„Нашето мото e правилното лекарство да стигне до правилният пациент в правилното време, правилната доза и правилния път на приложение.“ Това каза председателят на БФС маг.-фармацевт Велина Григорова по време на днешната пресконференция по повод Световния ден на фармацевтите.
По думите й през последните две години фармацевтите и аптеките са били тези, които не са затворили и не са отказали лечение на пациентите, което е повишило доверието към тях. „В другите държави, по време на COVID пандемията беше дадена възможност на фармацевтите да измерват кръвно налягане, да правят тестове, да измерват кръвна захар, да поставят ваксини. В редица държави магистър-фармацевтите имат възможност след обучение и полагане на изпити да предписват определени лекарства. В нас има потенциал, който може да бъде използван, стига държавата и обществото да имат нужда от това“, допълни Григорова.
В България има около 3300 аптеки, 200 от които са болнични, които обаче са разпределени неравномерно и има цели общини, които са лишени от фармацевтични грижи. „Едновременно с това има общини, в които аптеките не изпълняват целия набор от функциите си – или не работят с НЗОК, или не работят с наркотични вещества, което е затруднение за пациентите и ги поставя в неравностойно положение“, каза още Велина Григорова.
Тя цитира изследване, според което медикаментозни грешки са причина за смъртта на 1 от 131 амбулаторни пациенти като сред причините за тях са подобно звучащи имена на лекарствата, тесен терапевтичен индекс, променена бъбречна или чернодробна функция и едновременният прием на много лекарства. Сред причината са и нечетливото изписване на рецепти от лекарите.
Велина Григорова коментира и данни за антибиотичната резистентност, според които през 2020 г. България е в червената зона. Според нея причината е, че информация за изписването на антибиотиците има основно от болниците и липсва такава за предписването им в доболнична помощ. „Това беше сред причините да настояваме антибиотиците да бъдат задължително изписвани на електронни рецепти“, каза тя.
Според главния секретар на БФС маг.-фарм. Димитър Маринов предимствата на електронната рецепта са, че не може да бъде изгубена, оставя следа и има проследимост кога какво е изписвано на съответния пациенти и кога какво е отпускано и информацията може да се ползва от други медицински специалисти. „Натрупването на тези данни води до взимане на обективни управленски решения. Когато говорим за лекарствена политика, какви терапии се изписват, какви лекарства, има ли ги или не в България. Когато всички данни се подават в системата, хората, които взимат решенията могат да ги видят в НЗИС. Когато една част от данните се подават, а друга са на хартия се дава възможност за разминавания, грешки и неясноти и на практика субективни решения“, каза той.
Маринов допълни, че до момента издадените електронни рецепти са 22 милиона. „Под 20 000 са „белите“ електронни рецепти. Почти всичките рецепти са по Здравна каса. От 3986 практики, които някога са издавали електронна рецепта, 2920 практики или 73% от тях никога не са издавали електронна „бяла“ рецепта. Понеже видяхме проучване, в което се твърдеше, че болшинството от лекарите и почти едва ли не всеки втори пациент са „за“ оставането на хартиената рецепта, защото електронната била много страшна и опасна, аз не знам от какво се притесняват тези хора, като те не са виждали даже какво е електронна рецепта“, каза той.
Димитър Маринов беше категоричен, че ако всички рецепти са електронни, аптеките нямало да могат да продават лекарства, които са по лекарско предписание без рецепта. „В момента всички разлики в приходи, разходи и наличност се обясняват с наличието на хартиени рецепти. Съществуването на хартиените рецепти позволява отклоняване на лекарства в неясни посоки“, каза той.
