Променени са правилата, по които НЗОК плаща на лечебните заведения медицинските изделия, употребени от тях. Това става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на Касата, проведено на 6 април.
„До момента стойностите бяха с фиксирана горна цена. Сега, преди да се извърши самото плащане, изискваме от лечебните заведения да представят фактурата за съответното медицинско изделие на каква цена е купено. Моето становище е, че не можем да фиксираме 40 000 лв. и от тук нататък да не следим какви са реалните стойности на консуматива, защото са включени и в извършваната клинична пътека. Затова от началото на месеца (април-б. р.) вече са сменени правилата и се изисква за всяко нещо да бъде представена и фактурата за плащането към съответния производител или доставчик. Така цените ще могат да се проверяват“, казва управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.
Според члена на Надзорния съвет д-р Иван Кокалов обаче трябва да бъде възобновен дебата кой, колко и за какво плаща по отношение на медицинските изделия, тъй като основната тежест падала върху пациентите. По думите му за много от медицинските изделия разликата между това, което покрива Касата и това, което се предлага е огромна, което означавало, че голяма част от пациентите дори да се нуждаят от тях, няма да могат да ги доплатят.
„За начините за доплащане е един разговор, който трябва да се проведе в следващ период. Трябва да се обсъди колко ще покрива Касата и дали ще покрива всичко. Сега Касата покрива в групата минималното, а другото е по избор на пациентите дали ще доплащат или няма да доплащат“, казва проф. Салчев.
Според д-р Кокалов обаче не навсякъде има такъв избор. „Даже и да искам съответното средство да ми бъде предоставено, аз пак трябва да доплатя, защото такава е цената, която е договорена между каса и този, който го доставя“, казва той.
По думите на проф. Салчев причината за това е, че голяма част от доставчиците не са се явили на договарянето и са се запазили старите цени на изделия. „Смятам, че за следващата година трябва да подходим по друг начин към медицинските изделия“, казва той.
На същото заседание е гласувана и Методиката за плащане на лечебните заведения в условия на COVID-епидемия.
„За извънболничната медицинска помощ и денталната помощ приемаме средномесечния размер на дейността януари – март, тъй като индивидуално всеки един изпълнител има специфичен договор, и за разлика от болничната помощ, при тях няма прогнозни бюджети, на база на които да разпределим до края на годината средствата и да вземем като база средномесечния размер на средствата за 2020 г. Това, което показват тенденциите в момента, като заявка за плащане през април за месец март е, че редица изпълнители в извънболничната помощ дори са надвишили 85% от средномесечната си стойност за първо тримесечие, т.е. през месец март обемът на медицинската дейност при някои е запазен, въпреки въведеното извънредно положение на 13 март“, казва председателят на Надзорния съвет Жени Начева.
“За болничната помощ, взимаме като база средномесечния размер на средствата, които са отчетени януари – март и разпределените от Надзорния съвет на всяко лечебно заведение средства за оставащия период април – декември. Предвижда се и възможната хипотеза с решение на Надзорния съвет, когато се докаже, че лечебното заведение лекува тежки случаи и дейност, която е под 85%, да получи 100% от средномесечния размер на средствата. Ако има лечебни заведения, които поемат повече тежки случаи с коронавирус, там да може да се даде по-голям размер на средствата от страна на касата. Друго, което може би трябва да се отбележи, че според информацията, която събира министерството с оглед заплащане на допълнителни възнаграждения от оперативните програми, на този етап има около 32 лечебни заведения, в които се лекуват болни с коронавирус, но пациентите за м. март са били около 137, т.е. през следващите месеци предстои по-голям ръст на разходите, свързан с увеличаване на заболеваемостта. Събираме информация за структурата на разходите по икономически елементи, които ще плащаме на лечебните заведения за болнична медицинска помощ, за да може там, където разходите и тежестта на заболяването е по-голяма, да отчетем тези специфики в плащанията за неблагоприятни условия“, допълва още тя.
