Комисията за защита на конкуренцията обяви, че няма компетентност да реши казуса с областната здравна карта и прекрати производството, образувано по искане на Сдружението на общинските болници. Това става ясно от решение на КЗК, публикувано на сайта на комисията.
„Предвид характера на заповедта на министъра на здравеопазването и обхвата на нормата на чл. 28 от ЗЗК, КЗК не притежава нужната компетентност да се произнесе относно съответствието с правилата на конкуренция на Методиката за изработване на областна здравна карта“, пише в решението на КЗК.
Припомняме, производството в Комисията за защита на конкуренцията бе образувано по искане на Сдружението на общинските болници в България.
В искането на Сдружението се твърди, че избирателното сключване на договори от Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) с част от лечебните заведения на основание чл. 34а от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) би довело до засягане на правата и интересите на пациентите в резултат на ограничаване на техния избор на лечебно заведение; би могло да доведе до господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на онези лечебни заведения, с които Районната здравноосигурителна каса е сключила договори; би могло да доведе до осъществяване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика и да увреди интересите на конкурентите на лечебните заведения, с които РЗОК е сключила договори; би могло да доведе до нелоялно привличане на клиенти по смисъла на чл. 36 от ЗЗК; би могло да доведе до недобросъвестно „действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите“ по смисъла на чл. 37а от ЗЗК.
От своя страна министърът на здравеопазването казва в становище, че методиката за изработване на областните здравни карти е част от процедурата по изработване на Националната здравна карта. От друга страна, в Закона за лечебните заведения е регламентирана процедурата за избор на лечебни заведения, с които директорите на РЗОК ще сключват договори в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава потребностите от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта. Подчертава се, че твърденията на подателите на искането до КЗК на практика са насочени към правните последици от тази разпоредба, а не към Методиката за изработване на областните здравни карти.
В допълнение министърът изказва становище, че методиката за изработване на областните здравни карти не поражда последици, които да засягат правата или интересите на лечебните заведения или пациентите и посочва, че този акт няма самостоятелно значение, а последиците му имат единствено процесуален (подготвителен) характер като част от сложния фактически състав по изготвянето на Националната здравна карта.
По отношение на чл. 34а от ЗЛЗ министърът заявява, че сключваните по него договори нямат търговски характер, а са институт на публичното право.
„По тези договори НЗОК като обществена институция предоставя публични средства за постигане на публични цели, свързани с осигуряване на достъпна медицинска помощ на всички здравноосигурени лица“, казва в становището си Петър Москов.
Регулативният орган се спира и на разглеждането на Методиката във ВАС, който бе сезиран с жалба от Национално сдружение на частните болнии, Сдружение на общинските болници в България, Българска болнична асоциация, Федерация „Български пациентски форум“ и Център за защита правата в здравеопазването с искане за отмяна на заповедта. С определение от 31-ви март ВАС прие, че Методиката за изработване на областна здравна карта е вътрешнослужебен акт и като такава не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С този мотив съдът прекрати производството, припомнят от КЗК и отбелязват, че при обжалването на решението пред петчленен състав на Върховния административен съд съдиите излязоха със становище, че оспорваната Методика не е нормативен административен акт.
„В чл. 28 от ЗЗК е определен обхватът на правомощията на КЗК в производство по застъпничество за конкуренцията. За да защити свободната инициатива в стопанската дейност и да предотврати ограничаването или нарушаването на конкуренцията, Комисията е оправомощена да извършва оценка за съответствието с разпоредбите на ЗЗК на изрично посочените в разпоредбата актове: проекти или действащи нормативни или нормативни административни и общи административни актове, както и проекти на актове на сдружения на предприятия, които регулират дейността на членовете им. По отношение на правни актове, които попадат извън обхвата на чл. 28 от ЗЗК, КЗК не е оправомощена да извършва оценки за съответствие с правилата на конкуренцията“, посочват от Комисията.
