Две години след първите случаи на ковид подкрепата за ограниченията намалява, на фона на нараснали съмнения за ефективността на ваксините. Това показват данните от глобално изследване на нагласите към ковид-19, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 45 държави по света в края на 2021 г.
У нас 61% от хората се съмняват в една или друга степен в ефективността на ваксините, а 27% с различна степен на твърдост отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят. Съмненията в нашата страна са видимо по-високи на фона на света, а и в сравнение с държавите от ЕС и страните от нашия регион. Средно за ЕС, например, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък отколкото у нас – 40% в ЕС се съмняват или силно се съмняват в ефективността на ваксините, 53% от населението в държавите в ЕС няма колебания за това дали ваксините наистина работят.
38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че заплахата от коронавируса е преувеличена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава хипотеза. Останалите не могат да преценят. По този показател страната ни е по-близо до средните за ЕС стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че опасността е преувеличена, отрицанието на идеята, че заплахата се преувеличава обаче е по-силно в ЕС, отколкото у нас – 61% средно за ЕС.
След две години живот в условията на глобална пандемия българите са във все по-малка степен склонни да пренебрегнат опасността от ковид. Така през март 2020 г. 72% от анкетираните у нас смятаха, че опасността е преувеличена, в края на миналата година бяха 42%, а сега са 38%.
От Галъп уточняват, че текущата част от изследването е проведена в разгара на последната тежка вълна на коронавирус в страната и това допълнително е изострило обществената тревожност по темата.
Въпреки че обществото ни не гледа с пренебрежение на заплахата, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас заявяват или твърдо заявяват, че са готови да се откажат от някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространяването за заразата. 37% са на противоположната или на крайно противоположната позиция. 16% не могат да преценят.
На фона на ЕС и държавите в региона обществото ни като че ли се противопоставя по-ясно на идеята за отказ от човешки права в борбата против пандемията. В ЕС, например, 56% от анкетираните биха жертвали някои от правата си, ако това ще спре заразата, а 35% изразяват несъгласие с твърдението. Делът на колебаещите се е 8%.
Така, въпреки че обществото ни все по-ясно осъзнава заплахата, критичността към загубата на основни човешки права расте. В началото на пандемията делът на изразяващите готовност да се откажат от някои от човешките си права достигаше до 83%.
В световен мащаб хората изглежда все повече привикват към живота в пандемия. Глобалното обществено мнение обаче е по-критично към идеята за жертване на човешки права (спад от 10 процентни пункта спрямо предходната година), макар че готовността да се жертват права в борбата срещу вируса все още преобладава. Расте съмнението в ефективността на основното средство в борбата срещу заразата – ваксините. Половината от участвалите в изследването по света не са сигурни дали ваксините наистина работят. Възприятията за ковид като заплаха по-скоро се запазват.
Мненията за ефективността на ваксините са разделени – половината от изследваните имат в една или друга степен съмнения дали ваксините са наистина ефективни, докато 43% не са склонни на съмнение или дори напълно отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността относно ваксините е най-изразена в Африка (64% от анкетираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със съмненията за това дали ваксините срещу ковид наистина са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).
Най-малко се съмняват в ефективността на ваксините хората в Австралия (78% там в различна степен отхвърлят съмнението в реалната ефективност на ваксините срещу ковид), ЕС (53%) и САЩ (51%).
Този значителен глас на съмнение в ковид ваксините има потенциала да наруши рутинната ваксинация.
Хората в Албания (86% съмняващи се или силно съмняващи се в ефективността на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) изразяват в най-голяма степен съмнение в ефективността на ваксините. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в ефективността на ваксиите), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в ефективността на ваксините.
Две години след избухването на пандемията 44% от хората по света вярват, че заплахата от коронавирус е преувеличена. Все пак, малко повече – 49% – не се съгласяват или даже напълно отхвърлят това твърдение.
Въпреки че в някои държави се говори за „живот с ковид“ и „края на ограниченията“, тези нагласи по отношение на заплахата остават непроменени от две години насам.
Сега нагласата, че заплахата е преувеличена, е най-силно изразена в Индия (65% там смятат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските държави извън ЕС (50%).
Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с твърдението, че заплахата е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са сред големите нации и региони, където несъгласието с твърдението, че заплахата е преувеличена е най-силно.
На ниво държави гражданите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че заплахата е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да вярват, че заплахата е преувеличена. На другия край на скалата притеснени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Две години след началото на пандемията, хората изглежда са по-малко склонни да жертват човешките си права с цел да предотвратят разпространението на вируса, макар че готовността все още надделява. Сега 60% от запитаните по света декларират, че са готови или дори твърдо готови да жертват някои от човешките си права, ако това ще предотврати разпространяването на заразата. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се колебаят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са готови да се откажат от някои от правата си в борбата с вируса. Една четвърт се противопоставяха на идеята за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с твърденето „Готов съм да жертвам права, ако това ще помогне“), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните части на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, за да спрат вируса. Най-критични към идеята за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), ЕС (35%) и САЩ (35%).
Източник: Галъп интернешънъл На ниво нации Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в борбата срещу разпространяването на ковид. Най-слаба готовност за отказ от човешки права изразяват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Президентът на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев коментира:
„Животът с вируса се приема като ново нормално от огромното мнозинство от хората на всички континенти, но подкрепата за ограниченията намалява почти навсякъде. Преобладаващото одобрение на правителствата, регистрирано в света преди две години в началото на пандемията, непрекъснато се изпарява. Ваксините вече не се възприемат като магическо спасително чудо за мнозинството от глобалните граждани и сериозно разочарование в това отношение се регистрира в развитите страни, където нивата на ваксинация са високи.
Пандемичната криза не е приключила, но начинът, по който е била адресирана досега, губи подкрепа и има ясни признаци, че „повече от същото“ няма да сработи.“
Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Тази година глобалното проучване включва 42 212 пълнолетни граждани от 45 държави по света. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
По време на пандемията световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ проследи промяната в нагласите. Резултатите, представени по-долу, са от последната вълна на глобалното изследване. Повече информация за предишните вълни на изследване относно коронавируса може да бъде намерена на сайта на „Галъп интернешънъл“ – www.gallup-international.bg.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
