Близо 8 на сто от българите не са удовлетворили нуждите си от здравни услуги и лечение в страната през 2014 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
За сравнение, средното ниво на гражданите с неудовлетворени нужди от здравеопазване в Европейския съюз достига 6,7% за същата година.
От българите, които не са успели да удовлетворят нуждите си от здравеопазване, 5,5% са останали без медицинска помощ заради проблеми на здравната система спрямо 3,6% средно за ЕС, сочат още данните.
За 4,4% от българите неудовлетворените нужди от здравни услуги са заради високата им цена спрямо 2,4% средно за ЕС. Най-скъпи за българина се оказват денталните услуги – четирима от петима анкетирани се оплакват от високи цени на прегледите и лечението.
По-малко от процент е делът на населението, останало без някакви здравни услуги, заради разстоянията до населените места, списъци на чакащите, поради липса на време, страх от лекари и други примини.
Малко над процент от българите пък са решили да изчакат дали проблемът няма да мине от самосебе си, показва статистиката.
Най-висок е делът на хората с неудовлетворени нужди от здравни услуги в Латвия – над 19%, предимно заради проблеми на здравната система и по финансови причини.
Втора е Естония с над 13% от населението, следвана от Полша с 12,9% и Гърция с 12,7%.
Най-нисък е делът на населението с неудовлетворени здравни нужди в Австрия – 0,2%, и Словения – 0,4%.
Евростат открива връзка между неудовлетворените здравни нужди и нивото на образование на анкетираните. Повечето от тях са със средно и по-ниско образование.
Най-честата причина за отлагане на прегледи, изследвания и други манипулации в ЕС е финансова, сочат още данните. Най-вече това се отнася до денталните услуги.
