произведения (но не и прясно мляко поради високото съдържание на готварска сол). В диететиката при сърдечна недостатъч­ност широко се използват диетична извара, пряс­но и обезсолено сирене, пресен кашкавал, яйчен белтък, пилешко, агнешко и телешко месо. От растителните продукти се предпочитат зърнените храни, а се ограничават или изключват бобобите. Що се отнася до въглехидратите, широко се застъпват плодовете, тъй като плодовата захар (фруктоза) се усвоява добре от организма.

От мазнините в менюто широко се включват главно растителни мазнини, които съдържат ненаситени мастни киселини.
в много случаи за достигане на лечебен ефект е необходимо при сърдечна недостатъчност в пърбите дни да се приложи разтоварващ диетичен режим. Такива са млечната диета на Карел, калиевата диета, сонолечението, нартофената диета и други.

Друго сърдечносъдово заболяване, което е широ­ко разпространено и при което се провежда, освен медикаментозно и диетично лечение, е артериалната хипертония. Профилактиката и лечението на заболяването изискват регулиране на храненето. На първо място при диетотерапията се поставя ограничаването на готварската сол минимум до 3-5 г дневно. Известни са е оризово-плодовата диета на Кемпнер, магнезиевата диета, плодово-зеленчуковата диета. в послед­но време се препоръчва т.нар. DASH диета (Dietary Approaches to Stop Hypertension Диетичен подход към лечението на хипертония). Тя включва големи количества плодове, зеленчуци, зърнени храни, ядки, бобови растения, които се дават успоредно с нискомаслени млечни продукти. DASH диетата се смята за алтернатива на лекарственото лече­ние на хипертонията, а също може да способства за намаление на лекарствените дози.

Съвременното медикаментозно лечение на артериалната хипертония не отмени спазването на диетичен режим. За някои от медикаментите е установено, че ефектът им се увеличава при стриктно спазване на ограничената консумация на готварска сол. Обратно високата употреба на сол може да намали ефекта на лекарствата.
Изискваното някога ограничение на белтъчинитe при хипертонична болест вече не се препоръчва, тъй като настъпилият белтъчен недоимък може да доведе до неблагоприятни последствия. Подобно ограничение е уместно Единствено при увреждане на някои от бъбречните функции.

Ограничение на енергийността на храната се налага, ако повишеното кръвно налягане е придружено от затлъстяване. Нискоенергийният храни­телен режим нормализира телесното тегло, което води до намаляване на кръвното налягане. Ако хипертонията е съчетана с повишение на серумните липиди и с подагра, също се налага ограниче­ние на калорийността на храната.

Режимът на хранене играе съществена роля и при профилактиката и лечението на исхемичната болест на сърцето, проявяваща се най-често като стенокардия (стабилна и нестабилна), както и като инфаркт на миокарда. Макар че механизмът на възникване на тези заболявания е сло­жен, най-често той е на базата на налична ате­росклероза. Тук ролята на хранителните фактори и на настъпилите в резултат на това откло­нения в обмяната на веществата е съществна. Отдавна се знае, че употребата на храни, богати на холестерол (животински мазнини, мозък, яйца), с течение на времето води до увеличение на холестерола в кръвта, отлагането му във вътрешния слой на артериите и образуване на атеросклеротични плаки. Роля в това отношение имат и наситените мастни киселини (палмитинова, миристинова, стеаринова), съдържащи се най-вече в животинските продукти, както и в някои растителни масла (кокосово, палмово, какаово). След ядене и преяждане с големи количества животински маз­нини 6 Кръвта се образуват големи мастни кап­ки, които се отлагат в гигантски пенести клет­ки. Нерядко се наблюдават сърдечни кризи, дори и миокарден инфаркт, след обидна консумация на мазни храни.

Обратно, полиненаситените мастни киселини (линолева, линоленова, арахидонова, лауринова), съдържащи се предимно 6 течните растителни масла (маслиново, слънчогледово, царевично, соево, рапично), също 6 някои риби и птици, имат благо­приятен ефект върху нивото на серумния холес­терол. Редица наблюдения и проучвания показват, че намалението на приема на храни, богати на холестерол и жиботински мазнини, води до забележимо спадане стойностите на холестерола, а дори и до известно намаление на плаките в съдовата стена.

Важна е ролята и на други мастни (липидни) суб­станции, каквито са фосфолипидите. Доказано е, че фосфолипидът лецитин има стабилизиращо действие върху холестерола и противодейства върху отлагането му по съдовата стена. Богато на лецитин например е кравето масло, поради което неговият ефект е значително по-добър в срав­нение със сланината, свинската мае и другите животински мазнини. Поради това кравето мас­ло намира приложение в сърдечносъдовата диете­тика и може да се прилага наравно с растителните маргарини. Доскоро приложението на последните не се препоръчваше в сърдечносъдовата дие­тетика. това беше така, тъй като те съдържат т.нар. трансмастни киселини, имащи негативно въздействие върху сърцето. в последните години, при новите асортименти на маргарини трансмастните киселини са естерифицирани, а естерите нямат такъв отрицателен ефект. Другите липотропни фактори (холин, метионин, инозитол), както и някои витамини (А, в, С, Е, Р) имат мощно антиатеросклеротично действие.

Не докрай е изяснена ролята на сладките въглехидрати за възникването и развитието на атеросклерозата. Но несъмнено прекомерната им кон­сумация, която е благоприятен фактор за затлъс­тяване и поява на захарен диабет, има неблагоприятен ефект. това особено се проявява в случай­те, когато се консумират захари, без да се приемат достатъчно витамини и минерални вещества, т.е. налице е поглъщане на „празни калории“.

Ролята на консумацията на готварска сол за раз­витието на атеросклероза все още не е проучена докрай. От една страна тя съдейства за развити­ето на артериална хипертония, която е несъмнен рисков фактор. Също така е доказан и неблагоприятният ефект на натриевия хлорид върху съдовата стена.

Хранителната профилактика на атеросклерозата, съответно на исхемичната болест на сър­цето (стенокардия, миокарден инфаркт), се осъществява по следния начин: на първо място тряб6а значително да се намали приемът на наситени мазнини (най-вече животински) и на холестерол.Да се употребяват в умерени количества ненаситените мазнини (растителни), като най-благоприятно 6 това отношение е маслиновото масло (зехтинът). В страните от Средиземноморский район, където е застъпена т.нар. „средиземноморска дие­та“ с повишена консумация на риба и зехтин, в съчетание с плодове и зеленчуци, се наблюдава по-ниска сърдечносъдова заболеваемост.
Важно е ограничаването на сладките въглехидрати, приемани като десерти, сладкиши, сладка, конфитюри, сладоледи и пр., особено ако е налице свръхтегло или затлъстяване.

Необходимо е намаляване на готварската сол за сметка на адекватен прием на минерални веще­ства и на витамини. важна е ролята на пиридоксина (витамин В6), който участва в обмяната на мастните киселини и фосфолипидите и в оползотворяването на холестерола. Дефицитът му, кой­то често се наблюдава при лица с атеросклеро­за (респ. исхемична болест на сърцето), се компенсира с консумация на пълнозърнест хляб, соя, морски храни.

Не по-малко важен е енергийният баланс на орга­низма, т. е. регулиране на калорийния прием и на енергоразхода. Добре е да се подържа умерено нискоенергиен диетичен режим, подходящ за дълго приложение. Нежелани са крайните нискоенергийни диети (под 1000 калории дневно), както и пълният глад. Много по-добър вариант е прилагането на разтоварващи дни 1 -2 пъти седмично.
Функционалните храни са тези, които имат благоприятен ефект върху една или друга функция на организма. По отношение на сърдечносъдовата система съществуват функционални храни, намаляващи риска от заболяване. Те могат да бъдат натурални, каквито са плодовете и зеленчуците, а могат да бъдат обогатени, т.е. да имат една или повече добавени съставки с доказан поле­зен ефект.

възможни са и други варианти например, отстраняване на съставка с неблагоприятен за здравето ефект или пък модификация на отде­лен компонент, за убеличаване усвояемостта на някоя съставка, имаща положително въздействие. Например, за профилактика на атеросклерозата са разработени функционални храни с намалено съдържание на наситени мастни кисели ни и на трансмастни киселини. Тъй като при млякото и млечните произведения основната маст­на киселина е миристиновата, която има атерогенен ефект, то тенденцията е за производство на все по-нискомаслени млека (до 0,1 %), както и на сирене и кашкавал със силно намалено съдържание на мазнини.

Други функционални храни с благоприятен ефект върху сърцето са тези, обогатени с хранителни влакнини, т.е. пълнозърнести храни, за които се знае, че допринасят за намаляване на сърдечносъдовия риск от атеросклероза. Най-много данни за това има по отношение на обесените трици и пектина. Подобен ефект имат и храни (най-често маргарини), обогатени с растителни стероли (фитостеролови естери). Те се получават от соя, а в последно време и от слънчогледови семе­на. От соята се извлича още и соев белтък, с който се обогатяват редица храни. Предвид доказания благоприятен ефект на дълговерижните полиненаситени мастни киселини, чиито източници са рибните мазнини, са разработени продукти, които ги съдържат (отделно се прилагат и като хранителни добавки). Редица храни се обога­тяват и с антиоксиданти, като основен дял от тях имат полифенолните съединения (в цитрусите и някои зеленчуци), проантоцианидините (в червените боровинки, аронията, гроздето) и флавоноидите (в касиса, зеления и черния чай). Някои храни се обогатяват и с витамин Е, но се препоръчват за консумация само при много рискови контингенти. в последно бреме се лансират и храни (най-често брашна), които се обогатяват с фолиева кисе­лина, витамин в6 и витамин В12, тъй като техният дефицит води до нарушаване на обмяната на мети­онина и образуване на субстанцията хомоцистеин, за който е доказано, че има неблагоприятен ефект върху сърдечносъдовата система. За профилакти­ка на артериалната хипертония се създават хра­ни с намалено съдържание на натрий (хляб и хлебни изделия, млечни произведения, месни произведения), в които натриевият хлорид се замества предимно с калиев хлорид, по-рядко с амониев хлорид.
Книгопис:
1. Балабански Л. Хранене и диете­тика, С., „Медицина и физкултура“, 1988