Гърция се сблъсква с едно от най-тежките огнища на западнонилска треска през последните години, като над 200 пациенти са развили сериозни инфекции на централната нервна система, а смъртните случаи вече са двуцифрено число. В тази връзка проф. Петрос Лигоксигакис, имунолог от Оксфордския университет, призова за спешно въвеждане на интегрирана система за ранно предупреждение.
Пред Атинско-Македонската информационна агенция (AMNA) ученият изтъкна, че разработеният в Гърция модел може да послужи като пример за останалите рискови страни в Европа – като Италия, Испания и Южна Франция.
Пръскането не е достатъчно: Нужен е предварителен контрол
Според проф. Лигоксигакис пръскането срещу комари е важна, но крайно недостатъчна мярка, ако се прилага едва след установяване на първите заболели:
- Превантивен мониторинг: Мерките за контрол върху комарите и местата им за размножаване трябва да започват месеци преди появата на първите случаи при хората.
- Скритият мащаб на заразата: Регистрираните пациенти са едва „върхът на айсберга“. Около 80% от инфектираните нямат никакви симптоми, а под 1% развиват тежка форма с неврологични усложнения.
- Ендемичен статус: Ученият настоява за масови епидемиологични проучвания и тестване за антитела сред населението, за да се установи дали вирусът вече не е трайно ендемичен в региона.
Математически модели за прогнозиране на огнищата
Следващата стъпка според експерта е преминаването от пасивно регистриране на болни към активно прогнозиране на епидемиологичните взривове.
Интегрираната система за ранно предупреждение следва да използва математически модели, обединяващи данни за:
- Температура, валежи и площи със застояла вода;
- Гъстота на популацията на комарите и наличие на вируса в тях;
- Източници на зараза в природата (предимно диви птици);
- Ниво на имунитет сред местното население.
По думите на проф. Лигоксигакис подобен подход ще позволи на здравните власти да се намесват и да обработват критичните зони още преди вирусът да се прехвърли върху хората.
