Брой 8/2003
Ст.н.с. д-р Е. Цветкова
Болестта на Алцхаймер е социалнозначимо невродегенеративно заболяване. Патоморфолозично се характеризира с развитието на сенилни мозъчни плаки, които съдържат амилоидР пептид.
Създаден е подходящ животински модел на заболяването при транезенни мишки PDAPP, които експресират мутант на човешкия амилоиден прекурсорен протеин (V717F) и при които с напредване на възрастта (15-месечни животни) се развиват сенилни амилоидР отлазания (плаки) в мозъка, аналогични на човешките. Този експериментален модел е особено подходящ за биомедицински изследвания с оглед усъвършенстване на съвременните диагностични методи и терапевтични подходи (антиамилоидна терапия) при болестта на Алцхаймер1.
За изследване на сенилните амилоидни плаки в живи транезенни мишки е приложен методът мултифотонна микроскопия вкл. и след прилагане на имунотерапия23. С помощта на този нов метод (in vivo multiphoton imaging technology; in vivo imaging of plaques), приложен в съчетание c in vivo имунофлуоресцентна техника с Thioflavine S (флуорохром, който се свързва специфично с амилоида), изследователи от болницата Charlestown към Университета в Massachusetts (САЩ) са успели да отчетат количествено ефекта от приложеното лечение върху отделни сенилни амилоидни плаки. Установено е, че директното прилазане на антиамилоидР антителата 10D5 и 3D6 в мозъчната кора на транезенните мишки е
ефективен имунотерапевтичен подход за редуциране на съществуващите сенилни амилоидни плаки и за предотвратяване образуването на нови амилоидР отлазания. Същевременно е отчетено влиянието на антиамилоидР антителата, in vivo белязани с флуорохрома флуоресцеин, върху характерната за заболяването амилоидна ангиопатия.
Получените с помощта на комбинирани съвременни лаборатории техники резултати са принос към терапевтичната стратегия при болестта на Алцхаймер и създават нови възможности за лечението й.
