Половината болници, на които Министерство на здравеопазването е принципал, купуват лекарства на цени над тези в Позитивния лекарствен списък. Това обяви заместник-здравният министър Лидия Нейчева пред БНТ, която коментира подготвяния от ресорното министерство централизиран търг за медикаменти.
От думите й стана ясно, че в момента МЗ осъществява проверка на 62 болници, на които е принципал. „В 35 от тях има цени на лекарства над референтните цени по позитивен списък от порядъка като загуба за болниците от 10 000 до 680 000 лв.“, отбеляза Нейчева. Тя даде и конкретни примери с лекарство за лечение на онкохематологично заболяване, което е закупувано в две различни университетски болници с разлика от над 1000 лв. В същото време, припомни зам.-министърът, НЗОК заплаща медикаментите на цените, които е договорила, тоест разликата остава за сметка на лечебните заведения. „Натрупването на тези суми води до задължения на болниците“, отбеляза тя.
„Чрез електронния търг всички тези цени ще бъдат вкарани като задължителен режим за болниците, като идеята на министерството е по тях да се водят и частните болници, които не провеждат процедури по ЗОП. Те ще могат да купуват лекарствата по тази цена или по-ниска, ако я договорят, без да е необходимо да правят процедура по обществена поръчка“, разясни Нейчева.
Според нея въвеждането на полуавтоматизирани системи няма да доведе до по-дисциплиниращ ефект и би оправдало инвестициите, само ако се направи обстоен анализ на това в кои болници те биха били нужни. По думите й те биха нужни в големите онкологични болници, в които имат и голям поток от пациенти.
Припомняме, идеята за въвеждането на системите бе на НЗОК, като целта бе именно по-стриктен контрол в дозирането на медикаментите. Това, което ще въведе в МЗ в тази насока, е да се взимат проби от банката с разтвора, която е при пациента. Тя припомни, че разтворите трябва да се подготвят в болничната аптека под контрола на фармацевтите. След вчерашното заседание на Надзорния съвет на НЗОК, от касата обаче алармираха, че продължава практиката те да се приготвят в отделенията.
На въпрос как МЗ ще се пребори с проблема с реекспорта на лекарства, Нейчева съобщи, че се подготвят законови промени в тази насока. „Ние имаме право да ограничим реекспорта на лекарства, които липсват от пазара, които са единствени и нямат алтернатива“, заяви тя. Нейчева отбеляза, че на практика реекспорт на лекарства се осъществява в много страни от ЕС, проблемът у нас е, че липсва паралелен импорт.
Тя коментира и отпадането на лекарства от реимбурсния списък на НЗОК, като посочи, че броят им е голям и нерядко става въпрос за терапия за онкологично болни, но поради отпадането им от ПЛС, няма как лечебното заведение да ги включи в процедура. Заради проблема е приета промяна в НРД, според която тези лекарства ще могат да бъдат използвани, като съответно лекарството се осигури през болничната аптека през закупуване от касата или ако пациентът си го е осигурил сам. „В тази посока ще се работи по осигуряване на лекарствата за тези пациенти, но не мога да кажа, че това ще стане сега и веднага. Няма как всичко да стане веднага“, заяви Нейчева.
