Ако искаме да имаме качествено здравеопазване, трябва да имаме поглед върху развитието му не в близките 1-2, а в следващите 10-15 години напред. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев при представянето на вариантите за промяна на здравноосигурителния модел по време на Националната кръгла маса „Дискусия за бъдещето на здравеопазването“.
Ситуацията в момента
Той направи кратък обзор на действащия здравноосигурителен модел, като припомни, че задължителната осигурителна вноска е 8% върху доходите, а вноските са персонални, но съхранявани в неперсонализирани сметки. „Едва 11% от населението над 18 години има доброволни застраховки. Съществуват безотчетни и нерегламентирани плащания, както и редица полурегламентирани доплащания за услуги, които пациентът е задължен да избере, независимо дали желае или не“, заяви министър Ананиев.
„Предимствата на този модел са свръхкапацитет на болничната помощ, високо ниво на специализации, добре обучени и висококвалифицирани медицински специалисти, бърз достъп до болнична медицинска помощ във всичките й аспекти, добре развиваща се система на интегрирани здравно-социални дейности и услуги, финансирани на този етап с европейски средства. Това е система, сравнително лесна за управление“, коментира той.
По думите му недостатъците на тази система са нарастване на публичните средства за здравеопазване без постигане на желаните медицински резултати и удовлетвореност на пациентите от ефекта от лечението, стимули за увеличаване на броя на преминалите пациенти. Тя позволява увеличаване на сметките на пациентите за сметка на екстри, нарастване на разходите за болнично лечение, лекарства, медицински изделия, разкриване на нови дейности без конкретно и дългосрочно планиране, посочи той.
Министърът обърна специално внимание на постоянното увеличаване на разходите в системата. „През 1998 г. те са били 810 млн. лв. или 3,1% от БВП, докато през 2017 г. те са вече 4,3 млрд. лв. или 4,6% от БВП. По данни на Световната банка съотношението между частните и публичните разходи за здраве се измества в посока към частните за сметка на публичните. През 2015 г. 8,44% от БВП е размерът на разходите, които прави българинът за здравеопазване, докато само публичната част от разходите е 4,6%. 3,8% от БВП плаща българския гражданин или 3,5 млрд. лева допълнително извън публичните плащания от осигурителите“, отчете министър Ананиев, като отбеляза, че близо половината от тези разходи са нерегламентирани.
Новите предложения
Той заяви, че целите на новия модел са да се подобри удовлетвореността на пациентите чрез постигане на социален консенсус, да се подобри ефективността на използването на средствата в здравната система, да се оптимизира структурата и разпределението на болничните ресурси и да се преодолеят териториалните дисбаланси в системата, да се преструктурира така доболничната помощ, че тя да отговаря на поставените й цели, да се намали размерът на доплащането, да се подобри контролът в система, да се измерва качеството в лечението и да се проследяват ефектите от реализираните терапии върху пациентите, както и да се намери потенциал за програми за нови инвестиции, обновяване на материалната база и технологиите за лечение.
Министърът представи многократно обсъжданите до момента два варианта на здравноосигурителния модел, като първият по думите му може да бъде приложен още през 2019 г., докато вторият изисква плавно преминаване към него.
Модел А
Модел А въвежда конкуренция между НЗОК и застрахователни дружества. До възникване на застрахователно дружество, което да поеме вноските на пациента, и при фалит на такова, пациентът ще бъде обслужван от НЗОК. Лекарите от извънболничната помощ, могат да изпращат за лечение пациенти само в лечебни заведения, сключили договор със застраховател.
НЗОК и застрахователят ще се договарят пряко с изпълнителните на медицински услуги, като НЗОК ще получи статут на застраховател. НАП ще превежда вноските към НЗОК или застрахователя, а превеждането на средства ще се извършва непосредствено на месечна база.
Всички осигурители трябва да са лицензирани и ще формират осигурителен пул. Застрахователите са задължени да записват всички желаещи, забранява се селектирането на пациенти, те ще се конкурират помежду си чрез предлагане на здравни пакети с допълнителни услуги. Ще бъде създаден гаранционен фонд, който ще се формира от средства от здравни вноски през първата година.
„Преимуществата на този модел са запазване на социално разпределителните механизми, запазване на размера на средствата, осигуряване на равенство във финансирането, равенство в достъпа, превеждане на средствата на месечна база, дава възможност за предпазване на пациентите, създава се конкуренция на НЗОК. Недостатъците са отсъствие на възможност на здравноосигурените лица да получават знания за това какво се харчи от техните сметки. Има и риск от запазване на нерегламентираните плащания“, коментира министър Ананиев.
Модел Б
При модел Б най-съществената промяна е преминаване от солидарен към персонализиран модел. Промяната ще става поетапно от съвместно участие до пълна демонополизация на НЗОК (модел А) и включва три стълба на финансиране, обясни здравният министър.
Първият стълб – това е 8% задължителна здравна вноска на пациентите. Вторият е задължително здравно застраховане с фиксирана премия, която би могла да бъде около 12 лева. Третият е доброволна здравна застраховка, чийто размер ще зависи от допълнителния пакет услуги, избран от пациента.
Размерът от премията се договаря на базата на Национално рамково договаряне за цените на медицинските услуги, според което ще е и цената на основния пакет. Срокът на валидност също е предмет на договаряне, но не е по-кратък от една година.
В преговорния процес застрахователите ще се присъединяват към договорите на НЗОК. От друга страна, всяко лечебно заведение може да избира на какви цени да работи и е длъжно да ги обяви. Разликата ще се доплаща от пациента или от застрахователя.
Застрахователите няма да имат право да откажат застраховка, а премията ще се изплаща или веднъж в годината, или на месечни вноски. Държавата ще продължи да покрива здравните вноски на пенсионерите, безработните, децата, но държавните служители ще са длъжни да се застраховат сами.
Застрахователните дружества ще бъдат обединени в пул, в който ще влиза и дъщерно дружество на НЗОК, лицензирано като застраховател. Застрахователите ще могат да генерират печалба. Всяка компания ще е длъжна да има минимален брой записани лица 500 000 души и ще е задължена да използва на националната здравна информационна система. Като гаранция при отказ от сключване на застраховка, санкцията ще бъде по-голяма от премията, която застрахователят трябва да изплати.
Третият стълб пък са допълващите застрахователни договори, непокрити от пула.
Министър Ананиев заяви, че в болничната помощ периодично ще се определя критична линия, сума, за която се заплаща задължителна застраховка от фонда и пациента, в случай, че не се премине. Тази линия ще бъде обект на бъдещи рамкови договаряния.
Гаранционният здравен фонд ще се създава от лицензираните застрахователи и ще покрива плащания, които не могат да бъдат покрити от лицето или застрахователя. Ще е възможно преминаване и към друг метод на заплащане – диагностично-свързаните групи. Цените ще се определят от национално рамково договаряне.
При този модел също така ще се въведат единни правила и изисквания към лечебните заведения, без значение от собствеността им. Всички ще се ползват от публичния ресурс. Същевременно трябва да бъдат увеличени правата на синдикатите, които да защитават интересите на работещите в лечебните заведения медици.
„Предимствата на модел Б са личната ангажираност на гражданите, повече контрол, осигуряване на повече средства, осигуряване на качествена и достъпна медицинска помощ. Преструктуриране на болничния сектор, дълготрайна политика и визия на здравната система, запазване на ролята на съсловните организации, но и добавяне на контрол и критерии. Недостатъците са необходимост от решаване на спорни моменти, арбитраж на НЗОК за разходите, направени от лечебните заведения“, каза министър Ананиев.
„Новата здравна система изисква хората да поемат отговорността за собственото си здраве, а от държавата – по-голям контрол“, каза още той.
