Планираната административна реформа, която трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г., предизвика дебат за бъдещето на ценообразуването и реимбурсирането на лекарствата у нас.
Предстои ли блокиране на процедурите по регистриране на цените на лекарствените продукти и достъпа на българските пациенти до нови терапии? Този въпрос застана в центъра на задочен спор между народния представител от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев и министъра на здравеопазването Катя Ивкова по повод проекта за закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и прехвърлянето на функциите му към Министерството на здравеопазването (МЗ).
Накратко за реформата:
- Основна промяна: Закриване на самостоятелния регулатор НСЦРЛП и преминаване на дейността му към структурата на МЗ считано от 1 януари 2027 г.
- Аргументите на опозицията: Риск от административен колапс заради над 6600 процедури годишно, загуба на експертна независимост и опасност от нарушаване на европейската Директива 89/105/ЕИО.
- Позицията на МЗ: Дейността не се спира, а само се преструктурира. Сроковете, експертизата и правата за обжалване се запазват напълно.
Критиките: Административно теснино място и забавен достъп до лечение
В свое официално запитване народният представител д-р Александър Симидчиев очертава няколко критични момента, които според него застрашават нормалното функциониране на медикаментозния пазар:
1. Огромен обем от висящи производства: По данни за 2025 г. в НСЦРЛП са постъпили 6684 процедури, разгледани са 6317 и са издадени 3272 административни решения. Всичко това изисква непрекъсваем оперативен процес. Законопроектът обаче концентрира целия този обем единствено в подписа на здравния министър или на определен заместник-министър.
2. Кадрови и нормативен вакуум: Законопроектът предвижда прекратяване на пълномощията на членовете на Съвета, съкращения на служители и прекратяване на конкурси за експерти. В същото време новият Устройствен правилник на МЗ трябва да се приеме чак месец след влизането на закона в сила.
3. Риск от просрочване на европейските срокове: Според д-р Симидчиев съществува реална опасност да не се спазят 90- и 180-дневните срокове по Директива 89/105/ЕИО. При цените това би дало право на заявителите да продават по служебно предложени цени, а при реимбурсирането — ще забави пряко достъпа на пациентите до жизненоважно лечение.
4. Загуба на колегиалния принцип: Досега решенията се вземат от 7-членен колегиален орган въз основа на медицино-фармацевтични становища от независими външни специалисти (59 договора за 2025 г.). Новият текст предвижда министерството само да извършва „проверки и проучвания“, без ясно разписан законов механизъм за експертна оценка.
Отговорът на МЗ: Сроковете и експертизата се запазват
В своя отговор здравният министър Катя Ивкова бе категорична, че се извършва единствено промяна в институционалната форма, а не прекратяване на дейността по регулиране:
- Непрекъснатост на административния процес: Предвидени са механизми за плавен преход, така че заварените към 31 декември 2026 г. преписки да се довършат без забавяне.
- Спазване на европейското право: Директива 89/105/ЕИО поставя изисквания към държавите членки относно спазването на срокове, мотивирането на решенията и възможностите за обжалване, но не изисква регулаторният орган задължително да бъде самостоятелно юридическо лице.
- Запазване на капацитета: Специализираната експертиза ще бъде прелята в новите структури на Министерството на здравеопазването, с което ще се гарантира обективността на вземаните решения.
Предстои подзаконовите актове и новият Устройствен правилник на МЗ окончателно да разпишат оперативните процедури, за да се гарантира, че от 1 януари 2027 г. няма да има прекъсване в регулирането на лекарствения пазар у нас.
