Директори на училища у нас заявяват на родители, че няма да приемат децата им, ако нямат пълен имунизационен статус. Най-много случаи на подобни злоупотреби има в училищата в Добрич и Варна, показа проверка на Actualno.com. В началото на юни с такъв проблем се сблъсква майка на първокласничка от училище в Добрич. След като детето кандидатства по правилата и е прието в първи клас от ръководството на училището казват на майката, че няма да приемат дъщеря ѝ в редовна форма на обучение, заради липсващи ваксини. Семейството има по-голямо дете с тежка форма на аутизъм и за да не поставя под риск живота и здравето на малкото си дете, родителите решават да не ваксинират дъщеря си. След ходене по институциите и майката се обръща с официално запитване към Министерството на образованието. От там реагират светкавично и изпращат отговор до майката и с копие до директора, че училищното ръководство няма право да откаже приема на дете, нито да определя формата му на обучение. Извън този случай още много майки сигнализират за подобен тормоз от страна на училищните ръководства. В коментар за Actualno.com от Министерството на образованието заявиха, че ще разгледат всеки подобен сигнал и ще направят проверка в съответното училище.
Освен това Съгласно чл. 53 от Конституцията на България (1) Всеки има право на образование; (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително; Повод за подобния действия станаха няколкото случая на морбили в пловдиския квартал Столипиново. 16 от разболелите се деца бяха ваксинирани, показа справка на РЗИ. Всеизвестен научен факт е, че не всички ваксинирани изграждат имунитет и въпреки ваксината може да развият болестта и да заразят други. Ваксинален полиомиелит покоси десетки в Сирия
Припомняме и че по време на морбилната епидемия през 2009 – 2011 г. ваксинационният статус на заболелите е известен при 52% т.е. при 52 на сто от случаите е ясно дали пациентът е бил ваксиниран или не. Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 70% от заболелите са ваксинирани с една доза МПР ваксина, като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нереагиращите от първата. В различните страни има големи разлики във възрастта, на която се прилага втората доза. Също така въпреки популярните внушения, че предимно неваксинираните са изложени на риск от морбилна инфекция при среща с патогена, проучвания показват, че морбили се разпространява успешно и сред популации с 99% ваксинирани лица (Gustafson et al., 1987; Chen et al., 1989; Boulianne et al., 1991), както и други високи проценти заболели, които са напълно ваксинирани (Faneye et al., 2015; Gupta et al., 2015; Vaidya et al., 2016; MMWR, Sept. 02,1988/37(34);527-31), включително при лица с предварително доказан ваксинален имунитет, солидни антитяло-отговори и явяващи се заразоносители, което подчертава необходимостта от задълбочени епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили, независимо от ваксинационния статус (Rosen et al., 2011). Други автори проучват епидемичен взрив на морбили, настъпил в гимназия с документирана ваксинация в 98% и обсъждат неуспеха на ваксината, като очевидно адекватно ваксинирани лица разпространяват заразата (Nkowane et al., 1987).
