Трябва да следим какво се случва в света на вирусите. При маймунската шарка две неща правят впечатление – че инфектираните нямат връзка със страните, в които заболяването е ендемично и че немалка част от инфектираните в момента са хомосексуални мъже. Това обясни пред БНР вирусологът проф. Радостина Александрова. Заболяването е рядко, среща се в определени райони на Централна и Западна Африка в близост до тропически и дъждовни гори. От 1970 година, когато за първи път вирусът е установен, е имало няколко хиляди регистрирани случаи извън Африка и ендемичните зони – основно в 15 държави, подчерта проф. Александрова и допълни, че не за първи път има огнища извън Африка.
Сега по думите ѝ СЗО съобщава за над 90 случая в 12 държави и специалистите очакват още случаи. „Това е вирус, който е много близък до вируса, причиняващ едрата шарка. Добрата новина е, че немалка част от хората са ваксинирани срещу едра шарка, а поради близостта между тези вируси, ваксината срещу едра шарка осигурява 85% защита и срещу този на маймунската шарка.“ Ваксината не се прилага у нас от 80-те години насам, уточни Александрова.
„Все пак разполагаме с такава ваксина, нова, последните три години разрешена и за употреба при маймунска шарка. Има и лекарствен препарат, който може да помогне в случая с маймунската шарка.“ Маймунската шарка не се разпространява така лесно като коронавируса, инфектирането на хората става при много близък контакт с друг инфектиран човек или животно или от замърсени предмети и повърхности, посочи още проф. Радостина Александрова. „Самото заболяване протича много по-леко от едрата шарка. Инкубационният му период е 1-2 седмици, може да продължи до 3. Хората се възстановяват в рамките на седмици. Най-уязвими са малките деца, бременните и хората, които имат някакъв имунен дефицит.“
