С лекция пред студенти от Нов български универститет (НБУ) стартира информационна кампания в подкрепа на донорството „Да дариш живот“. С обучаващите се в програми по визуални изкуства, реклама и графичен дизайн се срещнаха проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ Александровска, проф. д-р Вилиян Платиканов, Катедра по анестезиология, спешна и интензивна медицина, Медицински университет – Варна, и Мирослав Мутафчийски, зам.-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Експертите обсъдиха с младите хора постиженията на медицината в областта на трансплантологията и важността на даряването на органи. Специално за студентите на университета бе даден старт и на конкурс за създаване на художествени творби, посветени на инициативата. Те ще могат да участват със свои произведения, а крайният срок е 02.09.2019 г.
Най-добрите творби на студентите от НБУ, участвали в конкурса, ще бъдат показани в изложба. Експозицията ще бъде представена в градинката до Лятното кино на НДК по повод Европейския ден на донорството (12 октомври 2019 г.).
Целта на кампанията „Да дариш живот“ е да повиши информираността на общество по отношение на трансплантациите и да насочи вниманието към ползите от донорството и осъществяването му в България.
„Трансплантацията на органи или тъкани е от изключителна важност, защото понякога е единственият начин да бъде спасен живот. Необходимост от трансплантация имат хора със сериозни здравни проблеми, като бъбречна, чернодробна или сърдена недостатъчност, левкемия, травми и изгаряния“, каза проф. д-р Емил Паскалев. Той даде пример с трансплантациите на донорски бъбрек, които се приемат за най-оптимален и сигурен начин за лечение на пациенти с хронични бъбречни заболявания и бъбречна недостатъчност. Донорски органи са дали възможност на над 1 800 българи да бъдат трансплантирани в Клиниката по нефрология и трансплантация и получат шанс за пълноценен живот. 17 жени с трансплантирани бъбреци са успели да износят и родят своите бебета.
„България има сериозен опит в трансплантациите, у нас за пръв път успешно се трансплансплантира бъбрек през 1969 г., сърце и бял дроб – през 2003 г., а черен дроб – през 2005 г. В същото време донорите у нас са твърде малко, за разлика от страни като Хърватска и Испания, които са лидери в областта. Страната ни е на едно от последните места в европейската статистика по брой донори. Близо 1200 българи се нуждаят от нови органи и са в листата на чакащите“, заяви проф. д-р Вилиян Платиканов.
„В страната ни действа схемата на т.нар. „предполагаемо съгласие“. Ако човек не е уведомил институциите предварително по установения ред, че не иска да дари органите си, се предполага, че той е съгласен да бъде донор след настъпване на смъртта му. Единственото допълнително условие е да се вземе съгласието и на семейството“, обясни още той относно ситуацията у нас. Ако пациентът е в установена мозъчна смърт, най-близките му роднини трябва писмено да потвърдят съгласие за донорство. В много от случаите обаче близките отказват тази възможност, въпреки че починалият не е декларирал отказ от донорство. Една от основните причини за недостатъчния брой дарени органи е липсата на информация сред близките на хората, изпаднали в мозъчна смърт, за да дадат своевременно съгласието си те да станат донори.
