Брой 1/2017
Проф. д-р Коста Костов, д.м.
Национален консултант по белодробни болести Началник на Клиника по белодробни болести, ВМА – София
Визитка
Проф. Коста Костов е роден в гр. Бургас. През 1980 г. завършва медицина във Варна. Професор по белодробни болести и ръководител на клиниката по белодробни болести във Военномедицинска Академия. Има 4 придобити специалности – вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия (белодробни болести), военно-полева терапия и здравен мениджмънт. Специализирал e в Института по патология в гр. Базел, Швейцария (1992) и интензивна медицина в Санитарната академия на Бундесвера в Мюнхен, Германия (2002).
Преминал е специализиран курс „Основни качества на лидерството” в London Business School. Води лекционния курс по белодробни болести в Медицинския факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София. Член на Академичния съвет на ВМА и на Европейската респираторна асоциация (ERS). Член на БДББ и бивш негов председател в периода 2008-2012 г. Fellow (FCCP) на Американския колеж на торакалните лекари (ACCP).
Член на съюза на българските писатели – секция „Публицистика“. Главен редактор на медицинско списание „InSpirо” и консултант на медицински център InSpiro (www. inspiro-bg.com).
Извън професионалните си интереси е страстен любител на Бийтълс и всички жанрове, които водят към джаза. Носител на годишната награда за есеистика за 2015 г. на в. „СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели. Обича късия разказ, добрата есеистика, българската поезия, червеното вино и футбола. Вегетарианец. Освен родния Бургас, в сърцето му са Барселона, Лондон и Сан Франциско. Душата му принадлежи на България. Няма идоли, но има житейски примери, които го вдъхновяват.
Проф. Костов, след 30 години застой, Вие наскоро издадохте ново ръководство по белодробни болести. Интересно е за тези години какво се промени – не само в пулмологията, а и в нашата медицина?
Аз съм в медицината от 1980 г., от 1985 съм във ВМА, а от 1989 – в Клиниката по белодробни болести. И без никакви сантименти ще кажа, че ако нещо се е променило, ВМА е един от последните оцелели оазиси в блатото, наречено българско здравеопазване. В момента системата на здравеопазване е силно централизирана, обратно на очакванията за децентрализация, както е в нормалните страни. В онова време, преди 30 години имаше децентрализация. В едно градче можеше да работи добра болница, която обхваща голям общински регион. Сега у нас се стигна дотам, че дори в големите градове има по 1-2 пулмолози, a в големите болници има дефицит на специалности, да не говорим за дефицит на квалификация.
Според мен, функционирането на здравеопазването днес е много по-зле отколкото вчера. И това се дължи на срива на образованието, срива на амбицията да образоваш, оставянето на образованието и квалификацията буквално в ръцете на отделния лекар. Смятам че специализирането, квалифицирането, на лекарите не е мръднало от 30 години, то си е все там, където си е било – в оня архаичен, теоретичен стил, без наблягане на европейските модули.
След 25 години демокрация ние все още не сме възприели европейския модел на квалификация.
Това е изумително. И е голям наш грях, които се занимаваме с обучение, които трябва да го организираме. Аз го приемам и като лична отговорност.
И какво съм направил? Изцяло съм поел, на гърба на моя екип, обучението на нашите специализанти. И смея да твърдя, че специализантите в Клиниката по белодробни болести във ВМА имат много по-широка квалификация, получавайки специалност. Те владеят от обичайните практически методи, владеят бронхоскопия, ехография, могат да правят технически манипулации. Една голяма част от тях ще излязат със специализация, умеещи да правят ригидна бронхоскопия под обща анастезия. За някой пулмолог, работещ в по-малък град, това са огромни предимства, ако има тези умения.
В нашата клиника специализантите се обучават по друг модел, с една друга парадигма, със съвременните концепции. И аз изисквам от тях това, което бих изисквал от себе си, ако съм на тяхно място.
Така че, отговорът на въпроса ми е – положението със специализацията, със специалността е на това ниво, на което е била преди 30 години. Но не и във ВМА!
Новото ръководство сте направили със съдействието на много други колеги от различни специалности. Как успяхте да ги спечелите за каузата?
Аз съм в дружеството по пулмология близо 20 години вече. Чаках, чаках, чаках да издадем един съвременен учебник, ръководство, което да не кара специализантите да търсят оттук и там откъде да учат. Защото голяма част от тях се подготвят за изпити години наред от списание InSpiro, всеки брой на което има отделна тема, съобразена с модерните концепции в Европа. И практически те се явяваха на изпит, четейки от списанието. Което беше затрудняващо, защото трябва всичко това да го имаш в един учебник, така както е в белите страни.
Моето търпение се изчерпа и един ден реших почти на шега да издам в едно ръководство онова, което е излизало в InSpiro в продължение на 6-7 години.
Когато започнах да структурирам темите, изведнъж видях „дупките“. Казах си: „О, това ми липсва, това ми липсва. Кога да го чакам, трябва още 5 години да издавам списание. Да взема да го запълня.“ И така – от една шега, от една почти безобидна моя задача, която трябваше да ми създаде някакво удоволствие, работата изведнъж се превърна в една тежка драма. Аз се изправих пред планина, която буквално беше на път да ме смаже – да направя учебник, ръководство, което е непосилно за един човек. Защото ще му трябват години труд, но когато тези години минат, това ръководство ще бъде вече извън всякакво функциониране. И разбрах, че трябва актуално да се прави от колектив.
Големите неща се правят с добри приятели. Това ръководство е направено без обещания за авторски хонорари. На колеги от чужбина споделих че издадохме ръководство. Питат ме – как го направи, на толкова автори как успя да им платиш. Казвам, пихме по едно вино и така станаха нещата. А те, не могат да повярват. Но в България нещата могат да станат и по този начин.
Деветдесет и един са авторите и всички доброволно усетиха величината на момента, включиха се и налице имаме изключително добро ръководство. Злите езици каквото да говорят, това е най-доброто ръководство, излизало в последните 30 години. Прочел съм старите автори преди това. Образно казано, ако тогава сме били да кажем 10 години назад от европейската медицина, сега сме прибавили още 10. Някой може да противоречи – ние сме отишли по-напред. Но те са отхвърчали съвсем. Една малка стъпка сме направил на базата на напредък на някои университетски клиники. И като събереш 5-6 такива понапреднали клиники на фона на изостаналите, създаваме впечатление, че сме мръднали напред, има някакво представително ниво, но общото статукво е сринато.
Вие раздавате ръководството безплатно. На какъв принцип? Имахте идея да ги подарявате и на общопрактикуващи лекари?
То е раздадено вече. Първо го получиха всички пулмолози на конгреса – те са 450 човека. Онези, които не успяха да дойдат, го получиха по пощата. Останалите чрез фармацевтичните компании, които предоставиха списък на желаещи. Някои подарих на лекари, които са ми се обаждали и казват, че много държат. Получиха го и доста общопрактикуващи лекари. За мен е важно те да го имат при себе си и, когато имат проблем, да го отворят и да направят справка. В ръководството има всичко, което правим в България, и поне две трети от това, което не правим. Ръководство е от две части. Първата е обща част – анатомия, физиология, диагностични методи, както се правят сериозните ръководства по света. Втората част е клинична. Има над 120 глави, сериозна работа е. Две години и половина по 3-4 часа на ден ми отнемаше работата по него. Най-малко 10 пъти съм го препрочитал. Тези неща на Запад се правят от огромни колективи, от издателства. Всичко това с двама трима човека успяхме да го сглобим.
Не искам да се правя на герой, но и не искам да съм скромен. Няма такова ръководство в последните 30 години. В този обем, този мащаб, информация в такова съвременно звучене, с огромно присъствие на водещи пулмолози и над 16 други специалности. В него участват рентгенолози, патолози, микробиолози, имунолози, генетици и др. Голямо дело. Освен всичко друго дадох и обещание на всички пулмолози, че това ще се случи. И го направих в срок, точно когато обещах го получиха – за конгреса през юни 2016.
Какво смятате, че на общопрактикуващите лекари им липсва, за да са по-ефективни в работата си?
На общопрактикуващите лекари им липсва отношението на държавата към тях. На общопрактикуващите лекари им липсва обгрижването на майката. Те са хвърлени в това блато да се занимават с огромно количество патология. Никой не се грижи за тяхната квалификация, за обогатяване на техните знания. Тези откъслечни и хаотични срещи, които се правят предимно от фармацевтичните компании, това не е достатъчно за тях, това са отделни парцелирани теми.
С общопрактикуващи лекари трябва да се прави това, което аз, като председател на дружеството, въведох за младите пулмолози – всяка година традиционна ноемврийска научна среща с представяне на най-новото през годината. Концептуални, академични, които всяка година разглеждат основни въпроси на тяхната проблематика. Зададени от тях, поискани от тях, с практични модули за обучение. Трябва им време на ОПЛ, в което те да посещават академични центрове. А не да се връщат в къщи разбити и да нямат сили да отворят ръководство.
Аз знам как се създадоха общопрактикуващи лекари, как ги хвърлиха просто в лавата, потопиха ги. И сега всичките вини се стоварват върху тях. Но ние им създадохме тези условия, заради които сега се опитваме да ги виним.
И аз се сърдя, когато при мен дойде болен, неподготвен за хоспитализация, но в същото време си представям как бих се справил, ако аз имам един кабинет и ограничен ресурс – 5 направления и примерно 100 или 200 лв. на месец за изследвания.. Ами един компютърен томограф изконсумирва целия ресурс.
Как едно джипи да подготви болен за бронхоскопия. Хемостаза, консултация с кардиолог, консултация с реаниматор – как става това. Не мога да го искам от него, това трябва да го иска държавата. Да постави тези задачи и да го мотивира да ги изпълнява.
Аз съм работил в чужбина една година, в най-добрата страна за медицина – Швейцария, в изключителен университет – Базелския и знам как се комуникираше със семейния лекар. Шефът на клиниката имаше директен контакт с джипито на съответния болен. След като шефът на клиниката се обажда на джипито, и очаква да получи много важна и сериозна информация. Говори с него приятелс-ки – как сте, какво правят децата, я ми кажете, при мен е еди кой си, вие сте ми го изпратил вчера, какви са Вашите основания, погледнете в досието му има ли това, има ли онова. Независимо, че той получава една огромна информация от общопрактикуващи лекари, която е квалифицирана.
Какво да искаме ние от общопрактикуващи лекари? Болниците работят с архаичните медицински документи от преди 50 години. Всеки ден пишем като луди амбулаторни листи. Преди 25 години в Базел това всичко се случваше на един телефон, на едно Уоки Токи, на което лекарят диктува и после един секретар слуша и пише. Лекарят вадеше молива само за подпис. И всичко това класифицирано в една папка, ден по ден. Ти можеш да знаеш всеки ден какво се е случвало с този болен.
Нашите медицински документи нямат никакви унифицирани изисквания. Един пише 5 реда, друг 15, трети 25, и никой не му държи сметка. Здравната каса гледа ли как се пишат документи, гледа ли каква информация съдържа този документ? И колко гледа само дали са пуснати левкоцити, или не са.
Липсата на качествен контрол в медицината ни е големият проблем. И липса на модерна иновация, на модернизация на работата.
А защо е така? Защото сме бедни?
Инертност, бедност, липса на мотивация да направиш нещо. И за съжаление, липса на национален лидер, наречен здравен министър, който да застане, както е направил Конрад Аденауер пред Германия и да каже – трябва да се направи това и това. Национално отговорен лидер, министър, който при заемане на поста да постави условия. И виждате ли кои, при всичките им качества заемат постовете – никому неизвестни като специалисти, които стават известни след като станат министри. Големите имена не искат да стават министри. Едно-две уважавани имена се излъгаха и поеха поста, но за кратко и без възможности за законодателни промени.
Трябва да си лидер, трябва да имаш съзнание за национална отговорност. Да ти дадат правата, свободата. Да ти кажат – хайде, събери експертите на тази държава, които разбират от медицина. Защото ние сме тези, които разбираме, ние сме тук.
Кой ме е питал мен. Един път отидохме в парламента, защото аз съм между тези така наречени най-обичани лекари в България. Събраха ни, поискаха от нас да кажем какво трябва да се направи в тази България. Председател на Парламента, ресорни коми-сии, вицепремиер, здравен министър –
30-50 човека в залата. Изказват се двама-трима, казват какво трябва, пет точки, които всички ги знаем. Нито една не е свършена до този момент. Всички знаят какво трябва, политиците знаят какво трябва, шефовете на Парламента знаят, Здравната комисия знае, но нищо не се прави. И това води до тотална демотивация. Всички си каз-
ват – тези отгоре нищо не искат да правят, какво искат от мен.
Това народопсихология ли е, защо затъваме така?
Това е срив във властовата система. Срив в институциите, липса на философия за промяна в държавата, липса на кадърни политици, липса на кадърно управление. Бягството на кадърни, умни хора от управление. Някакви скодоумни хора се занимават с нашите съдби. Тук и там се намира някой свестен човек-работар, който мисли че работи за народната воля, а всъщност, зад него са онези, които лапат и прецакват всичко.
А народът все по-болен. Увеличава ли се при вас заболеваемостта?
В България да не си болен, защото ако нямаш достъп до добро място, до добър лекар си загубен. Защото системата не е хомогенна. Системата не е изградена на принципа където и да отидеш да получиш същото лечение. А хвърляш заровете и отиваш някъде и получаваш според късмета си.
Увеличиха се много случаите на рак на белия дроб, което е ужасно.
Вие как си го обяснявате?
С тютюнопушенето. На рака на белия дроб му трябват 10-20 години интензивно тютюнопушене, понякога и повече. Сегашните случаи на рак са следствие на бума на тютюнопушенето преди. Когато дойдох 1985 г. да работя в тази клиника от 30 легла нямаше един болен с рак на белия дроб, да ми го покажат. Имаше дни в които няма нито един случай. В момента, аз имам 26 болни и 10 са с рак на белия дроб. Една трета. И това не е подбор.
В България всяка година заболяват 4000 човека от рак на белия дроб. Ние сме една от най-пушещите държави в света. В Европа сме със сигурност в първата петица. Аз съм един от радетелите на забраната на тютюнопушенето в обществени места. Снощи влязох в един ресторант и бяхме в зала, където се пушеше. Това е в нашата държава – замазване на очите, псевдо закони, всеки си прави каквото си иска. Ужасно впечатление прави това на чужденците. Не искам да казвам в кои институции се пуши и те недоумяват как е възможно, когато има закон. Говорим за министерски институции, говорим за институции, които са преди всичко длъжни да спазват закона. Те като не го спазват, какво искат от другия човек.
Вие с общопрактикуващи лекари някакви срещи правили ли сте?
Аз чета лекции на общопрактикуващи лекари. На конгресите им съм редовен гост. Имам много голямо уважение към тяхната работа и съчувствие. Ако трябва да бъда честен, аз никога не бих се наел да бъда общопрактикуващ лекар, защото ще попадна в една зона, в която няма да мога да се справя. Сигурно ще се изнервя, ще се изтормозя и ще напусна.
Аз виждам моите приятели общопрактикуващи лекари, на тях звездите им говорят. Вечер се връщат в къщи, лягат, заспиват.
Отговорно работещото джипи е много сериозен помощник. Но това е като навсякъде. Във всяка специалност има отговорни и безотговорни. Който си е отговорен, си е. Аз имам колеги, които станаха общопрактикуващи лекари от тази клиника, със специалност пулмология са, много отговорни хора. Един от най-добрите общопрактикуващи лекари е д-р Станчева. Сигурно има най-много пациенти тя. Елена е и моето джипи. Мисълта ми е, че им съчувствам много за това, което държавата не прави за тях.
Има болести, за които те не са виновни, че не могат да ги диагностицират навреме. Начинът е именно този –
непрекъснато обучение, с различни специалисти. Ама не – един му чете хипертония, друг му чете инфекции. Другата година друг му чете хипертония, друг му чете инфекции. Всъщност трябва систематично обучение по всички теми. Защото ОПЛ е лицето на българската медицина. Ще ви кажа само един факт – 95% от антибиотиците се използват от общопрактикуващи лекари, само 5% от нас. Те трябва да знаят кога, как, кого.
Кой в тая държава ме е питал като национален консултант – как да направим програма за систематично обучение на общопрактикуващите лекари във вашата специалност, какво е необходимо да знаят.
Като национален консултант какво ви питат?
Нас не ни питат за концепция, за визия, за промени в системата и как да се случат те. Ние трябва да бъдем консултирани за важни, концептуални неща за системата. Никой не е събрал всички национални консултанти на едно място и да вземе от тях препоръките какво трябва да се направи за здравеопазването в цялост. Пет неща да свършат от това, за цялата система на здравеопазване и нещата ще потеглят в правилна посока.
До този момент нито един щатен министър не ме е възхитил с това, което е направил. Нито едно нещо, което да ме вдигне, да се вгледам в телевизора и да кажа – ето, появи се човека. Имаше свестни хора между тях, но хора без визия, без концепция, без апостолски хъс, Ecce homo, както е представен Исус от Пилат Понтийски. Който да дойде и да каже – залагам си главата, ще направя едно нещо, но ще го направя докрай. И да остане в историята. Сещате ли се за един здравен министър в тая България, който да е останал в историята. Има един-двама дето оплескаха здравеопазването, те ще останат в историята. Останалите един-двама, които също можеха да сторят нещо, нямаха време дори да кихнат или нямаха право на законодателна инициатива.
Последно нещо, което е много важно. Аз съм работил в поликлиника като млад. Кой съсипа и смаза поликлиниките е въпросът? Оттам почна сривът. Защо трябва да пренасяме безкритично на чужди концепции, когато имаше една, която работеше перфектно – това са българските поликлиники. Където в една обща територия разполагахме с районен лекар (специалист по вътрешни болести), пулмолог, кардиолог и още дузина специалисти, които спестяваха на болния време, а на държавата разходи. Кой и кога премахна специалността „вътрешни болести“, която доставяше на здравеопазването подготвени общи специалисти. Задайте на министрите тези въпроси, за да получите отговор на въпроса ЗАЩО? Не направления. Какви са тия глупости? Работеха перфектно тези поликлиники. Бърза помощ. Уникално, съградени с години, работещи структури.
И какво направиха. Кои хубостници не прозряха, че съсипват една добре работеща структура. Ако имам възможност да променя нещо в нашето здравеопазване, ще започна от тук – ренесанс на работещите в миналото структури. Сринаха ги и направиха общопрактикуващи лекари и ги хвърлиха в същото блато. Защо, като същата функция изпълняваха районните лекари. Сега има поликлиники без специалности, без основни специалности. И раздават едни документи, едни хартии. И това е – напредна медицината в хартиения световъртеж.
Не твърдя, че разбирам от глобална медицина. Но мен като началник на клиника (една от най-добрите позиции в медицината, която има визия и за нагоре и надолу), никой не ме е питал дали го харесвам този модел, никой не ме е питал – да сринем ли поликлиниките.
Защо го направиха, защо изкараха на полето няколко хиляди лекари, които да почнат със собствени лопати да ринат и да сътворяват това, което ние бяхме направили.
Сега – единият тук, кардиологът в другата поликлиника, хематологът на 55 километра. Защо?
Нещо друго в заключение?
Бог да пази нашата медицина, защото така както върви, ще останат няколко добри клиники, всичко останало ще отиде в забвение. Кадърните хора ще избягат, ще има области, краища на България, които няма да имат читав лекар, защото никой не мотивира това. Аз едва успявам да задържа моите млади хора тука. Но не съм сигурен като вземат някои от тях специалност дали ще мога да ги удържа. Как ще стане с тези ниски заплати?
Необратим ли е този процес?
Аз за доста неща съм оптимист, но за много неща в България съм песимист. Песимист съм въобще за държавата, духа, посоката, в която е поела. Песимист съм за българското здравеопазване накъде отива. Там също е такъв проблемът – няма водачи, няма лидери, няма умни хора, които искат да изведат тази страна. А оттам тръгва всичко от духовното пропадане. Без образование няма мъдрост. Борхес е казал, че най-краткият път към мъдростта е знанието. Като няма знание се раждат недомислици и политически скудоумия. Страни, които не сме ги броили за нищо, ни подминаха. Едно време от Турция пращаха пациенти в България, сега ние пращаме в Турция. Ето една страна, която не е в ЕС, как успя да ни мине като бърз влак. Като стоиш на едно място – така е, всеки те изпреварва. Голяма драма.
Айнщайн добре го е казал: „Безумие е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.”
Разговора води:
Валя Колева
