Какви са икономическите загуби вследствие на депресивните състояния в България ще анализират наши експерти в сътрудничество с представители на Световната здравна организация. Това съобщи д-р Михаил Околийски, експерт в офиса на СЗО в България, в навечерието на Световния ден на здравето – 7-ми април. Тази година той е посветен на депресията, определяна като втория най-голям фактор за загуба на трудоспособност.
„Ще се опитаме да изследваме важността на проблема, свързан с депресията, през призмата на икономическите доказателства за това“, посочи д-р Околийски. Най-вероятно подобен анализ ще залегне в следващото двугодишно споразумение между страната ни и най-голямата международна организация, занимаваща се със здравеопазването, което се очаква да влезе в сила през 2018 г.
Какви са икономическите загуби за България все още не е ясно. „След като данните за страната ни бъдат събрани, те биха могли да бъдат използвани и за набелязване на конкретни мерки, насочени както към подкрепа на хората с чести психични проблеми, така и за тези с тежки, които биха имали нужда от подкрепена трудова заетост“, разясни д-р Околийски.
Загубите за икономиката като резултат от депресивни състояния са големи. Те се изразяват не само в болнични, но и в намалена трудоспособност, отбеляза още той.
Изчисленията на СЗО сочат, че всяка година депресията и тревожните състояния струват на глобалната икономика един трилион долара. В същото време всеки долар, вложен в превенция и лечение на подобни проблеми, води до възвръщаемост от четири долара, вследствие на добро здраве и работоспособност. Психичните разстройства са проблем, който се разпространява в цял свят. Между 1990 и 2013 година броят на хората, които са засегнати от депресия и/или тревожни състояния, се увеличава с 50% и нараства от 416 милиона на 615 милиона души. На практика близо една десета от населението по света е засегнато от някакъв тип подобни проблеми, сочат данните на СЗО. Въпреки това, инвестициите в психичното здраве остават по-малки от нужното. По данни на организацията правителствата отделят средно по 3% от бюджетите си за грижи в тази насока.
