Съвременният интернист трябва да владее методи на изследване и да интерпретира в широк контекст!

Брой 10/2009

Проф. Никола Григоров

ПРОФ. НИКОЛА ГРИГОРОВ Е НАЦИОНАЛЕН КОНСУЛТАНТ ПО ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ. ПРЕДСЕДАТЕЛ Е НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО УАТРАЗВУК в МЕДИЦИНАТА, ЧЛЕН Е НА РЪКОВОДСТВОТО НА ДРУжЕСТВОТО ПО ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ И НА НАУЧНИЯ СЪВЕТ КъМ ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО УАТРАЗВУК В МЕДИЦИНА­ТА. СПЕЦИАЛИЗИРАЛ Е В ЯПОНИЯ, ЧЕХИЯ И ДАНИЯ. ПРОФЕСОР Е КъМ КЛИНИКАТА ПО ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ в УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАННА“.

Проф. Григоров, каква е ролята на семейния декар при диагностицирането на заболяванията на гастроинтестиналния
тракт?

Ролята и отговорността на семейния лекар при първата му среща с новозаболелия са значи­ми. Поради това компетентността му трябва да е на високо ниво, тъй като значителен про­цент от хората с тежки заболявания отиват първо при него и не е добре, ако техните начални оплаквания се неглижират. Прийомът „wait and see“ (чакай и ще видиш), на който някои семейни лекари са привърженици, за мен е неприемлив и в повечето случаи се изклкючва от съвременната медицина. Даването на банални лекарствени средства, докато се прояви класическата симпто­матика на болестта, е лоша практика, защото се пропуска ефективността на терапията в началните стадии на болес­тта.
в тази връзка бих казал, че повишаването и поддържането на квалификацията е основна задача на всеки лекар. Не може да познаваш няколко болести и няколко ле­карства! Искам да дам за пример Германия, където много семейни лекари придобиват втора специалност. Моя позната, напри­мер, е личен лекар и неотдавна взе специалност по хематология, т. е. в тази сфера тя сама има възможност да завърши диагностичния/лечебния алгоритъм. Семеен лекар със специалност това създава самочувствие, гарантира интерес към работата и познания на по-високо ниво, затова смятам, че тази практика трябва да влезе и в България.

Как се възприема вашата идея?

Различно. Има колеги, на конто лицето им се „отваря“, като чуят, че могат да се обучават това са хора с желание за усъвършенстване. Но други нямат интерес и предпочитат да практикуват елементарна медици­на. Да вземем за пример гастроентерологията тя ползва два основни метода: ехографски и ендоскопеки. всеки лекар с афинитет към тази специалност може да усвои един от тях, тъй като те са включени в програмата за обучение. Който има интерес, може да посещава специализирани курсове, да получи сертифи­кат, да купи ехографски апарат и да извършва ехографски прегледи в кабинета си. Ехографията се приема в цял свят като пети физикален метод на изследване. Какво по-добро от това да го владеет?

В съвременната вътрешната медицина не са достатъчни само перкусия, аускултация, ин­спекция, палпация и елементар­на кръвна картина. Само с тях и най-добрият професионалист би изпаднал в неведение. На мене ми е по-лесно да стигна до диагно­за та, отколкото на домашния лекар, защото болният е минал през ситото на един-двама лека­ри, имам на разположение голям