Брой 12/2010
Д-р Димитър Димитров
Клиника по Нервни болести, УМБАЛ “Александровска” – София
Болките в кръста са често срещани в ежедневието и са причина за огромни трудозагуби. Според някои автори около 80% от населението на Земята има проблеми с този отдел на гръбначния стьлб. Адинамията и затлъстяването са основна причина за честотата на проблема. Наред с това съществуват както придобити, така и вродени причини за болките в кръста. Към първите се отнасят дисковите хернии, шиповете на прешлените, артрозните изменения на малките стави на гръбначния стълб, спондилолистезите, възпалителните заболявания (специфични и неспецифични) на прешлените и ставния апарат, както и остеопорозата. Вродените причини са предимно стеснения на медуларния канал, някои сколиози, аномалии на прешлени, болестта на Шоерман-Ман, хипермобилитет и др. Това са т. нар. доброкачествени причини.
Необходимо да се имат предвид и злокачествените причини за болките в кръста (първични и вторични тумори). Някои заболявания на бъбреците и гениталиите могат също да са причина за подобни болки.
Факторите, които могат да провокират болките, се разделят на две групи: екзогенни и ендогенни. Към първата група се отнасят хипокинезията, прекомерно статично и динамично натоварване, свързано с работната поза, внезапни резки движения, охлаждане, макро- и микротравматизъм и неправилно вдигане на тежести. Към ендогенните фактори се отнасят вродени малформации на прешлени и кости, затлъстяване и остеопороза, естествени процеси на стареене, както и анатомичните особености на лумбалния гръбнак.
За успешната терапия е необходимо наличието на точна клинична диагноза и набор от образни изследвания (обикновена рентгенова снимка, скенер или ядрено магнитен резонанс). Безспорно най-добър ефект има комплексното лечение: механотерапия под формата на мануална терапия и екстензионно лечение, плюс адекватни физиопроцедури и нестероидни противовъзпалителни медикаменти.
Мануалната терапия е необходимо да бъде провеждана само от лекари с необходимата за това квалификация. Екстензионната терапия трябва да бъде дозирана спрямо теглото на самия болен. Физикалните процедури се използват както за лечебна, така и за профилактична цел. Профилактиката включва и добри условия на бит и труд, провеждането на подходящи упражнения за укрепване на мускулния дефицит, както и избягване на рискови спортове, водещи до макро- и микротравматизъм.
Наред с това е необходимо приложението на медикаменти с хондропротективен ефект. Индивидуалният подход към всеки пациент, точната клинична диагноза и видът на терапевтичната програма до голяма степен предопределят успеха от проведеното лечение. Активното участие на болния в лечебния процес и провежданата профилактика снижава значително възможността за появата на рецидиви.
