Брой 3/2017
Проф. д-р Боряна Слънчева, д.м.
Национален консултант Неонатология
Началник на Неонатологичната клиника към СБАЛАГ „Майчин дом”.
Визитка
Проф. д-р Боряна Слънчева, д.м., завършва висшето си образование по медицина в Медицински факултет на МУ – София през 1979 г. Придобива специалност по педиатрия през 1986 г., по неонатология – през 1997 г. и по здравен мениджмънт – през 2011 г. От 1980 г. до 1998 г. е последователно асистент, старши асистент и главен асистент в Клиниката по неонатология към СБАЛАГ „Майчин дом“. През 2005 г. придобива образователна и научна степен „доктор”. През 2007 г. получава научното звание „доцент“, а от 2013 г. е професор по неонатология към Катедра по АГ към МУ – София. От 1999 г. до момента е ръководител на Неонатологичната клиника към СБАЛАГ „Майчин дом”.
Научните й интереси са в областта на продължителната дихателна реанимация, използването на различни техники на апаратна вентилация, адаптацията на недоносени, родени с много ниско и екстремно ниско тегло, вродените бактериални инфекции и назокомиални инфекции в неонаталните интензивни отделения, антибиотичната политика… Водещ изследовател е в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло.
Автор е на над 85 научни труда в специализирани медицински научни издания, участва като лектор в десетки национални и международни конгреси, конференции и симпозиуми.
Член е на Асоциацията по неонатология, на Европейската асоциация по неонатология, на Българското дружеството по педиатрия и на Българското дружество по акушерство и гинекология и т.н.
От 2010 г. работи като външен експерт към Фонда за лечение на деца и към Комисията по цени и реимбурсиране към МЗ. От 2013 г. до момента е национален консултант по неонатология. Два пъти е носител на почетната диплома „Лекар, на когото българите вярват”, съответно за 2012 г. и 2015 г.
Проф. Слънчева, като национален консултант имате общ поглед върху неонатологията у нас. Голяма ли е разликата между най-голямата и модерна клиника, която ръководите и реалността в провинцията?
Не бих казала. Общо взето в неонатологичните клиники успяхме да организираме и да се осигури доста добра апаратура. Това бе осъществено години наред чрез благотворителната кампания „Българската Коледа“. Сега по линия на Норвежкия механизъм също се закупува доста техника, която колегите ще получат, или вече са получили една част от нея. Така че, по отношение на чисто техническото обезпечаване нещата вървят сравнително добре. Разбира се, както винаги много неща още може да се искат, тъй като апаратурата се амортизира и иска подмяна. А в България, когато нещо се купи, след това не се мисли какво ще се случи в последващите години.
Проблемът в неонатологията е във връзка с кадрите, което е проблем и в цялата ни медицинска общност. Имаме сериозен недостиг на сестри и акушерки.
Заминаха в чужбина ли?
Не, не бих казала че са заминали. Първо имаше три нулеви години за прием, по неясни за мен причини както за сестри и акушерки, така и за лекари по отношение на специалност. В този период се загуби общия ритъм на обезпечаване с кадри. След което се започна доста нецеленасочено осигуряване с кадри, в смисъл че се приемат много малко бройки – 30-40 човека на курс за година, като всеки отделен университет си има своята специфична подготовка на кадри. Преди имаше училище конкретно за така наречената Медицинска академия. Всички, които завършваха, попълваха липсите в Медицинската академия. Сега това нещо не се случва.
Според мен, тези, които учат по държавна поръчка, които държавата ги издържа, осигурява и финансира тяхното обучение, трябва да имат някакъв ангажимент за възвръщане на тези средства. Аз специално ще работя за това с новото ръководство на Министерството. Никъде по света няма практика да обучаваш кадри, които след това да не можеш да използваш. Ако инвестираш пари в тези кадри, добре е те да се използват. Дали това ще бъде задължително разпределение в рамките на 1 или 2 години, или някакъв друг модел – това би могло да се обсъди.
И сега, бих казала, не всички заминават в чужбина. Защото изискванията за заминаване в чужбина е да владеят езици. Аз работя доста време със сестри и акушерки и личното ми впечатление е, че не всички владеят езици. Говорила съм с колеги-преподаватели, които отговарят за тяхната следдипломна квалификация и те твърдят, че една значителна част от завършващите след това изобщо не работят като сестри и акушерки. Тоест, те получават някакъв бакалавърски ценз за сестри или акушерка и след това работят на други места. Което за мен е едно абсолютно разхищение на средства на фона на липси, които ние трябва да попълваме.
Проблеми има и с обучението на лекари неонатолози. Изобщо цялата наредба за специалност е изключително недомислена, това многократно сме го казвали и Лекарския съюз го е казвал, то не е само за нашата специалност, а за всички специалности в медицината.
И като цяло в света по-малко хора вече се занимават с медицина. Много е тежко като учене, много продължително, повече от 10 години реално кой знае какви пари не се печелят. Непрекъснато се учи, продължава да се учи и след взимане на специалност. Много недоволство от обществото, от конкретни хора, от съдилища – което прави нашата професия, макар и високо издигната, не толкова желателна. И затова вече една голяма част от лекарите отиват да попълват липсите в страни, които инвестират повече в тези кадри. Основната лекарска заплата тук е мизерна. Тя не отговаря на никакви международни, европейски и каквито и да е стандарти. Тук при нас работят лекари, които са асистенти, извършват научна работа, които са се явили с конкурси а техните заплати са под 1000 лв. Това не е нормално.
Така че, вече една голяма част от студентите, които завършват медицина, заминават дори да специализират в чужбина. Защото като специализанти там ги финансират много по-добре. Като работни места не мога да кажа, защото за различните специалности е различно. Най-много се търсят анестезиолози, които и тук се търсят, патоанатоми, микробиолози, които много лесно си намират работа. За другите чисто медицински специалности, които имат комуникация с пациенти, достъпът до хубави работни места не е толкова лесен, защото там пък е много високо заплащането. Така че, лекарската гилдия в чужбина също си пази местата, но имаме колеги, които ходят, дават дежурства в чужбина и се връщат тук.
При положение, че проблемите във вашата специалност се увеличават непрекъснато, имам предвид нарастващия брой недоносени деца, влошеното състояние на бременните, а намаляват специалистите, какво ще се случи?
Аз лично смятам, че положението, меко казано, е тревожно… то е даже катастрофално. Чакаме новото правителство. Искам да кажа, че преходното правителство нито веднъж не се обърна към националните консултанти да ни зададе някакъв въпрос, да потърси мнението ни по проблем, на който бихме могли да предложим някакво решение. Никога никой не ни пита нищо за две години и половина, въпреки че се правеха редица промени. Така че, сега ще берем плодовете за тези дълги години безсмислен труд.
Здравеопазването е една консервативна система и промените в нея трябва добре да се обмислят и да се преценяват както краткосрочните решения, така и дългосрочните последици какво ще се случи. За съжаление, бих казала че изобщо в управлението на здравеопазването нещата са катастрофални.
Нямаме късмет с министри ли?
Не само министри. Няма една обща концепция какво ще се прави. Думата реформа вече изчерпа своето съдържание, в този смисъл , в който всички хора смятаха че трябва да има. Явно имаме може би погрешно заложени основи на цялото мероприятие. И в края на краищата, колкото и добри желания да има някой, все пак работи с хора. Тези хора много по-трудно се променят като психика, като мислене, а пък честите смени на неща и хвърляне в една или друга посока водят цялата система до абсолютен блокаж. Какъвто е в момента – всичко е блокаж. Пациентите са категорично потърпевши, потърпевши са и лекарите.
Пациентите с какво най-вече?
Ами пациентите се прехвърлят от човек на човек, това всички го виждаме. Но и ние от друга страна се чудим какво да правим някой път. Изискванията към нас са чисто бюрократични. Много пъти аз лично съм се разправяла и с Касата и с Министерството. Ние не сме лекари, ние сме някакви писарушки. Аз лично с удоволствие бих си вършила само медицинската и чисто административната работа, Но не е възможно – днес едно, утре друго, после трето, отменяме едното, пък после другото, непрекъснати проверки, неадекватни решения, ако изобщо са решения.
Общопрактикуващите лекари се оплакват почти от същото.
Казват, че са „изпепелени“.
Ами изпепелени са, защото пред тях се поставиха задачи, за които те изобщо не бяха готови. Лекарите, работещи в бившите поликлиники, бяха хора 100% със специалност. И в един момент ти го правиш общопрактикуващ лекар, който, ако е педиатър, трябва да работи с възрастни, ако е интернист трябва да работи с деца. Аз съм работила във вътрешно отделение по разпределение, коренно различни са нещата. Не може този човек тепърва ти да го караш да прави неща, за които той практически не е готов.
Трябваше предварителна подготовка да има за общопрактикуващи лекари. По принцип тази специалност не съществува в обучението по медицина и до ден днешен. А трябва да има определено обучение в тази сфера. Програмите по медицина не са актуализирани в този смисъл, в който аз го разбирам, от времето на моето следване. Аз лично съм срещу цикличната система на Медицински университет София, защото там нещата не са както трябва. Не можеш да гледаш един пациент в рамките на 40 дни. Това е натрупване на знания, свързване на знание. Медицината е една логична наука, тя не е само да се зубри. Но това е решението. Ако можем да го променим, ще го променим. Ако не може – това е. Но по принцип в обучението на студентите по медицина аз не виждам да се включват модели за общопрактикуващи лекари, т.е. те нямат практическо обучение.
При един студент се иска да се поставят основите на медицината и да има редица умения, които да може да приложи, т.е. да има много практика. Защото аз също съм следвала и знам след това като отидох по разпределение как стояха нещата, не бях писала една рецепта. А те сега съвсем пък нищо не правят. Всъщност те нямат никакви практически умения, аз виждам – много малко е практиката в медицината. Много малък е контактът с пациентите, разпитване на пациентите, това са умения, които човек трябва да има, макар и като някаква основа. И някаква основа за обща медицина е необходима. Не може да се каже, че всеки, който е завършил медицина, може да стане общопрактикуващ лекар. Категорично не.
Те, например, поемат вашите малки бебенца след изписването им?
Там е работата, че те трябва да ги поемат, обаче една част отказват. Защото се страхуват, тази патология им е абсолютно неясна. Това е нещо ново. Аз когато започнах да работя неонатологията не съществуваше изобщо като специалност. Като почнах да уча – съвсем. Това са неща, които те трябва да видят, да бъдат обучени. Истината е, че правим доста обучения на общопрактикуващи лекари, но те са толкова сломени от цялата бюрократично-административна система, че желанието им за учене е сведено до минимум. Аз виждам това нещо.
И като откажат те, кой поема бебетата?
Много е трудно за родителите В зависимост от желанието на общопрактикуващите за обучение, поведението в някои случаи е много адекватно, в други случаи не е адекватно. Като се разболеят децата, родителите идват тук и в големите болници, които ги поемат ако се наложи. Но така или иначе не стоят добре нещата с нашите пациенти. Сега ние тук имаме една програма за проследяване за много малките деца. Написали сме и им даваме планове, разпространихме ги из страната, за да контактуват със специалисти, които да следят определено състояние. Имаме проблеми, например с начина на захранване на тези деца. Идват при нас, обсъждаме го. Има проблем и с ваксините. Всяко недоносено дете получава ваксини както прецени личния лекар, което не би трябвало да е точно така.
Предизборните обещания говорят отново за 8 милиона българи. Как ще се случи това?
Ами не знам как ще станем 8 милиона, демографската криза е категорична. Тя се отразява върху всички сфери, върху икономиката, тъй като няма да има кой да работи. Освен това, една част от образованието е катастрофално. Истината е, че раждането на деца е част от социалните проблеми. Това са пари, ангажимент, трудова заетост, стрес. Така че 8 милиона надали, дори ако се върнат тези, които напуснаха страната. Но все пак нещо трябва да се работи в тази посока. Много се качи раждането на първо дете като възраст на майката. Една жена, която ражда първото си дете на 35 -38 години, ясно е, че няма да има второ дете. Ако обаче роди на 24 или 28, логично е към 33-35 да се замисли за още едно дете. Това също има значение – колкото повече се качва възрастта на първораждащите, толкова по-малко деца ще се раждат. И по-рискови. Бих казала, че една част от младите в днешно време са съвършените егоисти. Правят кариери. Като ми кажат им отговарям, че и аз съм правила кариера, но имам две деца.
Надявам се, че нещата все пак ще се подобрят.
Как и откъде може да се тръгне?
По отношение на здравеопазването много неща могат да се оправят, ако има разумни решения и по-малко се краде. Обвиняват болниците в източване на касите. Ами ние се питаме, като източваме касите, къде са парите. Нито са в заплати, нито са в обзавеждане, нито са в купуване на апаратура. Аз категорично казвам, че няма такова нещо. Нито лекарските заплати са високи, нито болниците са цъфнали и вързали по отношение на осигуряване комфорт на пациентите. Реално Касата делегира на болниците за извършване толкова много манипулации, които източват болницата. Т.е., аз за да завърша една клинична пътека трябва задължително да направя това и това, а това са пари. И че в здравеопазването се качват парите също не е вярно. Може би в определени части, а може би се разхищават неправомерно. В България частните болници станаха повече от държавните. И със същите средства трябва да се откриват и частните болници – няма да стане. Според мен частните болници не работят по правилата на държавните. Не може при една държавна болница да има правила, при които да работи само с Касата и всичко останало да бъде санкционирано, ако се иска от пациента. В това време частните болници хем взимат от Касата, хем взимат от пациентите никак не малко пари под всякакви предлози, каквото се сетите. Според мен, частните болници трябва да имат делегиран бюджет, както ние имаме и толкова. И всичко останало, ако пациентът реши да отиде, там ще си го доплаща както реално го прави. А пък държавните болници ще бъдат тези, които ще поемат тежките пациенти, те ги и поемат, и не могат да имат ограничения във финансирането, както е сега.
Имате ли наблюдения в чужбина как са уредени нещата?
В чужбина аз не знам дали някой се финансира само от Здравната каса. Особено такива интензивни отделения като нашето. При нас идват много тежки случаи – жени, деца. И ние правим всичко необходимо. Не преценяваме това колко струва, но то изхвърля бюджета на болницата за много кратко време.
В чужбина няма такива проблеми. Във Виена, например, колегите не обсъждат проблема каса и парите, които ще дойдат, от които ще се плащат заплати на лекарите. Първо те имат поне още една каса. Имат различни стълбове на здравно осигуряване. Едното, което е минималното, което получават всички, след това другите, които се осигуряват вече в зависимост от желанията. Но при всички положения здравните осигуровки са много по-високи.
Тази листа на чакащите, които измислиха, също е недомислица. Не може да има листа на чакащи приоритетни пациенти, след като има една Каса. Вие и аз плащаме заедно. Не може моето заболяване да бъде по-ценно от Вашето. Всеки пациент за себе си е ценен. Как да кажем, че аз съм много по-важна, пък вие ще седите и ще чакате. Хората и в чужбина имат наистина листа на чакащите, но по-различно стаят нещата, самите каси са различни, различно плащат. Тука при нас е изкуствено създадена листа на чакащите. Нашата болница може да извърши много повече операции, отколкото й казват, че може да свърши. И имаме листа на чакащите, защото ние имаме ограничен бюджет. И нашите оператори отиват и оперират в частните болници. Моето лично усещане е, че целта е да се пренасочват по някакъв начин парите в частните болници и да се обезкървяват държавните. Въпрос на интереси. Ако няма други интереси, няма да има такива безумни решения.
И какво според Вас първо трябва да направи един следващ свестен министър?
Аз мисля че трябва да се почне от спешната помощ. Но да се обезпечи качествена спешна помощ не значи да се купуват само линейки. Трябва да се обучат кадри, за да могат да се транспортират пациентите. Тогава по-малките болници в страната ще могат да бъдат преструктурирани. Те да бъдат хосписи, центрове за долекуване, да не са за активно лечение. Да могат да осигуряват първа помощ в съответните райони и пациентите с по-сериозни заболявания вече да се транспортират към големи болници. Това е. Не обсъждам ролята на частните болници, там нещата вече са различни. Не може да никнат частни болници като гъби. Има 10 частни акушеро-гинекологични болници в София. А на територията на Виена има една или две.
Идват ли пациентите от частните болници после при вас, поради проблеми?
Ами естествено, че идват. Много жени от частните болници ги насочват в крайно критично състояние към нас. Но то е логично. Тук зад един пациент стои огромен екип от хора с много големи възможности. Аз в нашата област знам какви са горе-долу възможностите на колегите от частните болници.
Добре, след ефективната спешна помощ какво друго?
Ами ако се реши спешната помощ в тази вид , в който би трябвало, нещата ще са по-различни. Вижте какво – всичко е въпрос на почтеност като се работи. Аз лично много се учудвам с каква лекота един човек става министър. С абсолютна лекота.
Чудно е после как се връщат в съсловието?
Не се връщат. Аз работя тук толкова време, повече от 10 години съм началник клиника, 100 човека са в екипа. Винаги съм се чудела с каква лекота човек, който никога нищо не е управлявал става министър. Той не е наясно за какво стана дума. При положение, че не си е управлявал нищо друго освен собствения си джоб, как управляваш финанси? Трябва да си някой с безкрайно самочувствие. Специално в здравеопазването министри станаха хора без никакъв управленски опит.
Ако е лекар, може да не разбира от финанси, ако пък е финансист съвсем няма да разбира какво се случва в системата. Все пак един разумен човек може да се обгради с разумни хора около него. Като не знаеш нещо, да вземеш да попиташ.
Като вас, националните консултанти, не ви питат за нищо, за какво съществува тази позиция?
Преди поне ни питаха, сега и не ни питат. Последното министерство не ни зададе нито един въпрос. Преди се правеха някакви програми. Но като цяло не се интересуват много от мнението ни. А има много специалисти в различни области, които може да им дадат съвет. Избират ни, за да кажат после, че ние сме взели решение.
Разговора води:
Валя Колева
