Брой 6/2015
Нашето интервю
д-р Захари Зарков
Началник на сектор „Психично здраве” Национален център по обществено здраве и анализи
ВИЗИТКА:
Д-р Захари Зарков e роден през 1974 г. Завършва медицина през 1997г. с диплома за магистър-лекар, обучава се по психиатрия в Медицински университет – София и от 2005 г. е специалист-психиатър. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ “Александровска”. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, водене на профилактика при депресии и шизофрения. Публикувал е статии и доклади в български и международни професионални списания. В момента е началник сектор „Психично здраве“ в Национален център по обществено здраве и анализи и зам. ръководител на проект „Подобрени услуги за психично здраве“.
Д-р Зарков, може ли по-подробно да се спрете на този аспект от проекта „ Подобрени услуги за психично здраве“, който касае взаимодействието с общопрактикуващите лекари – една от основните таргетни групи, към която той е насочен?
Една от основните цели на проект „Подобрени услуги за психично здраве“, финансиран от Норвежкия финансов механизъм и Европейското икономическо пространство, е обучение на личните лекари. Общата сума за проекта е 1 млн. евро и почти половината от тези пари ще отидат за обучение на общопрактикуващите лекари. Те няма да бъдат обучени да стават психиатри, а да разпознават симптоми, който имитират телесни болести, а всъщност са резултат от депресивни и/или тревожни разстройства. Очакваните резултати са повишаване „правилното“ насочване и така да се ограничат излишните кардиологични, гастроентерологични или други изследвания и консултации. В рамките на проекта ще бъдат обучени около 2000 лични лекари, психолози и социални работници от четири региона на страната – Югозападен, Южен-Централен, Североизточен и Югоизточен.
Колко лични лекари вече са обучени в рамките на проекта как по-лесно и бързо да познават кога пациентите им се нуждаят от психична помощ. Какъв е принципът на подбор на общопрактикуващите лекари и как практически се осъществява това обучение?
Екип от Националния център по обществено здраве и анализи вече работи усилено по Проекта, но той е все още в начален етап, на ниво тръжни процедури. Предстои обучението да започне в края на лятото. Специалистите ще бъдат поканени за обучение онлайн, тъй като са прекалено ангажирани с практиката си. Всеки желаещ (от посочените региони) може да заяви участие в това обучение. Информацията ще бъде публикувана на сайта на проекта (който все още не е готов) и на сайта на нашия център: https://ncphp.government.bg/.
Тези, които завършат този етап, ще имат възможност да се включат в двудневни семинари, които ще организираме по места. Ще получат и една книжка – наръчник, в който ще са събрани всички материали от обучението. Освен личните лекари ще се обучават също психолози и социални работници. Това ще даде възможност след 2-я етап тези хора да се познават, да си комуникират и да си оказват подкрепа едни на други в работата им.
Какво да направи ОПЛ, ако разпознае зад общите оплаквания психично страдание, но пациентът не желае да отиде на психиатър? Има ли някаква система за информираност между институциите и кой и кога личният лекар да алармира за такива случаи?
Личните лекари посрещат основните здравни нужди на хората. Само 5-6% от хората стигат до психиатър, а боледуват 20 %. Личният лекар трябва да умее да разпознава симптомите и да разбере, че проблемът не е сърцето, не е физически проблем. Хората с тревожни разстройства много често търсят помощ, заради тревожност, страх, чувство че получават инфаркт. Проблемът е, че системата е така организирана, че за да се ориентира, личният лекар трябва да има време да разпита пациента си кога се появяват тези симптоми. Личните лекари са заети с попълването на документи, някои имат прекалено много пациенти и не се сещат или нямат време да провеждат този разговор. Ако личният лекар открие, че пациентът му има психично разстройство (в това словосъчетания включвам основно и най-често срещаните: Тревожни разстройства- паника, фобия, посттравматичен стрес или натрапливости и Разстройства на настроението – депресия, биполярна болест или дистимия), трябва да го насочи към психиатър. Никой пациент не може да бъде накаран насила да отиде при специалист, но може да бъде убеден от личния си лекар, че само там ще получи професионално отношение и лечение. Това е целта на обучението.
В момента, в програмите за специализация по обща медицина на личните лекари психичните проблеми не са достатъчно представени. Има ли идея, на базата на събраната в рамките на проекта информация, да се търсят решения за промени в тази насока?
Това не е цел на нашия проект. По този въпрос би трябвало да работят университетите, професионалните асоциации (на личните лекари и на психиатрите).
Какво показват данните от последните проучвания – кои са най-честите психични разстройства сред населението, какви са причините и има ли тенденция за увеличаване на броя им?
Актуалната информация (която започна да остарява, защото е от 2007 г.) е, че около 20 % от населението са преживели някакво често психично разстройство (това са: А. Тревожните разстройства; Б. Афективните разстройства; В. Злоупотребите с алкохол и наркотици; Г. Разстройствата в контрола над импулсите) в някакъв етап от живота си до момента на проучването. Този показател се нарича „пожизнена болестност”. Специално депресията е около 5-6 % от населението, а тревожните разстройства – около 12 %. Тези данни са от нац. представително епидемиологично проучване ЕПИБУЛ. Публикували сме ги в списанието на НЦОЗА „Българско списание за обществено здраве“. Може да се прочетат тук: https://ncphp.government.bg/spisanie.html
В сравнение с други страни в ЕС, дори в световен мащаб, не сме сред първите, а сме някъде в средата по честотата на тези чести психични разстройства. Има страни, където тревожността е по-висока, но и такива, където е по-ниска. Има подмладяване на хората, които посягат на живота си. Средно на 47 г. са мъжете и на 37 г. – жените, които правят опит за самоубийство. През 2004 г. средната възраст и при двата пола е била над 50 години. Жените посягат на живота си относително по-често, като около 10 % от опитите завършват фатално. Притеснителната статистика при мъжете сочи, че между 1/3 и 1/2 реализират намерението да сложат край на живота си. Между 18 и 30 години е групата, която е най-рискова по отношение на опити за самоубийства, а по отношение на реализираните самоубийства, най-рискова е групата на 70-годишните. Това показва къде основно трябва да се полагат грижите, защото хората над 70 години – това са стари, самотно живеещи, на село, предимно мъже, нерядко болни – това е и групата, която избира по-твърди методи и при тях смъртта от самоубийство е най-висока. Основната причина за влошеното психично здраве е стресът.
Работено ли е по подобни проекти в други европейски страни? Какво е постигнато и какви резултати очаквате у нас след приключване на проекта през пролетта на следващата година?
Този проект е голям успех за НЦОЗА и ние ще направим всичко възможно да приключи успешно. Проектът предвижда и ново мащабно национално епидемиологично проучване (EPIBUL 2), което ще представи ясна картина на динамиката на разпространението на изследваните психически разстройства. Новите данни ще бъдат съпоставени с резултатите от първото изследване през 2003 – 2007 г. (EPIBUL).
Предвижда се да бъде създаден специализиран сайт като част от публичната информационна кампания за борба със стигмата към психичната болест и хората, които имат зад гърба си опити за самоубийство. В проекта е залегнала и идеята за изграждане на онлайн портал за въвеждане на информация (от 28-те РЗИ) за суицидните опити и обучение на експерти за работа с него. На какъв етап е работата по тях?
Една от задачите на този проект е да се подобри събираемостта на информацията за самоубийствата у нас. Идеята е да бъдат обучени специалисти от РЗИ, за да спре примитивния начин на събиране на информация с хартиени писма. Работим активно по тръжните докумени и се надявам скоро обучението да започне.
Какво допълнително бихте искали да кажете по темата психично здраве на колегите общопрактикувщи лекари, основни читатели на списание GP News?
Болката от психичната болест е толкова силна, колкото и от едно тежко физическо заболяване. Съветът ми към личните лекари е да гледат на своите пациенти не само като на „поредното направление“, а да проявяват интерес и към душата им. Също така и търпение.
Въпросите зададе:
Валя Колева
