Тази година Европейската иимунизационна седмица се проведе под надслов „Ваксините ни сближават“ (“Vaccines bring us closer”). Тя популяризира основното послание, че имунизацията е жизненоважна за предотвратяване на болести и защита на живота.
Ръководителят на офиса на Световната здравна организация в България д-р Скендер Сила отбеляза, че имунизацията спасява милиони животи всяка година и е широко призната като една от най-успешните здравни интервенции в света. Той бе категоричен, че ваксините ще ни помогнат да прекратим и пандемията от COVID-19 и добави, че докато светът се фокусира върху критично важните нови ваксини за защита срещу вируса, остава необходимостта да се гарантира изпълнението на рутинните ваксинации. „Много деца не са били ваксинирани по време на глобалната пандемия, което ги оставя в риск от сериозни заболявания като морбили и полиомиелит“, отбеляза ръководителят на офиса на СЗО у нас. Д-р Сила отправи и послание към всички българи: „Ваксините спасяват животи. Те ще помогнат на икономиката, образованието, социалния сектор и цялата страна да се върнат към нормалното. Бъдете герои, ваксинирайте се за себе си, семейството си, общността си и страната си“.
Председателят на Българското сдружение по иновативна медицина д-р Валери Цеков добави, че ваксините са тези, които могат да ни спасят от опасни инфекциозни заболявания и пандемията го е доказала. Именно това показва значимостта на ваксинациите. „Ние сме длъжни да осигурим ваксини за нашите деца и да предпазим живота им от инфекциозни заболявания. Хората започнаха да мислят, че заболяванията, срещу които се имунизираме, вече ги няма. Но се доказа, че в момента, в който се спрат имунизациите, болестите се появяват“, каза д-р Цеков и допълни, че именно затова рутинните имунизации са важни и не бива да се пропускат. „100 години вече, благодарение на ваксините, държим редица заболявания под контрол. В областта на ваксините науката прави едни от най-големите си пробиви. Такъв е пробивът с новите ваксини срещу COVID-19. Вече над 230 млн. ваксини са приложени благодарение на новите технологии“, каза още д-р Цеков.
Д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването към 45-то Народно събрание, заяви, че са необходими законодателни промени, с които да се въведат ясни правила, задължаващи политиците да спазват медицинските мерки при епидемия или пандемия. По думите му при обявяването на пандемична обстановка трябва да се активира пандемичен план или да се създаде такъв, ако няма. Необходимо е той да съдържа ясно дефинирани критерии, по които да се следи дали кризата се управлява ефективно. „Когато имаме ясни критерии, можем да управляваме процеса“, каза д-р Симидчиев. По думите му сега страната ни приоритетно трябва да се справи с пандемията, тъй като от това зависи икономиката, културата, спорта и пр.
Главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев съобщи, че при добра организация при реализирането на ваксинационния план срещу коронавируса, страната ни може да имунизира по 20 000 души дневно. Той отново припомни, че целта е да се достигне имунизационен обхват от 70% и допълни: „Който успее да достигне заветните 70-75%, ще се справи със ситуацията, ще хвърлят маските, ще махнат ограничителните мерки“. Ако този обхват не се достигне, то съответното общество няма да бъде защитено. Доц. Кунчев отбеляза, че очакванията са да прилагаме ваксините срещу COVID-19 дълго време, затова е логично те да бъдат включени в препоръчителния имунизационен календар на страната, но не и в задължителния.
Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и председател на Експертно-консултативния съвет по имунизации при министъра на здравеопазването, бе категоричен, че ако се компрометира ваксинацията срещу COVID-19, то в следващите години това ще се отрази негативно и върху имунизационния календар и ваксините срещу грип. Той обяви, че през следващия зимен сезон България ще разполага с 4-валентна ваксина срещу грип, която ще е с по-голямо количество антиген и според препоръките на СЗО ще съдържа щамовете от група А – „Виктория“, „Камбоджа“ и от група Б – „Вашингтон“ и „Пукет“.
Доц. Кунчев допълни, че пандемията се е отразила върху другите заболявания. Така например през изминалия зимен сезон в страната ни реално е имало много малко случаи на грип. „Спазването на мерките, които бяха безпрецедентно строги и дълги, доведе до безпрецедентен спад в заразните заболявания“, каза още епидемиологът.
По отношение на Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип при възрастни на и над 65 г. възраст доц. Кунчев каза, че целта за следващия зимен сезон е да се достигне 10% имунизация на тези хора. Той добави, че програмата е до 2022 г. и изрази надежда, че държавата ще продължи да осигурява необходимия финансов ресурса за удължаването й.
Първият за България анализ за въздействието на грипа върху здравната система у нас обхваща данните за грипните заболявания за сезони 2018/2019 и 2019/2020 г. Според него повече от 8 400 души годишно постъпват в болница с пневмония, причинена от грип, като 25% от тях са на възраст над 65 години, а 40% от тях пък имат съпътстващи заболявания (диабет, сърдечно-съдови, белодробни, онкологични и чернодробни заболявания), които са рисков фактор за по-тежко протичането на инфекцията. Средният престой в болница на тези пациенти е 8 дни, а общият годишен разход за лечението им е най-малко 2.7 млн. лв.
Председателят на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев, който модерира събитието, отбеляза на финала, че стойността на ваксинационната кампания срещу COVID-19 в Европа струва колкото 10-дневните загуби за икономиката и помощите, които държавите отпускат на бизнеса и на хората, за да оцелеят в пандемията.
