Българите над 18 години, нуждаещи се от лечение са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и е нужно сами да събират средствата. При децата има повече възможности здравната каса да заплати дадено лечение, докато тези възможности се ограничават, когато детето стане пълнолетно.
Неправителствената организация „Общност Мостове“ подават жалба до Комисията за защита от дискриминация, а д-р Антоанета Тончева, генетик в университетска детска болница в Германия, член на сдружението „Общност Мостове“, обясни проблема в ефира на БНР. „Управниците ни написаха Наредба 2 от март 2019 г. В самата наредба, която кореспондира пряко и със Закона за здравето, е записано, че по различен начин могат да имат достъп до лечение децата до 18-годишна възраст и пациентите над 18-годишна възраст“, каза тя. По думите ѝ когато хората са лекувани до 18 години по тази процедура, дали в болнична атмосфера или на домашно лечение, в момента, в който те станат пълнолетни, вече нямат право дори да кандидатстват по тази наредба за поемане на разноските за тяхното лечение.
„В общия случай би трябвало да става преимуществено дума най-вече за скъпите терапии, които са непосилни за семействата сами да ги заплащат. Оказва се, че първо много по-голям процент от средствата – над 95% от тях, се харчат за лечение в България. Но не само за лечение, но и за импланти, генетични изследвания“, обясни още д-р Тончева и допълни: „Когато децата пораснат, изведнъж се превръщат във възрастни и всяка възможност за тяхната терапия, често дори няма алтернатива, те просто остават без нея и държавата абдикира“. Какво се случва с болните след навършване на 18 години? Д-р Тончева разказа за Влади, който е с детска церебрална парализа и се нуждае от импланти и операция.
„Болницата ще усвои клинична пътека за тази операция, но семейството трябва да събере над 70 хил. лв. за импланти“, обясни тя. Майката на момчето – Ирина Ганчовска пояснява, че походката на детето ѝ е променена, а заболяването е прогресиращо. Лечението е поставяне на импланти. Над 18 години всичко поема семейството, а не държавата.
Затова е открита DMS кампания и благодарение на добри хора събират голяма сума. Ако не се направи операцията изхода е фатален, казва майката. „Над 18-годишна възраст тези болните деца завинаги си остават деца. Годините им порастват, но те си остават деца.“ По думите на д-р Тончева дискриминацията е както за редки, така и за чести заболявания, както и по възраст. Това е лишаване на пациента от достъп до лечение – това трябва да се промени, категорична е тя.
