За 2024 година кръводаряванията в страната са с над 9000 повече от предпандемичната 2019 г.
В Наказателния кодекс на България отсъства ясно регламентирана разпоредба, осъждаща платеното кръводаряване. Евентуално в подобни случаи пострадалият от такова престъпление може да предяви граждански иск за обезщетение на вредите, причинени от престъплението. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Иван Белчев относно възможностите за значително увеличаване на финансовите стимули за доброволните кръводарители с цел повишаване на броя на кръводарителите и ограничаване на нелегалната търговия с кръв.
Народният представител уточнява, че при нелегалния пазар кръводарителските услуги се предлагат срещу суми от около 300 лв., като при редки кръвни групи достигат и до 800-1000 лв.
Министърът подчертава, че търговията с кръв е в нарушение на разпоредбите на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) и който извършва сделка с кръв или кръвни съставки, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба 1000 лв., а при повторно нарушение – с глоба 10 000 лв. Прокуратурата и органите на МВР отговарят за разследване и преследване на престъпления, включително нерегламентирана търговия с кръв, която може да се квалифицира като престъпление против здравето или незаконна стопанска дейност.
„Министерство на здравеопазването определя нормативната рамка и политиките по кръводаряване – безвъзмездно и доброволно, и контролира дейността на лечебните заведения и центровете по трансфузионна хематология. Според световната практика редовното доброволното безвъзмездно кръводаряване от редовни дарители осигурява както адекватно снабдяване на лечебните заведения с кръвни съставки, така и най-голяма безопасност на дарители и реципиенти“, казва доц. Кирилов.
По думите му лечебните заведения, в които се дарява кръв, осигуряват на кръводарителите подкрепително тонизираща закуска и могат да ги стимулират със символични подаръци, съвместими с принципа за доброволност на кръводаряването.
„За алтруистичен акт, какъвто е кръводаряването, според Европейските директиви и СЗО, не може да се говори за икономически ефект за дарителя, както и за финансови стимули за повишаване броя на кръводарителите. Компенсации и подаръци с висока стойност или заплащане за това са в противоречие с принципа за безвъзмездност, като заплащането за кръвта не може да се нарече „даряване“ и в този смисъл терминът „платен дарител“ е оксиморон. Има противоречие и със същността на алтруистичния акт – да дадеш от собствената си кръв, за да живее друг човек, без да получаваш нищо в замяна.
Паричните средства могат да се разглеждат като проблем, който води хората да вземат неразумни решения или да участват във вредни занимания. Така влиянието на парите като стимулиране на кръводаряването е обикновено отрицателно и може да подтикне към действия, които не трябва да се извършват, например кръводаряване от човек с противопоказания, с риск за собственото си здраве или застрашаване безопасността на кръвта и неблагоприятно въздействие върху реципиента.
Освен това, финансовото оценяване на кръводаряването се приема като опит да се даде стойност на кръвта и на живота. Парите имат редуктивен ефект, тъй като даряването на кръв, се счита за безценно и да се търси парична печалба от използването на тялото се смята за недостойно, показващо липса на уважение. Забрана за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на печалба е застъпена в Хартата от Ница на основните права на Европейския съюз“, категоричен е министър Кирилов.
Като механизъм за стимулиране на кръводаряването Иван Белчев предлага когато даден кръводарител дари кръв без да посочва конкретен пациент, той да има възможността в рамките на следващите 6 месеца да посочи пациент, на който да му бъде прелята кръв. „Такава система би осигурила на кръводарителите увереност, че те и техните близки ще имат необходимата подкрепа при спешна ситуация. Това би могло значително да увеличи броя на желаещите да дарят кръв безвъзмездно, като по този начин се подобри кръводарителния потенциал на страната ни“, смята народният представител.
„Изискахме становище от Националния център по трансфузионна хематология и Експертния съвет по трансфузионна хематология и предвид изразеното от тях становище правим следното уточнение. Доброволното и безвъзмездно кръводаряване няма стойност на „резерв“ или „застраховка““ за бъдещо ползване от конкретно лице – независимо дали е член на семейството или близък. Причината е, че компонентите от дарената кръв имат строго определен срок на годност – например, еритроцитите (червените кръвни клетки) се съхраняват до 42 дни, а тромбоцитите само 5 дни.
С други думи, дарената кръв не може да бъде „запазена““ за конкретен човек или използвана за него в бъдещ период. Системата за кръводаряване функционира на базата на взаимна солидарност и готовност да се помогне навреме на всеки нуждаещ се, при спазване на принципите на доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки; защита на правата и здравето на донорите и реципиентите; равнопоставеност на донорите и реципиентите. Това означава, че за да има кръв, когато близък човек се нуждае от нея, е важно обществото като цяло да дарява редовно, доброволно и безвъзмездно. Така се гарантира достатъчното и регулярно снабдяване на лечебните заведения с кръв и кръвни съставки, както и се осигурява безопасност за дарители и реципиенти.
Моделът, за който споменавате, при който се дарява кръв „в замяна“ или „по необходимост“ за конкретен човек – т.нар. фамилно или заместващо кръводаряване, е неустойчив и крие редица рискове, включително по отношение на качеството и безопасността на кръвта и не може да се разчита изцяло на него. Поради тази причина, както Световната здравна организация, така и българските здравни институции насърчават редовното доброволното и безвъзмездно кръводаряване като единствения етичен и ефективен подход за осигуряване на безопасна и достатъчна кръв. Фамилните дарители са ценен източник на кръв и кръвни съставки в моменти на недостиг на такива или при увеличена нужда от тях“, казва министър Кирилов.
Той допълва, че трансфузионната ни система успява да отговори на потребностите на лечебните заведения от кръв и кръвни продукти, като след спада през 2020 година, във връзка с пандемията от COVID-19, се установява трайна тенденция на увеличаване на броя кръводарителите, като за 2024 година кръводаряванията в страната са с над 9000 повече от предпандемичната 2019 година.
