Мащабно национално проучване, проведено от мултидисциплинарен екип от български учени, дава отговор на един от най-важните въпроси в съвременната медицина: каква е съдбата на онкологично болните пациенти години след прекарана COVID-19 инфекция. Резултатите от мащабния труд бяха официално представени от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и публикувани в едно от най-авторитетните международни издания в областта – European Journal of Cancer.
Петгодишно проследяване и мащабен анализ Изследването се базира на данни от Единния информационен портал и обхваща близо 1800 пациенти със солидни тумори, които са били хоспитализирани с коронавирус по време на пандемията. Българските специалисти са проследили състоянието на преживелите острата фаза в продължение на почти пет години, за да установят как ваксинационният статус и различните видове терапии влияят върху общата им преживяемост в дългосрочен план.
Ключови изводи: Предимството на иРНК технологията Данните показват категорична тенденция: пациентите, имунизирани с иРНК ваксини, живеят значително по-дълго в сравнение с тези, които не са били ваксинирани или са получили векторни препарати. Любопитното е, че тази по-добра прогноза се запазва стабилна години след инфекцията, дори когато се отчетат фактори като възраст, пол и специфичен тип рак.
Учените отбелязват, че ефектът е още по-силно изразен при хората, лекувани с модерна имунотерапия (инхибитори на имунните контролни точки). Това подсказва, че ваксинацията не само предпазва от тежко преболедуване, но вероятно взаимодейства положително с имунната система, подпомагайки я в борбата с основното онкологично заболяване. Неслучайно същата иРНК технология в момента е обект на редица клинични изпитвания за директно лечение на тумори.
Разлики според типа заболяване Въпреки общите позитивни резултати, проучването открива и специфични уязвимости. Пациентите с белодробни тумори и тези със заболявания на гастроинтестиналния тракт показват по-неблагоприятни дългосрочни резултати, независимо от ваксинацията. Това подчертава необходимостта от по-специализирана грижа за тези конкретни групи.
Авторите на труда Това изследване предоставя едни от най-дългосрочните данни в световен мащаб и помага за по-доброто разбиране на това как противоепидемичните мерки влияят върху онкологичните резултати години по-късно. Водещи автори на престижния труд са:
• Д-р Георги Димитров, дм – специалист по медицинска онкология и генетика в ИСУЛ;
• Доц. д-р Трифон Вълков, дм – инфекционист от СБАЛ „Проф. Иван Киров“;
• Проф. д-р Радка Аргирова, дмн – вирусолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.
