В навечерието на Световния ден за борба с рака Европейската комисия публикува последните национални профили на рака за всички държави членки на ЕС, Норвегия и Исландия. Докладите от 2025 г. показват намаляване на смъртността в целия ЕС. Същевременно раковите заболявания остават проблем за общественото здраве, а в държавите в ЕС все още има неравенства в това отношение, съобщиха от пресслужбата на ЕК. С помощта на ОИСР са изготвени общо 29 профила по отношение на рака на държавите ЕС-27, на Исландия и Норвегия.
Броят на хората, подложени на активно лечение или живеещи с анамнеза за рак, се увеличава поради застаряването на населението и увеличения процент на хората, преборили рака. Повечето държави са разработили национални планове за борба с рака, които са тясно свързани с ключовите елементи на европейския план за борба с рака.
Смъртността от рак намалява с 12%. В същото време случаите на онкологично заболявания се увеличават с 24%. ЕК отчита, че изисква по-нататъшни усилия за разработване на програми за рехабилитация и качество на живот.
Близов половината от случаите са причинени от четири основни типа рак – колоректален, белодробен, на простатата и на гърдата. Почти една трета от новите случая на онкологични заболявания сред жените в ЕС касаят рак на гърдата, докато с рак на простатата са свързани близо една четвърт от новите случаи при мъжете.
Все още има големи разлики между държавите в ЕС по отношение на смъртността от рак. Тя остава най-висока в държавите с ниски доходи, сред лицата с по-ниски нива на образование и сред мъжете. Това подчертава, че е важно да се продължи преодоляването на неравенствата по отношение на достъпа и стандартите за полагане на грижи, отбелязват от ЕК.
Отчитат се подобрения по отношение на редица рискови фактори за рак в ЕС, включително намаляване на равнищата на тютюнопушене и общо намаляване на употребата на алкохол. Наднорменото тегло и затлъстяването обаче са все по-голям проблем, като над половината от възрастните в ЕС са с наднормено тегло.
Регистрирани са и тревожни тенденции при ранното откриване на онкологични заболявания чрез скрининг. Във всяка втора държава в ЕС се наблюдава спад в усвояването на скрининга за рак на гърдата, а в две от три държави е отбелязано намаляване на скрининга за рак на маточната шийка.
Днес ЕК публикува първата официална версия на европейската схема за осигуряване на качеството на услугите за рак на гърдата. Тя регламентира изисквания за качество на грижите за рак на гърдата, обхващащи скрининга, диагностиката, лечението и проследяването. Целта на схемата е да се гарантира качеството и непрекъснатостта на грижите в цяла Европа, като част от инициативата на Европейската комисия за рака на гърдата (ECIBC). В следващите дни EK ще представи и преглед на европейския план за борба с рака. Отчита се значителен напредък, постигнат в областта на политиката за борба с рака от стартирането му през февруари 2021 г.
Според публикувания днес доклад за България оценките за заболеваемостта от рак през 2022 г. са били по-ниски от средните стойности за ЕС както за мъжете, така и за жените в България, а смъртността от рак през 2021 г. е била близка до средната стойност за Европейския съюз. Въпреки това заедно с Люксембург страната ни е едната от двете държави в ЕС, в които за последното десетилетие е регистрирано увеличение на смъртността от рак, която е намаляла във всички други държави. При българските мъже проблемът с рака е значително по-голям отколкото при жените — както по отношение на заболеваемостта, така и на смъртността.
Като позитивна мярка ЕК отчита, че през 2023 г. и в България е приет национален план за борба с рака за периода 2021—2027 г. с цел подобряване на профилактиката и контрола по отношение на онкологичните заболявания.
Според доклада високата степен на разпространение на рисковите фактори за развитие на рак у нас започва от детството и юношеството и продължава до зряла възраст. Стойностите за страната са сред най-лошите в ЕС по отношение на повечето рискови фактори за рак — включително тютюнопушене, консумация на алкохол, хранителни навици, ниска физическа активност, ниска степен на ваксинация срещу човешкия папиломен вирус и замърсяване на въздуха. С времето процентът на хората с наднормено тегло и затлъстяване намалява, но социалното разслоение остава високо. При жените с по-ниско ниво на образование вероятността да са с наднормено тегло е с 36% по-голяма. За справяне с рисковите фактори за рак в България е приета Националната програма за профилактика на незаразните хронични заболявания за периода 2021—2025 г., а през април 2024 г. одобри националната здравна стратегия до 2030 г.
Според ЕК ранното откриване на рака в България представлява причина за безпокойство. За разлика от повечето други държави от ЕС България няма програми за масов скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и ректума, което обяснява ниските равнища на участие в скрининга. През 2019 г. делът на жените на възраст за провеждане на скрининг, на които е правена мамография през последните две години, е бил 36 %. Покритието на скрининга за рак на маточната шийка сред жените на възраст 20—69 години е било 57 % през 2019 г. В националния план за борба с рака за периода 2021—2027 г. се предлага въвеждането на програми за масов скрининг за рак на дебелото черво, гърдата, маточната шийка и простатата.
ЕК отчита и предизвикателства при достъпността на грижите за болните от рак у нас, които се дължат на преките плащания за услугите за лечение на рака, недостига на работна сила и неравномерното разпределение на специализираните болници и диагностичните центрове на територията на страната. В профила на страната ни се посочва, че все пак доставката на апарати за лъчетерапия се е увеличила двойно в периода 2012—2022 г. Въпреки че наскоро у нас са актуализирани медицинските стандарти в областта на грижите за болните от рак и са въведени процедури по oдобрение на болници и онкологични центрове, текущата реорганизация на българския регистър на раковите заболявания обаче възпрепятства мониторинга и подобряването на качеството на грижите за болните от рак.
Очаква се в периода 2023—2050 г. ракът да окаже значително отрицателно влияние върху психичното здраве на населението.
Към момента заболеваемостта от рак в България е ниска в сравнение със средната за ЕС. Според Европейската информационна система за рака (ECIS) към Съвместния изследователски център, през 2022 г. в България са очаквани около 31 485 нови случая на рак, въз основа на тенденциите в заболеваемостта от годините преди пандемията. Възрастово-стандартизираната заболеваемост от рак в България е била най-ниска сред държавите от ЕС — 356 на 100 000 за жените (в сравнение с 488 на 100 000 жени в ЕС) и 533 случая на 100 000 мъже (в сравнение с 684 на 100 000 мъже в ЕС). Ниската заболеваемост обаче вероятно е резултат от непълна регистрация на новодиагностицираните пациенти, тъй като от 2020 г. българският регистър на раковите заболявания не е работил с пълния си капацитет, а през 2023 г. е престанал да функционира. Очаква се до 2040 г. случаите на рак да се увеличат с 3 %.
През 2022 г. най-честите нови случаи сред българските мъже са на рак на простатата – 104 нови случая на 100 000 душив сравнение със 154 на 100 000 в ЕС. Следват ракът на дебелото черво и ректума — 95 нови случая на 100 000 мъже при 93 на 100 000 в ЕС, и ракът на белия дроб — 88 нови случая на 100 000 мъже спрямо с 95 на 100 000 души в ЕС.
Най-често диагностицираните нови случаи на онкологични заболявания при жените са на рак на гърдата – 88 на 100 000 жени през 2022 г. (в сравнение със 148 на 100 000 жени в ЕС). Вторият най-разпространен е ракът на дебелото черво и ректума — 49 нови случая на 100 000 жени през 2022 г. при с 58 на 100 000 в ЕС).
Ракът на дебелото черво и ректума и ракът на белия дроб имат по-голям дял от новодиагностицираните случаи на рак сред българските мъже в сравнение със средното за ЕС. Ракът на дебелото черво и ректума и ракът на шийката на матката заемат по-голям дял от новите случаи на рак сред българските жени в сравнение с жените в ЕС. Ракът на простатата, на дебелото черво и ректума и на белия дроб са най-разпространени сред българските мъже, а заболеваемостта от всички видове рак при тях е по-ниска от средната за ЕС. Същевременно заболеваемостта от няколко вида рак сред българските мъже е по-висока в сравнение със средната за ЕС през 2022 г. – ракът на стомаха с 28,6 новооткрити случая на 100 000 български мъже (в сравнение с 21,2 на 100 000 мъже в ЕС) и ракът на мозъка — 13 на 100 000 български мъже (в сравнение с 11 на 100 000 в целия ЕС).
При жените надвишават средната заболеваемост за ЕС през 2022 г. случаите на рак на маточната шийка — 23 на 100 000 при българските жени (в сравнение с 12 на 100 000 жени в ЕС), рак на стомаха — 14 на 100 000 (в сравнение с 11 на 100 000 в ЕС), както и мозъчните тумори — 9 на 100 000 български (при 8 на 100 000 жени средно в ЕС).
