Заради нефинансиране на имунохистохимичните изследвания лечението на белодробните карциноми у нас не е достатъчно адекватно, съобщиха на пресконференция лекари от ВМА.
Белодробният карцином бива дребноклетъчен и недребноклетъчен, 85% от всички случаи са на недребноклетъчен, а той има своите подвидове. За да бъде назначено коректно ефективно лечение, трябва да бъде поставена точната диагноза, която пък от своя страна изисква специфични изследвания. Те обаче не се покриват от здравната каса, въпреки многократните разговори през годините с множество министри, представители на НЗОК, на лекарския съюз и т.н., отбелязаха лекарите.
Морфологично доказаните у нас случаи са около 70%, 28% остават морфологично неустановени. В добавка, близо 40% от откриваните случаи са в последния, четвърти стадий, което прави близо 70 на сто болни с белодробен карцином с изключително лоша прогноза, посочи медицинският онколог доц. Жасмина Михайлова от ВМА.
Непокриваните от касата изследвания водят до това малко лечебни заведения у нас да ги извършват и, съответно, до не достатъчно адекватна терапия на онкоболните с тази локация, стана ясно още от думите й.
Проблемът бе потвърден и от бившия национален консултант по патология доц. Анна Михова. „НЗОК не финансира имунохистохимичните изследвания. Дългогодишна борба за заплащане на тези специализирани изследвания, срещи със здравни министри, с представители на касата, с пациентски организации, с омбудсмани – и досега нямаме никакво заплащане на тези изследвания. Поради това много болници отказват да си купуват консумативи за такива изследвания. Методът не е толкова скъп, но все пак представлява разход и остава за сметка на болницата“, коментира тя и отбеляза: „Благодарение на морала на патолозите във ВМА засега запазваме възможността да правим тези изследвания.“ Тя посочи още, че имунохистохимичният метод не е нов: „Той е над 15 години, но у нас се прави инцидентно“, коментира доц. Михова и заяви, че пациентите ходят дори само за тази диагностика в Турция.
В добавка, диагностицирането на белодробния карцином обикновено става късно. Това пък разказа началникът на Отделението по интервенционална пулмология и бронхология към ВМА д-р Христо Йорданов. „За съжаление повечето пациенти отиват при специалист когато вече е твърде късно, ние само стигаме до диагноза. Основния метод на лечение си остава хирургическото лечение, което радикално изкоренява карцинома. Когато стадираме пациента и той е годен за операция, настъпва небивала радост в цялата клиника. Това се случва може би 1 на 100“, коментира той. Д-р Йорданов обаче уточни, че причините за късното диагностициране са в голяма степен обективни, „защото белите дробове имат огромни компенсаторни възможности и симптомите, които да накарат пациента да отиде на лекар, се долавят много трудно“.
Във връзка с тези проблеми Националната пациентска организация слага началото на проект под название „Факултет недребноклетъчен карцином на белия дроб“, в рамките на който ще се търси възможност за повишаване информираността по това заболяване, както и да се осигури навременна диагностика и своевременно лечение, информира представителят на организацията Андрей Дамянов.
