Брой 1/2023
Доц. д-р Р. Гайдарова, д.м.
УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен
РЕЗЮМЕ
Психичните заболявания зачестяват при икономически и духовни кризи и най-вече депресивните състояния, чиито процент расте при сложните миграционни, финансови и други процеси, които се отразяват неблагоприятно на човека. Житейските затруднения при възрастните като самотата и хроничните заболявания, както и проблеми, свързани с тяхното обгрижване, също са важни. Увеличават се невротичните и натрапливи състояния, както и кризисните реакции при младежи. Най-важен проблем са екзистенциалните и ендогенни депресии със самоубийствата, които те пораждат. Важна е ролята на личните лекари, които често се срещат първи със заболелите и успяват да се справят или да ги насочат към специалист. Затова е необходимо да бъдат обучени и запознати с някои по-леки, но често срещани психичните разстройства. Необходими са мерки и на държавно ниво – създаване на повече домове за възрастни хора, самотни хора, подобрени грижи за болните, повишаване на доходите, които на този етап са недостатъчни.
Психичните заболявания бележат ръст в условията на икономически кризи. Те са израз на духовни и нравствени проблеми, свързани с живота на хората. Появилото се в семейството психично разстройство е тежко за всички, защото заедно със заболелия страдат и неговите близки. Колкото по- рано бъде открито и лекувано, толкова по-благоприятно ще протече, а това е от голямо значение, защото в много случаи то трае цял живот. Така ще останат по-слаби негативните последици от него върху болния.
Тези заболявания разстройват живота на заболелия като променят или пречат за развитието на неговите цели и стремежи в дългосрочен план, нарушават адаптацията му в социалната среда. Най-тежките последици, произтичащи от тях са самоубийствата, които болните извършват, затова усилията трябва да бъдат в тази насока. Повече от 800 000 души годишно слагат край на живота си, вследствие на психична болест. / Гайдарова, Р./ Истинският им брой е вероятно по-голям, но тъй-като това тежко социално явление не се отразява достатъчно и хората избягват да говорят за него, статистическите данни са неточни. Има два момента в живота на човека, при които самоубийствата зачестяват: млада възраст – между 15 -25 г., уязвима на стрес и късна възраст – около и над 70 г.-поради самотата и наличието на хронични соматични заболявания, които затрудняват живота на възрастния човек. Установено е че възрастни хора, настанени в старчески домове, в които е осигурена грижата за тях и лечението им, не извършват суицидни опити, но оставени сами стават потиснати, чувстват се в безизходица и се самоубиват. Често личните лекари са тези, които първи се срещат с психично болните. Има все още известен боязън у хората да се обърнат към психиатър. Личните лекари ги насочват към специалист, затова трябва да бъдат запознати с известни страни на психичната симптоматика при пациентите, да познават различните кризи, тревожни и депресивни разстройства, както и суицидната им нагласа, която в някои случаи се нуждае от бързо реагиране.
Във Великобритания след изписването на психично болен веднага се уведомява с епикриза личния лекар и той го посещава в дома, а по-късно проследява състоянието и лечението му. Има страни, в които личните лекари завършват курсове още при започване на работа, в които се запознават с протичането на тези заболявания, за да могат да реагират адекватно при срещата им с тях. Онова, което те трябва да знаят при депресия, е има ли пациентът мисли за самоубийство? Затова трябва да питат за тях всеки с това заболяване. Депресията се лекува успешно, но опасността при нея идва от тези мисли, които се превръщат в действия. Обикновено болните не ги споделят спонтанно, или ако ги споделят, е много рядко.
Ако бъдат запитани за тях могат да ги съобщят, но могат и да скрият т.е да дисимулират, за да не им се попречи да ги реализират. От друга страна, заслугата на личните лекари при споделяне на соматични симптоми е тази, че пациентът не се насочва към кардиолог или невролог, каквито оплаквания той може да съобщи при една ларвирана депресия, защото личният лекар не установява симптоми на соматично заболяване. Депресивните състояния са важен терапевтичен проблем, защото понякога при тях се наблюдава резистентност към терапията, която по-често е псевдорезистентност, дължаща се на неадекватно продължително лечение или ниска дневна доза на медикамента. В случаите когато тя се установи се препоръчва терапия с два антидепресанта едновременно /Бартова и съавт./ Постиженията в лечението с антидепресанти са добри, но недостатъчни. Счита се, че 1/3 от пациентите продължават да страдат поради резистентност, въпреки многократните опити на лечение с различни антидепресанти. / Сенти,Г./
Тревожните разстройства са друга група заболявания, с които се срещат личните лекари. Те са свързани с различни стресогенни ситуации и психотравми. Ако травмата не бъде преодоляна пациентите чувстват неспокойство, безсъние, безапетитие, сърцебиене, т.е развиват се психосоматични заболявания. Това ги прави напрегнати, изпълнени с множество опасения за своето здраве, и включването на транквилизатори и ниски дози антидепресанти може да ги изведе от кризата. /Попов, Хр./
В селата, в които няма лични лекари, населението няма никаква информация по тези проблеми. Близките не знаят къде да заведат тези хора, към кого да се обърнат, как да се държат с тях. Болните могат да споделят мислите си за самоубийство с близките си, но поради незнание те не могат да им помогнат. Имало е случай когато син, злоупотребяващ с алкохол и с влошени отношения с майка си, се заканва: „Аз ще се обеся“, „Върви и се беси“ –заявява му тя и момчето се обесва. При алкохолната злоупотреба мислите за самоубийство не са рядкост.
Понякога хората, решили да се самоубият, алармират по някакъв начин:
- Споделят липса на цел в живота
- Търсят начин за самоубийство
- Говорят или пишат за смърт
Самоубийства извършват и болни с Шизофрения под въздействие на слухови халюцинации, които им нареждат „убий се“ или вследствие на параноидни налудности за преследване, отношение или въздействие.
Невротични разстройства могат да се явят при различни пубертетни кризи. Причината е, че младежите са с неукрепнала психика, лесно раними, емоционално нестабилни и тази незрялост на техния характер им пречи да функционират нормално. Те стават затворени, лабилни, понижават успеха си, изгубват интереси, затварят се в себе си. Състоянието трябва да се наблюдава, защото в тази възраст може да се отключи и сериозно психично заболяване, което се проявява с нехарактерни симптоми.
Психичните разстройства се лекуват успешно, затова трябва заболелите навреме да бъдат консултирани и лекувани от специалисти. Връзката с психиатъра трябва да бъде редовна, а лечението продължително, тъй като голяма част от тях рецидивират и продължават през целия живот на болния. Лечението може да бъде постоянно, както е при Шизофрения, при която няма ремисии или се възобновява при всеки следващ епизод, ако са налице светли периоди, както е при Афективните психози. Така се съхранява заболелия и последиците от психичното заболяване са по-слаби. Промяната на личността, която настъпва при едно лекувано заболяване е по-лека от тази при нелекуваните. През последните години има наличие на много ефективни невролептици и антидепресанти, които успешно повлияват психотично или депресивно разстройство, но за целта лечението трябва да бъде постоянно при чести прегледи на болните при специалисти.
Книгопис:
1.Бартова,Л, Мичек,М., Каспер,З.Резистентност на терапия при депресия.Неврология и психиатрия, 1,/2021 г 17-19стр./
2.Гайдарова,Р. Самоубийства-монография /1998/ изд. Медицина и физкултура.
3.Попов, Христо. Агресия и психосоматични заболявания. Сп.Психосоматична медицина, 1, /1999,.9-10./
4.Сенти,Г.Лечение на депресия- перспективи. Неврология и психиатрия,
3/2019, 24-26/.
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Р. Гайдарова, д.м.
УМБАЛ ,,Георги Странски” – Плевен
бул. „Георги Кочев“‚ 8А
5809, Плевен
