С 12 гласа „за“ бюджетната комисия на парламента отхвърли ветото на президента Румен Радев върху текстовете от закона за бюджета на НЗОК, с които се налага мораториум върху плащанията за нови лекарства. Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова текстовете не противоречат на конституцията и няма да лишат хората от животоспасяващо лечение. Против закона за бюджета гласуваха 6 души, а един се въздържа.
Преди гласуването зам.-здравният министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева се аргументира защо текстовете, върху които президентът Радев наложи вето, не противоречат на конституцията. „Основните конституционни права на гражданите за достъпна медицинска помощ не са нарушени. Нещо повече. Конституцията определя, че правата на гражданите за достъпна медицинска помощ трябва да са налице, но при спазване на регламентите и законите, които са в правомощията на Народното събрание. В нашия конкретен случай такива са Законът за здравното осигуряване, Законът за здравето и Законът за годишния бюджет на НЗОК. Ако разгледаме хипотезата, че няма да се съобразим с параметрите по бюджета на НЗОК, определени от волята на законодателя, и заплащаме цени и обеми на медицинските дейности извън обхвата на рамката на бюджета, определена от Народното събрание, то тогава наистина съществува риск да бъдат нарушени правата на гражданите и за намаляване на достъпа до здравноосигурителната система“, каза тя.
Жени Начева припомни, че бюджетът за здравеопазване за 2018 г. е с 407 млн. повече от тазгодишния и че много повече пари са отделени за ПИМП, СИМП и болнична помощ, както и за лекарства за домашно лечение. Тя даде и кратка хронология на плащанията на Здравната каса на иновативни лекарствени продукти за последните четири години.
„През 2014 г. нови международни непатентни наименования са били 5, лекарствените продукти са били 8, разходите за лечение с тези лекарствени продукти са били 4,4 млн. лева. За същите тези 5 международни непатентни наименования, за които е имало 8 лекарствени продукта, разходът през 2015 г. става 11 млн. лв., през 2016 – 10 млн. лева, а пред 2017 г. – над 8 млн. лева. През 2015 г. се появяват нови 8 международни непатентни наименования, т. е. иновативни продукти. За тях има 10 лекарствени продукти с различни търговски наименования, разходът през 2015 г. започва от 6,8 млн. лв. През 2016 г. достига 38 млн. лева, а през 2017 г. – 53 млн. лева. През 2016 г. – 10 международни непатентни наименования и 17 лекарствени продукти. Разходът първата година, когато се появяват е 17 млн. лева, а очакваният разход 2017 г. – 38 млн. лева“, обясни зам.-министърът.
„През тази година новите международни непатентни наименования са 7, очакваните средства за тях са 10,8 млн. Тези продукти, които в хода на годината са заявени за заплащане през 2018 г., преди един месец бяха 29, а сега са 32 за 8599 пациенти на прогнозна стойност 39, 527 млн. лв. Това е прогнозна оценка на база на количествата, които са заявили фирмите като първоначален разход при стартиране на заплащането от НЗОК. В хода на годината може да настъпи промяна в броя на пациентите и този разход да достигне нови стойности. А както видяхме, навлезлите вече нови международни непатентни наименования от 2014 г. също ще доведе до допълнителен ръст в бюджета на касата от 29 млн. лева“, допълни още тя.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК заяви, че от тези 32 нови международни непатентни наименования има две, които нямат аналог и които касаят редки заболявания, които не са включени в списъка с редки заболявания, които НЗОК заплаща. „Те са за 23-ма пациенти, които са подходящи за лечение с тях. Другите две лекарства без аналог са за 1500 пациенти. За всички останали лекарствени продукти има осигурена алтернатива на лечението. 74% от общия дял от тези разходи, които са обект на дискусията, в момента в България са за иновативни лекарства. Останалият процент е за генерични лекарства и биоподобни продукти“, допълни Начева.
Тя поясни, че няма пречка, дори съществува европейски регламент в тази посока, пациентите с редки заболявания, за които няма алтернатива, да бъдат включени в т.нар. „състрадателни програми“ и лечението им да бъде покрито от притежателите на разрешението за употреба. „Освен по-високия ръст на разходите, ние очакваме той да е 100 млн. лева и не можем през следващата година да си позволим такъв преразход. Има компании, които в контекста на това, че могат да включат пациенти в такива програми и на база работата си с НЗОК имат ръст в приходите от 1 до 10 млн. лева през 2017 г. спрямо 2016 г. От тази гледна точка ние считаме, че лечението на българските граждани по никакъв начин не е затруднено. Ще работим в посока оптимизиране на структурата на разходите, на направлението на изразходването на средствата, ще въведем регистри за тези пациенти и най-вече ще въведен механизми за проследяване на резултатите от лечението им, тъка че да имаме информация въведеното ново лечение какъв ефект има върху здравето на пациентите. В редица държави докато се проследява ефектът от лечение, разходът се поема за сметка на фирмата-производител, след което при доказване на положителен резултат, продуктът се въвежда за заплащане от съответните институции“, каза Начева.
„За новите молекули, освен че няма проследяване на ефекта на лечение, към момента няма и терапевтични ръководства. Това е алгоритъмът за лечение със съответният медикамент, което е обвързано с необходимия брой изследвания, с проследяване на съответното състояние на пациента“, допълни още тя.
Начева поясни и, че генеричните лекарства и биоподобните продукти, които касата ще плаща и през 2018 г., са тези, които са „с по-ниска цена, но не са били на българския пазар и не са заплащани от касата през 2017 г.“ „Те са лекарствени продукти, които през 2017 г. имат иновативен аналог – скъпо лекарство, на което през 2018 г. очакваме, че ще се появи генеричен продукт с по-ниска цена, тъй като им е изтекъл патента и в тази връзка генеричните и биоподобни продукти, макар и нови и незаплащани през 2017 г., ще доведат до сваляне на цените, без това да влияе на съответните пациенти“, каза Жени Начева.
