Атипични антипсихотици

Брой 8/2004

Доц. Д-р В. Миланова
Проф. Д-р К. Миланов
Психиатрична клиника, Университетска болница „Александровска“ Проф. g-p К. Миланов
Психиатричен кабинет, ул. „Цар Асен“ 103, тел. 58-73-48

Продъжение от брой 7

Сероквел (Quetiapin, Кветиапин)

Кветиапинът е дивензодиазепинов дериват. Той е атипичен антипсихотик, който повлиява позитивните, негативните и афективните симптоми при шизофрения.

Терапевтични ефекти
Позитивни симптоми. Сероквелът повлиява позитивната шизофренна симптоматика в приблизително еднаква степен с халоперидола и хлорпромазина (L.A. Arvanitis et al., 1997; S. C. Schulz, 2000). Този антипсихотик е показал превъзходство над халоперидола в повлияването на шизофренно болни, които преди това са се повлияли само частично от други конвенционални антипсихотици (R. A. Emsley et al., 2000a).

Негативни симптоми. Кветиапинът в по-висока доза (750 мг/ден) повлиява значимо по-добре негативната симптоматика в сравнение с болните, третирани с плацебо (L.A. Arvanitis et al., 1997). Сероквелът подобрява негативните симптоми в степен, подобна на тази, получена от рисперидона и оланзапина (P Haddad et al., 2000).

Афективни симптоми. В различни изследвания се установява благоприятно повлияване на афективните симптоми депресивни и манийни, у шизофренно болни. В последно време са натрупани данни за повлияването на манийната симптома­тика у биполарни пациенти.

Когнитивни дефицити. Има данни, че серокве­лът подобрява общата когнитивност, вербалната памет, вербалното резониране, отпочването, гладкостта на речта и екзекутивното функциониране. Може да се очаква подобрение в социалните и междуличностовите дефицити и способността да работят болните по-продължително (D. Velligan et al., 2000; S. Purdon et al., 2001).

Поддържащо лечение. Следете следващите броеве на GP NEWS.
Странични ефекти
Екстрапирамидни ефекти. Сероквелът индуцира много нарядко ЕПС и появата им не зависи от дозата. Заключава се, че кветиапинът в терапевтични дози не индуцира ЕПС поради това, че окупира много по-нисък дял (43%) от стриатумните допаминови D2-рецептори.

Пролактинемия. Кветиапинът в терапевтични дози променя минимално или не повлиява нивото на пролактина у болните. Липсата на хиперпролактинемия може да се обясни с атипичния му рецепторноафинитетен профил, близък до този на клозапина (M. B. Hammer & G. W. Arana, 1998).

Други странични ефекти. Най-честият страничен ефект (б 17,5%) при кветиапина е сомнолентността, която вероятно е свързана с високия афинитет на този антипсихотик с хистаминергичните Н-|-рецептори. Под 10% от третираните болни се оплакват от ортостатична хипотония, замайване и тахикардия, които могат да се свържат с високия афинитет на кветиапина към ai-адреноцепторите. Ортостатичната хипотония се среща по-често в началото на приложението на антипсихотика и при по-възрастни пациенти. Кветиапинът удължава незначително (с две секунди) QTc-интервала на ЕКГ, което е сравнимо с удължаването с 1,3 мс от оланзапина и се отличава съществено от тази промяна от 21 мс от сертиндола. Препоръчва се по-голямо внимание при дозирането за болни, които получават други лекарства, които удължават този интервал. Сероквелът ускорява сърдечната дейност с 6-7 удара. У някои болни се появяват ажитираност, главоволие, болки в корема, безсъние и астения. По-рядко (под 10%) се отчитат антихолинергични ефекти като констипация, сухота в устата и диспепсия. Много нарядко се отчитат сексуални дисфункции абнормна еякулация, импотентност и повишено или понижено либидо. Не са съобщени досега данни за агрануло­цитоза, което е от значение, защото кветиапинът прилича по рецепторноафинитетните си характеристики на клозапина. в около една четвърт от лекуваните болни със сероквел се отбелязва наддаване на тегло над 7 кг. В последни изследвания се отбелязва неутрално отношение на този антипсихотик към теглото при болни на продължително лечение. Има единични наблюде­ния за невролептичен малигнен синдром при болни на лечение с кветиапин.

Дозиране

Ефективната антипсихотична доза на кветиа­пина варира от 150 до 750 мг/ден. През първите четири дни дозата се покачва постепенно: първи ден 50 мг, втори ден 100 мг, трети ден 200 мг, четвърти ден 300 мг, след което може да се задържи на това ниво или да се достигне до 750­800 мг/ден. Дозата може да остане и на по-ниски нива (J. G. Small et and the Seroquel Study Group, 1997). Най-честата оптимална доза е около 300 мг/ден. При по-възрастни пациенти се започба с по-ниска доза 25 мг/ден, след това се покачва побавно, с по 25-50 мг/ден, за да се постигне ефективна доза в по-ниски граници. Предпазливост се изисква и при бъбречна и чернодробна недостатъчност и при сърдечно-съдови и мозъчносъдови заболявания поради риск от ортостатична хи­потония, свързана с високия афинитет към а1-адреноцепторите.

Заключение
Откриването и въвеждането на атипичните антипсихотици в психиатричната практика е голям напредък в психофармакотерапевтиката. С тях се решават до голяма степен проблемите, свързани с индукцията на ЕПС и особено на късната дискинезия от конвенционалните антипсихотици (невролептици). С атипичните антипсихотици се прави стъпка напред в посока на благоприятното повлияване на негативните симптоми и когнитивността при шизофрения, макар в това отно­шение да съществуват в голяма степен досегашните проблеми. Освен това приложението на атипичните антипсихотици не повлиява в доста­точна степен психичното състояние в една (немалка) част от лекуваните болни. И най-същественото е, че и те (както конвенционалните антипсихотици) контролират изявата на симптоматиката, без да излекуват трайно по същество шизофренията. Атипичните антипсихотици пораждат и нови проблеми, напр. индуцират метаболитен синдром, в който голямо значение имат повишаването на теглото, нарушението на глюкозния метаболизъм, вкл. появата на захарен диа­бет в малък брой болни, и кетоацидозата и повишението на липидите с последващи сърдечно-съдови проблеми.

Поради всичко това досега не е преодоляна голямата разлика между състоянието на пациента след проведено лечение и неговото предболестно състояние, което води до почти 100% безрабо­тица и недостатъчно благополучие на пациентите с шизофрения. От съществено значение е, че опитът от лечението с атипичните антипсихотици, както и установяването на механизмите на тяхното действие са нова отправна точка за синтезиране на нови психофармакологични средства и за разкриване същността на шизофрения­та и на други психични разстройства.