„Бюджетът е направен добре и балансиран по отношение на разпределението на средствата в различните пера. Най-добре подпомогнатото перо е това за извънболнична помощ. Допреди няколко години то представляваше 11-12%, а сега е около 16-17% от общия бюджет. Има подобрени възможности за пациентите, които ще могат да достигнат до по-качествена профилактика. Но даването на пари не означава, че те ще бъдат разходени ефективно, и второ – ще стигнат до крайния бенефициент“. Това каза здравният икономист Аркади Шарков.
Коментарът му идва няколко дни след като и здравната, и бюджетната комисия в парламента отхвърлиха бюджета за здраве за 2024 г. Въпреки заложените над 1 млрд. лв. повече приходи, основните критики са свързани с липсата на предлагана реформа, големите суми, които пациентите доплащат, липсата на лекарства и цените им и други.
Той подчерта, че има риск при постъпленията на парите от работещите. „Риск има и за здравнонеосигурените, чийто брой вече достига около 1 млн. човека. Тези несигурности са свързани с макрообстановката. Когато говорим за разпределението на бюджета в Касата, говорим и за това дали болниците ще могат да изработят тези пари. Част от процеса касаеше и заплатите. Трудно е да се обвържат заплатите пряко с увеличението на парите в бюджета на НЗОК, тъй като заплатите са функция на приходите на лечебното заведение. Ако има пациенти – има приходи.
Ето и защо сме в процес на разработка на една методология по отношение по поставяне на тежести на заболяванията и тежести към клиничните пътеки“, допълни Шарков пред Bulgaria ON AIR. По думите му е важно и как точно ще се изразходват тези средства: „България заяви, че ще има подпомогне програмите по скрининг, към момента нямаме яснота от това дали част от тези пари няма да са от Касата или Министерството на здравеопазването. Пациента не го интересува на каква цена ще се лекува, това е проблем на Министерството на финансите и на НЗОК“, коментира здравният икономист.
Попитан дали ще се наложи пациентите да доплащат повече за някои услуги, Шарков отговори: „Много зависи от лечебното заведение. Въпрос на преценка. Проблем е НЗОК да остане без управител. Става блокаж, особено по отношение на разплащането. В много кратък порядък ще трябва да бъде измислен механизъм, по който първо да бъдат изслушани управителят и подуправителят, същевременно да бъде изслушан и нов управител.“
Той изрази мнение, че бюджетът не е пряко свързан с липсата на лекарства. „В цяла Европа има проблеми с наличието на лекарства. Има и други фактори, като един от тях е цената. Докато има регулация, която към момента съществува и която потиска цената на определени продукти, дотогава ще има и казуси, че определени производители изваждат своите продукти, тъй като нямат търговски интерес“, подчерта още Аркади Шарков.
