Електронната система за проследяване на лекарствата ще стартира тестово през февруари. Това съобщи зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева по време на конференцията „Верификация на лекарствата“, която се проведе днес.
По думите й новата система в момента е готова на ниво IT разработка. „С колегите от ИАЛ работим много активно по този въпрос. Следващата седмица ще организираме тестване на системата с всички участници в процеса, за да видим къде са недостатъците или преимуществата на системата като информационна разработка. Ще се даде необходимият срок, за да могат всички участници в процеса да въведат първоначалната информация в системата, така както се изисква в закона, и когато системата покаже своята готовност да работи безпроблемно, тя ще бъде въведена в експлоатация“, обясни Начева.
Тя подчерта, че на аптеките няма да се налага да инвестират в нов софтуер, а ще се използва наличната им информационна база, както и тази на притежателите на разрешение за употреба и търговците на едро.
Директорът на ИАЛ Богдан Кирилов също заяви, че системата ще бъде максимално адаптирана към наличните софтуерни системи и няма да се изискват допълнителни усилия от страна на участниците в нея.
“Системата представлява онлайн платформа, в която производителите, търговците на едро и аптеките ще подават информация за наличните в страната количества. Информация ще се подава и от НЗОК и МЗ. На база тези данни ще се прави анализ на наличностите и ще се генерира забранителен списък за продукти, които не са в достатъчни количества на българския пазар. Така че, когато продукт попадне в този списък, той няма да може да бъде изнасян от територията на страната“, каза Кирилов.
Аптеките без интернет ще трябва да се пригодят към новите условия, заяви главният секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Светослав Кирилов. „Без интернет няма да е възможно каквото и да е дигитално здравеопазване. От края на февруари е изключено да тръгне. Нашата оптимистична прогноза е за края на годината. Имаме достатъчен срок да се подготвим както за тази, така и за системата за верификация. Част от аптеките са изправени пред сериозно предизвикателство, но така или иначе електронното здравеопазване ще се случи. Аптеките ще започнат да подават данни към електронната система за проследяване на липсващите лекарства, чак когато тя бъде готова“, каза той.
“Нито едно от изискванията – и по отношение на верификацията, и по отношение на системата за проследяване на недостига, и по отношение на връзката на фискалните устройства с НАП, не е страшно. Но всички взети заедно утежняват много бизнес средата. От една страна ни вменяват разходи, а от друга страна ни отнемат приходи – защото се отнемат отстъпки на дистрибуторите за аптеките по наредба на Здравното министерство и таксата от 2 лева за обработка на рецепти“, каза Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки.
По думите му е излишна тежест аптеките да докладват наличните количества за всички над 2000 продукта от Позитивния лекарствен списък, както е записано в закона, вместо 50-60 лекарства, които са предмет на най-засилен реекспорт.
„Електронната рецепта е най-важното събитие за нас. Реално работата по нея ще стартира през април. Най-оптимистичният вариант е в средата на следващата година да имаме електронна рецепта“, каза още Костов.
