Броят на местата за студенти по специалност „Медицинска сестра“ за учебната 2024/2025 г. за първи път от 20 години достигна 1 000 бр., а за предстоящата учебна 2025/2026 година – 1 200. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в информация до парламентарната комисия по здравеопазване във връзка с решението на Народното събрание за предприемане на мерки и действия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването с медицински сестри и акушерки.
Той припомня, че с промени в Закона за висшето образование специалностите „медицинска сестра“ и „акушерка“ са определени като „защитени специалности“.
„Предприети са активни мерки за насърчаване придобиването на специалност „Педиатрични здравни грижи“ от медицинските сестри“, допълва министърът.
По думите му МЗ изпълнява проект „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти“. На специализантите по проекта се предоставя месечен финансов стимул в размер на 2,5 минимални работни заплати в допълнение към получаваните доходи, като към момента 64 медицински сестри и акушерки получават ежемесечен финансов стимул.
Разработена е Стратегия за предприемане на мерки и действия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването с медицински сестри и акушерки и за увеличаване най-малко с 30% на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030 г.
„Въпреки, че заявените финансови средства, необходими за изпълнение на стратегията, не са одобрени в бюджета на Министерството на здравеопазването за 2025 г., ведомството системно работи по планираните в стратегията мерки и политики“, казва доц. Кирилов.
По отношение решението, която касае изменение на законодателство с цел създаване на правна възможност НЗОК да може да финансира пряко дейността на лечебни заведения, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки, министърът съобщава, че също е постигнат напредък. В на Закона за здравното осигуряване е предвидена промяна, която да регламентира възможността амбулаториите за здравни грижи да бъдат самостоятелни изпълнители на медицинска помощ с право на пряко финансиране от НЗОК. Целта е да се подпомогне и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, който изисква да се гарантира, че средствата за медицинските услуги, предоставяни от медицински специалисти посредством собствената им частна практика, се възстановяват от НЗОК.
„С цел постигане на консенсус между заинтересованите страни по предложените промени инициирахме среща с представители на БЛС, БАПЗГ, НЗОК и МЗ. В хода на дискусията Българският лекарски съюз изрази категорично несъгласие с предложените промени. Основните мотиви за отрицателното становище са, това ще задълбочи кадровия дефицит в системата, ще създаде риск за качеството и безопасността на медицинската помощ, ще наруши медицинската субординация, ще доведе до фрагментиране и отслабване на здравната система и до неефективно разходване на публичен ресурс. Предвид това бяха проведени допълнителни разговори със заинтересованите страни за намиране на целесъобразно решение на проблема.
На този етап е постигнато компромисно решение амбулаториите за здравни грижи да получават финансиране чрез договори с амбулатории за първична медицинска помощ. За целта ще бъдат направени промени в Наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, а в НРД за медицинските дейности ще бъде определен механизъм за финансирането на дейността на амбулаториите за здравни грижи чрез амбулаториите за първична медицинска помощ“, обяснява министър Кирилов.
