Брой 10/2013
Д-р Р. Колева – ДКЦ I, Ст. Загора
Д-р Г. Грозданова, д-р Т. Станкова, д-р Ан. Василева
Екип от ЦСРИ ”Алтернатива “ – Стара Загора
На 18.12.2007 г. ООН прие резолюция 62/139, която обявява 2ри април за международен ден за информираност по проблемите на аутизма. Официалният символ отразява:
Пъзел-загадъчността и сложността на аутизма;
Различните цветове и форми – многообразие и уникалност на хората, живеещи с разстройството;
Яркост на лентата – надеждата за позитивна промяна
Увод: Аутизмът е генерализирано разстройство на развитието, възникнало преди 3 годишна възраст, изразяващо се в абнормен тип функциониране в 3 основни области: социални взаимоотношения, комуникации и поведение. Той е част от група заболявания, наречени разстройства от аутистичния спектър /ASDs/, с все още неизвестна етиология и патогенеза. Ранната диагноза е необходима не само за оценка на „въпросите на различието”, но основно поради факта, че съществуват интервенции, които могат да преодолеят значителна част от нарушенията в развитието. Клиничната вариабилност на ASDs предопределя и широката диференциална диагноза на състоянията. Нарастващата честота, както и липсата на точен биологичен маркер за диагностициране, ни подтикна да споделим някои аспекти от работата с деца с аутистичен синдром и родителите им, ползващи услугите на Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) „Алтернатива”, гр. Ст. Загора.
Материал и методи: целта е чрез анкетен метод да проучим възрастта на изява на първите симптоми, най-честите диференциални диагнози, преди определяне на ASDs и провеждани терапии. Анкетирани са 20 семейства /15 момчета и 5 момичета/, при чиито деца е поставена диагноза ASDs.
Резултати: разпределението по пол е подобно на цитиранията в литературата – значимо преобладаване на мъжкия. Първите тревоги за развитието на детето са забелязани около 2-3 г.в., по-рано при момичетата. Най-голяма група са деца са от предучилищна възраст, последвана от 8-14 годишните. Съмненията за наличие на проблем в развитието на детето са изказани в 50% от случаите от “друг специалист” (родител, възпитател) и само в 20% – от лекар. Основните диференциални диагнози, които са обсъждани са: нарушен слух, епилепсия, болести на храносмилателната система и генетично заболяване. Средна възраст при поставяне на диагнозата е 3-4 г.в., но са налице и случаи на поставяне на правилната диагноза едва след 5 годишна възраст. При половината от децата има и друго соматично заболяване – алергичен марш, епилепсия, сърдечна аномалия, чести инфекции на дихателната система, гастроинтестинални и очни заболявания, захарна болест, вроден хипотиреоидизъм. Най-често използваната терапия е хомеопатия, за която повечето семейства съобщават незначителен напредък, в някои случаи съчетана с безглутенова и безказеинова диета. Всички деца получават професионална рехабилитация и терапия в ЦСРИ от мултидисциплинарен екип (психолог, логопед, специален педагог и арт терапевт). Изготвя се комплексна оценка за възможностите и проблемните области на детето, както и индивидуални програми за социална и психологическа рехабилитация и социализация и работа с родителите за подготовката им като ко-терапевти.
Обсъждане: през 2012 год. в САЩ се съобщава честота на ASDs 1:88. В България се допуска, че ASDs имат около 16.000 – 20.000 души. В съвременната литература се подчертава, че диагнозата трябва да се постави преди навършване на 3 г.в. Ранното разпознаване на ASDs е основен фактор за преодоляване на значителна част от нарушенията в развитието и стимулиране „силните страни” на детето. Има “лутане” на родителите при поставяне на диагнозата, посещения при различни лекари, провеждане на множество изследвания. Семейният лекар/педиатър е този, който първи трябва да „усети” проблема, чрез детайлна оценка на психомоторното и психосоциалното развитие на детето при профилактичните прегледи. Недоказани практики остават терапии като хомеопатия, хелиране, диета, медикаменти. За съжаление в страната все още центровете, предоставящи комплексни услуги от психолог, логопед, специален педагог, арт терапевт, трудотерапевт са изключително малко на брой – като делегирана от държавата дейност работят само 4 – в София, Варна, Стара Загора и Габрово.
Заключение: Редовните и съвестно провеждани профилактични прегледи при децата са ключов момент за разпознаване на патологичните или гранични състояния. Оценката на психомоторното и психосоциалното развитие, засега по Манова-Томова, е крайъгълния камък, който може да насочи за обсъждане на ASDs. Диагнозата се поставя от детските психиатри в Александровска болница, МУ Пловдив и Варна.
Няма таблетки, няма диета – има правилна индивидуална интервенция, която да изгради основни умения и да развие добрите заложби на детето. Това изисква много любов, търпение и отдаденост на семействата.
Библиографията е на разположение в редакцията.
Библиография:
1. Авджиева Д. – Клинико-генетична хетерогенност при пациенти с разстройства от аутистичния спектър, дисертационен труд
2. Еюбова С. Аутизмът като предизвикателство в практиката, „Практическа педиатрия”, бр 5, 2008 г
3. Милър А. Изграждане на връзка и сътрудничество с хора, попадащи в спектъра на аутизма, Конференция, ПФ,ТУ Ст. Загора
4. Susan M. Wilczynski, Ph.D., BCBA and Eileen G. Pollack, M.A. Setting the Standart
for Autism Treatments, National Autism Center Releases Groundbreaking Report „The Family and Professional Journal for the Special Needs Community”, vol. 39, Issue 12
5. PEDIATRICS Vol. 125 Supplement January 2010, pp. S1-S18 (doi:10.1542/peds.2009-1878C. Evaluation, Diagnosis, and Treatment of Gastrointestinal Disorders in Individuals With ASDs: A Consensus Report
