Към съдържанието
  • За нас
  • За реклама
  • За автори
  • Етични норми
  • Контакти
  • Политика GDPR
    Количка 0
    Facebook
    GPNews
    • Начало
    • ИзданияРазширяване
      • 2025
      • 2020 – 2024Разширяване
        • 2024
        • 2023
        • 2022
        • 2021
        • 2020
      • 2015 – 2019Разширяване
        • 2019
        • 2018
        • 2017
        • 2016
        • 2015
      • 2010 – 2014Разширяване
        • 2014
        • 2013
        • 2012
        • 2011
        • 2010
      • 2005 – 2009Разширяване
        • 2009
        • 2008
        • 2007
        • 2006
        • 2005
      • 2000 – 2004Разширяване
        • 2004
        • 2003
        • 2002
        • 2001
        • 2000
    • СъбитияРазширяване
      • Предстоящи събития
      • Конгресен календар
    • Новини
    • СтатииРазширяване
      • АГ и неонатология
      • Алергология
      • В света на вирусите
      • Гастроентерология
      • Дерматология и козметика
      • Ендокринология
      • Кардиология
      • Неврология и психиатрия
      • Онкология
      • Офталмология
      • Педиатрия
      • Ревматология и ставни заболявания
      • Тест по клиничен случай
      • УНГ и белодробни болести
      • Урология и нефрология
      • Хранене, диететика, метаболизъм
      • Нашето интервю
      • Природата учи
      • Историята учи
      • Други
    • Абонамент
    Количка 0
    Facebook

      GPNews
      ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
      • Частните болници отново ще провеждат обществени поръчки за лекарства по НЗОК
      • Близо 100 млн. лв. е заплатила НЗОК за скъпоструващи лекарства за деца през 2024 г.
      • На първо четене: Частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства
      • Според анализ на БАПЗГ: Два пъти по-малко от необходимото са медсестрите в болниците ни
      • Ваксина срещу херпес зостер намалява риска от сърдечни заболявания с 8 години
      В къщи / Неврология и психиатрия / Множествената склероза

      Множествената склероза

      отGP News публикувано на 01.06.200213.09.2022 Неврология и психиатрия
      Множествената склероза

      Брой 6/2002

      Д-р Кр. Генов

      Множествената склероза (МС) е хронично възпалително демиелинизиращо заболяване на ЦНС с автоимунна генеза и характерна клинична картина. МС е едно от често срещаните заболявания в млада възраст, към което съществува известно наследствено (вродено) предразположение. Началото на заболяването настъпва обикновено между 15 и 50 години, но най-често то се развива през второто десетилетие. Болестността е различна и се колебае между 5-10 на 100 000 жители в тропичните зони до 50-100 на 100 000 жители в северните ширини. В България сумарната болестност е 21,3/100 хил. души на­селение, като тя се колебае в различните области на страната. Обикновено заболяването започва като ремитентно-рецивидиращо или хронично-прогресивно, но след различен период от време едната форма може да премине в другата. След 40-годишна възраст болестта се развива като хронично-прогресивна. При около 20% от болните от МС заболяването протича доброкачествено с много редки пристъпи и слабо изразен неврологичен дефицит, докато при останалите болни довежда до трайна инвалидност и засяга изцяло начина им на живот.

      Upper dyspeptic syndrome ad

      Етиологията на болестта е все още неизвестна. Голяма роля за възникването й се отдава на вирусните инфекции: най-вероятно е налице персистираща вирусна инфекция, която е в ла­тентно състояние и нейното активиране (подобно на херпесния вирус), може да обясни ремитентно-рецивидиращия ход на заболяването. Значение имат също расата, факторите на околната среда, географското разположение и др. Значителен брой автори приемат автоимунна ге­неза на заболяването, вследст­вие на което настъпва „автоагресия“, насочена към увреждане на собствения базичен протеин на миелина. В резултат от автоимунните процеси се стига до демиелинизация и образуване на плаки с различна големина и мес­тоположение в ЦНС.

      Съвременното патогенетично лечение е насочено към овладяване на острия пристъп и неврологичен дефицит и към профилак­тика на следващите пристъпи (редуциране на тяхната интензивност и подобряване на естествения ход на протичането на болестния процес с отлагане инвалидизацията на болните).

      Общоприето е становището, че със своите имуномодулиращи, противовъзпалителни, антиедемни и подобряващи аксоналната проводимост качества, кортикостероидите са средство на избор в случайте на остър пристъп при ремитентно-рецивидиращите форми на МС, както и на мани­фестен тласък при прогредиентните форми. Кортикостероидите стабилизират състоянието на кръвно-мозъчната бариера и водят до намаляване броя на Тхелперите. Кортикостероидите обаче, не променят естествения ход на болестта и тенденцията й към прогресиране.

      Най-често се използва Methylprednisolonum поради изразения му противовъзпалителен ефект, възможностите му да преминава през кръвно-мозъчната бариера и сравнително слабата му минералкортикоидна активност. Прилагат се високите дози: от 500 до 1000 мг Methylprednisolonum (в интравенозна инфузия, ежедневно или през ден, в продължение на три до пет дни), последвано от пос­тепенно намаляващи дози на prednisonum под форма на перорални приеми, в продължение на около 12 дни. Продължителното перорално прилагане на ниски до­зи кортикостероиди има по-скоро неблагоприятен ефект върху динамиката на заболяването и в резултат много често следващият пристъп настъпва по-бързо. На съвременния етап АСТН не намира приложение в клиничната практика поради ниската си ефективност и изразените нежелани ефекти. Поради същите причини не се препоръчба и пулсово приложение на циклофосфамид.

      В настоящия етап, основно средство за повлияване и модулиране хода на болестта е |3-интерферонът. Интерфероните представляват протеини, които участват комплексно в регулирането на клетъчните функции и в имунните реакции на организма. За първи път са описани от Isaacs и Lindenmann (през 1957 г.). Тези биологичноактивни субс­танции играят особено важна роля в имунната система, поради изразените им антивирусни и антипролифератибни (противотуморни) ефекти, но се различават по своите имуномодулиращи свойства. В практиката се използват естествени човешки и рекомбинантни интерферони за лечение на редица онкологични, хематологични, инфекциозни, гастроентерологични и неврологични заболявания. Според клетките, които ги произвеждат, интерфероните се класифицират като три основни типа:

      • левкоцитни (алфа),
      • фибробласни (бета) и
      • имунни (гамма).

      Проведените клинични изпитания с естествен или рекомбинантен интерферон-алфа при МС показват липса на ефект по от­ношение честотата на пристъпите, а също така водят и до поява на значителни странични реакции. Резултатите от проучванията, проведени при болни с хронично-прогресираща форма на заболяването, доказват засилване на прогресията му и поява на нови плаки (при изследване с яд­рено-магнитен резонанс).

      Първите изследвания с интер­ферон-бета датират от началото на осемдесетте години, когато интратекално се прилага ес­тествен интерферон. Поради нестабилност на молекулата на естествения интерферон-бета, през 1991 г. е осъществена ре­комбинация, чийто продукт е рекомбинантният интерферон-бета-1Ь.

      На фармацевтичния пазар се наложиха три лекарсвени форми на интерферон-бета и това ста­на възможно след оповестяване на положителните резултати от мащабни мултицентрови, контролирани и двойно-слепи клинични проучвания, проведени по различен, но в общи линии сравним и надежден дизайн. Периодично са провеждани и ядрено-магнитно-резонансни томо­графии, на които се вижда високата степен на благоприятно обективно повлияване на клиничната картина. И трите лекарствени форми намаляват броя на екзацербациите при ремитентен ход на разбитие на МС с око­ло 1/3, като водят и до забавяне на инвалидизацията. В последно време се натрупа достатъчно положителен опит и от прилагането на интерферон-бета при болни с вторично-прогредиентна форма на МС, както и в случайте на ранна, монопристъпна МС.

      Интерферон-бета 1b е рекомбинантен и се продуцира от бактериални щамове. Интерферон-бета 1а и другият представител от този клас са също рекомбинантни, но са продукти на клетки от бозайници. Различен е и начинът на приложението им установен чрез дълготрайни кли­нични проучвания и в зависимост от някои основни фармакодинамични и фармакокинетични предпоставки.

      Интерферон-бета 1b е първият въведен в клиничната практика интерферон-бета. Той се прилага през ден, подкожно, в доза 250 тсд. Според резултатите от публикувани съвременни кли­нични изследвания, редовното му приложение води до редуциране на екзацербациите с над 30%. Освен при ремитентно-рецивидиращите, има доказан ефект и при вторично-прогредиентните форми на протичане на заболяването. Интерферон-бета 1а се прилага един път седмично, интрамускулно, 8 доза от 6 MIU (30 тсд) и резултатите показват приблизително същия про­цент на намаление броя на пристъпите. При проведени проучвания с този препарат се установява и статистически значимо забавяне на инвалидизацията на болните. Наскоро бе съобщено и за благоприятния му ефект в дългосрочен аспект при пациенти с единичен епизод на демиелинизация, потвърден с магнитно­резонансна томография
      (CHAMPS Study, 2000), както и при вторично-прогредиентна форма на болестта (IMPACT Study, 2001).

      По принцип, настояицият под­ход при употребата на интерфе­рон-бета за лечение на МС, се счита за консервативен. Последните доказателства за ранните прояви на МС и данните за дозозависима връзка с интерферонбета показват, че подобен под­ход може да се окаже и субопти­мален. Необходимо е ранно и навременно лечение, тъй като аксоналното увреждане вследствие на възпалението, започва още в началния етап от хода на МС. При обсъждане на резултатите от пет обширни клинични проуч­вания (включващи повече от 2 200 пациенти), се стигна до заключение, че лечението на МС трябва да започне рано, защото „възпалителната активност“ се проявява още в началото на бо­лестта и продължава през първоначалната й пристъпна фаза. Тази „възпалителна активност11 во­ди до „натрупване“ на т. нар. аксонална загуба, която от своя страна е причина за развитието на постоянна инвалидност. Затова пациентите с МС трябва да се лекуват с ефективни имуномодулатори още от най-ранния стадий на болестта. Тази стратегия за ранното започване на лечението е подкрепена от много водещи клиницисти и изследобатели и наскоро беше одоб­рена от Националното дружест­во по множествена склероза в САЩ и Канадската МС-клинична мрежа.

      Прилагането на интерферон-бета често е съпроводено с ня­кои нежелани реакции, включва­щи грипоподобни прояви като главоболие, мускулни болки, втрисане, гадене, локали реакции на мястото на апликацията. Те се повлияват добре от параце­тамол, ацетизал, амидофен, мал­ки дози кортикостероид. в хода на лечението, страничните яв­ления постепенно намаляват.

      Лечението с интерферон-бета е показано при болни с клинично доказана или лабораторно-подкрепена сигурна ремитентна форма на болестта (прекарали поне два пристъпа в последните две години и със степен на инвалидизация под 5.5 по разширената скала на Kurtzke).

      При пациентите с вторичнопрогресираща форма на МС с малигнено протичане, с чести пристъпи и бърза прогресия на неврологичния дефицит (4.0-6.5 EDSS), се налага лечение с имуносупресибни медикаменти не­зависимо от това, дали се прилагат едновременно с интерфе­рон-бета. Средство на първи избор е Mitoxantroni chloridum (hydrochloridum) в доза 12 тд/т2, на всеки три месеца. Azathioprinum в доза 2-3 мг/кг дневно, приеман продължително време per os, е средство на втори избор от групата на имуносупресорите. Methotrexatum в доза 7.5 мг, перорално, веднъж седмично, се прилага много рядко и е лекарствено средство на трети избор. Прилагат се и симптоматични средства за повлияване на повишения мускулен тонус (Tetrazepamum, Baclofenum), тремора (Isoniazidum, Propranololi hydrochloridum, Clonazepamum), тазово-резервоарните смущения (Galantamini bromidum, 4-Aminopyridini), дenpeсията, повишената уморяемост (Amantadini hydrochloridum).

      В заключение може да се каже, че на този етап разполагаме с лекарствени средства за ефективно лечение на остър пристъп на МС, както и с такива, повлияващи благоприятно естестве­ния ход на това тежко социалнозначимо заболяване.

      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER
      OCOLUT BANNER
      LIPIBOR BANNER

      Навигация

      Предишна Предишна
      Ранна диагностика на слуховите увреждания
      СледващаПродължаване
      Брой 6/2002
      Търсене
      Имунобор стик сашета
      Lekzema Banner
      Psoralek Banner
      GinGira Banner
      hemorid
      fb like

      За нас

      Списание GPNews
      Връстник на GP практиката у нас
      Единственото специализирано издание за общопрактикуващи лекари
      12 месечни книжки на жизненоважни за практиката ви теми

      Меню

      • Начало
      • За нас
      • Контакти

      Информация

      • За автори
      • Етични норми
      • За реклама

      Copyright © 2025 GPNews. Всички права запазени.

      Уеб дизайн и SEO от Трибест

      • ПОЛИТИКА GDPR
      Плъзгане нагоре
      • Начало
      • Издания
        • 2025
        • 2020 – 2024
          • 2024
          • 2023
          • 2022
          • 2021
          • 2020
        • 2015 – 2019
          • 2019
          • 2018
          • 2017
          • 2016
          • 2015
        • 2010 – 2014
          • 2014
          • 2013
          • 2012
          • 2011
          • 2010
        • 2005 – 2009
          • 2009
          • 2008
          • 2007
          • 2006
          • 2005
        • 2000 – 2004
          • 2004
          • 2003
          • 2002
          • 2001
          • 2000
      • Събития
        • Предстоящи събития
        • Конгресен календар
      • Новини
      • Статии
        • АГ и неонатология
        • Алергология
        • В света на вирусите
        • Гастроентерология
        • Дерматология и козметика
        • Ендокринология
        • Кардиология
        • Неврология и психиатрия
        • Онкология
        • Офталмология
        • Педиатрия
        • Ревматология и ставни заболявания
        • Тест по клиничен случай
        • УНГ и белодробни болести
        • Урология и нефрология
        • Хранене, диететика, метаболизъм
        • Нашето интервю
        • Природата учи
        • Историята учи
        • Други
      • Абонамент
      • За нас
      • За реклама
      • За автори
      • Етични норми
      • Контакти
      • Политика GDPR
      Търсене