Брой 3/2009
Доц. Татяна Червенякова
Доц. Татяна Червенякова, дмн, е изпълнителен директор на Специализирана болница за инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“. През 1983-1986 г. специализира в Института по вирусология в Москва, а през 1990-1992 г. специализира инфекциозни болести във Великобритания.
Тя е национален консултант и председател на Българското дружество по инфекциозни болести.
Доц. Червенякова, ще има ли грипна епидемия тази пролет, или не?
Прогнозите са, че може би тя няма да ни отмине. Възможно е да не е епидемия в истинския
смисъл на думата, а повишена заболеваемост от грип – ние очакваме грипния вирус тип А. Ако
наистина такъв процес се маркира, имаме готовност и като диагностика, и като лечебни
препарати да се справим с грипната инфекция. В Специализираната болница за инфекциозни и
паразитни болести „Проф. Ив. Киров“ разполагаме с експресни методи на диагностика на
грипна инфекция и на остри респираторни заболявания. Вярно е, че те са малко по-скъпи, но
са възможни. Благодарение на тях диагнозата се поставя за няколко часа и навреме се определя подходящото лечение.
В страната има достатъчно противовирусни препарати и симптоматични средства, особено за тези, които не са били профилактирани с противогрипна ваксина. Общо взето, беше проведена една активна профилактика срещу грип и в сравнение с миналата година броят на профилактираните е по-голям. Надяваме се по-голяма част от рисковите групи да са ваксинирани.
Имаше ли нещо необичайно по отношение на респираторните заболявания и на цялата инфекциозна патология през изминалия зимен период?
Не бих казала. Освен повече остри респираторни заболявания, което е типично за есенно-зимния сезон, вирусни заболявания на стомашно-чревния тракт, вирусни и бактериални менингити, бяха регистрирани и 3 епидемиологични огнища на трихинелоза с консумация на дивеч и домашно месо, два случая на малария за последния месец, случаи на паротит, варицела…
В момента в нашата болница има около 80 пациенти – понякога хоспитализираме по 10-20 души за денонощие, друг път – 7-8. През зимата се увеличават ротавирусните и аденовирусните инфекции, но в никакъв случай няма особен пик или повишен брой на децата, хоспитализирани с вирусни чревни
инфекции или инфекции на дихателните пътища. Имаме случаи на вирусните хепатити, и то тип В и С, като някои пациенти са с тежки форми.
Как се справят общопрактикуващите лекари с диагностицирането на инфекциозните заболявания?
Например, вирусният менингит диагностицира ли се навреме?
Поставянето на диагнозата при всяко заболяване е по-дълъг или по-къс процес. Понякога тя е
трудна и изисква динамично на-блюдение, налагат се изследвания – лумбална пункция, например, която се прави в болница и други. Консултацията с инфекционист в амбулаторната практика често е необходима и не бива да се отлага. Клинични симптоми – като високи стойности на температурата, главоболие, повръщане, изискват изследване на неврологичния статус и внимание на вратната ригидност, симптомите на Керниг и Брудзински и др.
В диференциално-диагностичен план общопрактикуващите лекари трябва винаги да мислят за възпалително заболяване на централната нервна система, специално при респираторни инфекции, болки в ухото, придружени с висок фебрилитет, синузити, септични състояния и появата на характерни обриви. Знаете, че понякога едно закъснение може да е фатално, както при свръхостър менингококов сепсис. Неспокойствие при децата, особено при кърмачета, отказ от храна, закриването на очичките с ръце, никога не трябва да се пренебрегват. Ако личният лекар познава пациентите си, той много лесно ще отчете промяната в тяхното поведение. И щом среща трудности при поставянето на диагнозата, консултацията с инфекционист и клиничното мислене от друг ъгъл ще е от полза.
Искате да кажете, че общопрактикуващите лекари не винаги търсят съвета на инфекционистите?
Необходимо е във всяко неясно състояние, което затруднява лекаря, да бъде потърсен инфекционист. Например, заболявания като ботулизъм, тетанус, бруцелоза – се случват 3-4 пъти
годишно за цялата страна. Това затруднява общопрактикуващите лекари, те нямат достатъчно опит – без значение дали са интернисти, или педиатри, често ни викат на консултации при вече хоспитализирани пациенти. Фактът, че почти всекидневно консултираме в
болниците пациенти с инфекциозни заболявания, говори за недоброто ориентиране в диагнозата при първичния преглед.
Понякога едва след 3-4 прегледа при личния си лекар пациентът се консултира с инфекционист.
Да не говорим за това, че не във всеки ДКЦ има инфекционист.
От друга страна, аз съм много доволна от добрата посещаемост на специализираните курсове по инфекциозни болести, които ежегодно провежда Катедрата по инфекциозни, паразитни и тропически болести към Медицинския факултет в болница „Проф. Иван Киров“. Там имаме възможност да споделяме опит и обсъждаме интересни медицински случаи.
Какви други пропуски правят личните лекари?
Те не разпитват достатъчно активно пациентите и затова епидемиологичната анамнеза не винаги е пълна. Често се пропуска да се пита дали болният е напускал страната, защото в България могат да бъдат внесени много нехарактерни за региона инфекции. Имаме случаи на внесено морбили от Китай, на бруцелоза от Гърция, Италия.
Само за последния месец имаме два случая на малария – и двамата пациенти не бяха профилактирани, тръгвайки за Камерун.
На въпроса „Знае ли вашият личен лекар, че ще пътувате, не ви ли посъветва какви медикаменти трябва да приемате“, отговорът на един от пациентите беше: „Аз дори не си знам личния лекар“. Тези два случая бяха изключително тежки – с висок процент паразитемия.
Изводът, който се налага е, че българите сме малко немарливи към собственото си здраве и не
е виновен личният ни лекар. С него трябва да се консултираме и за профилактика, и за съвет
при излизане в чужбина, и за рационално хранене, и за имунната реактивност на организма
при различни състояния…
На какво общопрактикуващите лекари трябва да обърнат повече внимание през пролетния сезон?
Бих дала за пример една днешна консултация по телефона– беше за болен с лаймска болест от Габровски регион – при нея диагнозата трябва да бъде точна, за да се предприеме адекватна терапия. Лаймската болест е заболяване, което през последните години се среща все по-често, както и марсилската треска, и през пролетно-летния сезон ще се увеличат случаите на ухапване от кърлежи поради тяхната по-висока циркулация.
Спомняте си кримската хеморагична треска, от която се разболяха няколко души в района на Сандански през миналата година. Тя е сериозно заболяване и епизодично има по 10-15 случая, които понякога протичат особено тежко.
Какви грешки не бива да допускат общопрактикуващите лекари, за да може евентуална грипна епидемия да бъде избегната?
Много добър ефект върху респираторните и грипните заболявания има постоянният температурен режим, онзи микроклимат, който съществува при домашни условия. Грешката, която не трябва да се прави, е, когато човек с хрема, кашлица, температура ходи на работа.
Той се нуждае от домашно лечение и личният лекар трябва да му даде възможност за това. Не
бива да ни води правилото „аз ще си пия антибиотика и ще си ходя на работа“.
Какви са вашите препоръки към личните лекари?
– Да търсят навременни консултации с инфекционист.
– Да не подценяват случаите на остри вирусни хепатити.
– Да не поемат огромния риск да лекуват амбулаторно и с антибиотик тежки чревни разстройства с повече от 10 повръщания и изхождания.
– Децата до една година, които са оставени на домашно лечение, трябва да бъдат наблюдавани много внимателно в хода на инфекция.
– И не на последно място, една инфекциозна болница не може да работи като амбулатория или ДКЦ и да замени общопрактикуващите лекари, особено нощно време. Стационарите са за приемане на тежко болни пациенти.
Разговора води
Павлина Михайлова
