Брой 11/2013
Д-р Г. Петрешковски – невролог, неврофизиолог
Медицински управител, МЦ Кортекс – София
Паркинсоновата болест представлява бавноразвиващо се невродегенеративно заболяване, което е свързано с постепенно загиване на нервни клетки в мозъка, произвеждащи и складиращи допамин. В миналото медицината е била напълно безпомощна да се справи с неприятното медицинско състояние. Съвременната медицина вече разполага с набор от лечебни методи (медикаментозни и хирургични), с които може да осигури на пациентите с болест на Паркинсон едно самостоятелно и независимо съществуване години наред. Лечението е все по-успешно и по-продължително време оставя болните двигателно независими със задоволително качество на живот. Терапията на ранната Паркинсонова болест, при която все още няма усложнения и сериозна инвалидизация е обикновено симптоматична – медикаментозна и често е само под формата на монотерапия с един подбран медикамент. В късната фаза на Паркинсоновата болест се налага въвеждане на комбинирани методи на прилагане на медикаменти с покачване на дозите по строго индивидуални схеми, което се прави и съблюдава от опитни невролози.