Новата наредба с промени на съществуващата от 2015-а за придобиване на специалност в системата на здравеопазването беше обнародвана в Държавен вестник на 23 юли 2021 г. От здравното министерство подчертават, че тя въвежда ефективен механизъм за реализиране на държавната политика по отношение осигуряването на нужните на страната ни специалисти, съобразено при това с потребностите на болниците у нас.
Промените в Наредбата за специализация в медицината
През юни 2021 г. министерството на здравеопазването предприе действия, насочени към промени както в наредбата за специализациите за младите лекари, така и на критериите за базите, в които те се обучават. По този начин, заяви служебният здравен министър, ще бъде решен комплексно проблемът, свързан с бъдещите специалисти, което е съществена част от функционирането на системата.
Една от промените е свързана с възможността за специализация да бъдат утвърждавани единствено места, към които има заявен интерес. Преди настоящата корекция в правилата интересът на младите лекари не беше взиман под внимание, а в резултат на това много голяма част от обявените от държавата места, оставаха незаети. Вместо веднъж, утвърждаването на местата ще става два пъти в годината. Обучението ще започва през март и октомври.
Завършилите обучението си специализанти вече няма да бъдат задължени да работят на определено място. Факт е, че подобно условие не само отблъсква младите хора, но и води до отлив на желаещите за специализират на места, финансирани от държавата, аргументираха се от здравното ведомство при внасянето на проекта за обществено обсъждане.
В новата наредба е записано още, че трудовото възнаграждение на специализантите не може да бъде по-малко от две минимални работни заплати, а за специалностите, при които са налице негативни тенденции, то да бъде до три минимални заплати.
Има промяна и в условията за специализацията по „Обща медицина“ в условията на вече реалната възможност за субсидиране на базите за обучение. Тя ще се осъществява по общия ред за клиничните специалности, тоест въз основа на срочен трудов договор за специализанта, а не въз основа на заповед от ректора. Така младите лекари няма да бъдат лишени от доходи по време на специализацията си.
С промените заемането на длъжностите за специализанти се извършва след конкурс. Изключение е направено за специализантите по „Обща медицина“, защото задължителният конкурс представлява сериозно затруднение за базите, тъй като кадровият им потенциал е силно ограничен. По-често става дума за индивидуални практики, а много по-рядко за групови.
Министерството на здравеопазването ще субсидира базите за обучение за местата за клинични специалности, които държавата финансира. По този начин държавната политика ще бъде осъществявана не чрез финансиране от болниците, а от републиканския бюджет.
Базите за обучение вече ще могат да получават финансиране за обучение на специализанти не само от здравното министерство, но и от общини, по европейски програми и дори от лечебни заведения.
Специализантите могат да получават стипендии със средства от различни източници, сред които и европейски проекти.
Няма промяна в реда, по който се обявяват правилата за местата, които не се финансират от държавата.
Специализантите за промените
Надделяващото мнение сред специализантите е, че промените са стъпка в правилната посока. Вероятно защото подобна стъпка те очакваха още през 2019-а, когато излязоха на протест срещу идеята на тогавашния здравен министър Кирил Ананиев, ако млад лекар откаже разпределение, да върне получените от него заплати за последните четири години специализация. Не само срещу това обаче протестираха медиците тогава.
Те се противопоставиха на цялостната система на обществено здравеопазване в страната и на това, че държавата не прави нищо, за да задържи медицинските специалисти. Бяха ядосани, че за пореден път са излъгани, защото по време на срещите в министерството са ги уверили, че ще с съобразят с предложенията им, но това така и не се случи.
В интервю за framar.bg д-р Александра Вълчева, която беше едно от лицата на протеста през 2019-а, заяви, че са лъснали всички нередности на системата и постави следната диагноза на обществото ни: „То е в и индуцирана кома, за да не усеща тежестта на политическия провал, геноцида и краха на държавата!“
Не съм сигурна колко са се променили нещата от 2019-а до момента. Да, настоящите промени са добра стъпка в положителна посока, но те едва ли ще бъдат в състояние да решат проблеми, трупани с години и задълбочаващи до неузнаваемост здравната система у нас. За това говори и факта, че продължава да има млади лекари, които с охота говорят по темата, и изразяват позиция, но категорично отказват да застанат с името и лицето си, защото се страхуват. Това е сигурен знак, че въпреки желанието на всички, промяна все още няма.
Д-р Диян Ганев
Д-р Ганев е председател на Сдружението на младите лекари в столичната колегия на БЛС. „На фона на общия кадрови дефицит промените са адекватни, защото увеличават възможностите повече лечебни заведения да открият места и така да бъдат попълнени повече липси. Най-важното е, че отпаднаха някои негативни селекционни фактори като задължителните три години“, смята той. Според него промените се отнасят най-вече за държавната поръчка и за специалностите, които са били недофинансирани досега. „Искам да видя как НЗОК привлича младите лекари и прави така, че да останат в страната. Всички говорят за министерството и министъра, но фиксацията върху тях е прекалена, а НЗОК има твърде важна функция като основен бюджетен разпоредител на средства за здравеопазване“, казва още д-р Ганев, който подчертава, че не вижда в момента действия, които ще задържат младите лекари в България.
д-р Диян Ганев
Според председателя на Сдружението на младите лекари в здравеопазването няма лидери, които да бъдат сигурни в пътя, по които да се върви. „С хилави коне няма как да се изтегли каруцата нагоре по склона“, казва той. Д-р Диян Ганев смята още, че качеството в здравеопазването е лошо, защото няма система за контрол. Да бъде създаден фонд за продължаващо обучение е едно от предложенията му. Убеден е, че няма нищо по-важно от квалификацията на лекаря, от неговото научно развитие и постоянно усъвършенстване. Добре е да има и преференции за младите лекари.
Д-р Динко Щилянов
Д-р Щилянов е специализант по анестезиология, но не по държавна поръчка. Още в началото прави уточнението, че промените няма да го засегнат. Определя ги обаче като безспорно положителни, особено по отношение на задължителното разпределение.
д-р Динко Щилянов
Младият лекар е на мнение, че трябва да бъде регламентирано минимално заплащане, независимо от начина, по който един лекар специализира. Затова е добре наредбата да зададе императивно за всички минимални заплати. Освен заплащането, проблем е и това, че не всички места биват обявявани. „Ако РЗИ започне да го прави, би било добре и със сигурност ще има повече яснота“, казва още д-р Щилянов, който като повечето си колеги е убеден, че има нужда от реформа.
Специализант по кардиология
„Ситуацията в здравеопазването е един строго контролиран хаос. Да бъдат гонени младите хора е целенасочена политика. А това става като са поставени в среда, в която биват мачкани“, това сподели специализантът по кардиология, който заяви, че не иска името му да бъде публикувано, не за друго, а защото се страхува.
Според него новите правила не променят много ситуацията, защото не се е подобрила самата процедура. „Нищо не е променено в начините, по които протича обучението“, казва младият лекар. Той подчертава, че специализантите са зависими и са толкова отвратени от всичко, на което са подложени, че в момента, в който станат специалисти, те бързат да напуснат страната. Не само младите напускат обаче, заради свръх заетост напускат медицински сестри и други лекари.
Признава, че съсловието е демотивирано именно заради огромното натоварване и ниското заплащане. В системата има пари, но те не отиват при лекари и сестри, а по високите етажи. Специализантът по кардиология казва още, че потърпевши са не само лекарите, но и пациентите. „На принципа разделяй и владей, биват настройвани медици срещу пациенти, а това е пагубно. Още по-ужасно е как постоянно обясняват на специализантите, че те са изцяло зависими и трябва да правят всичко, което им се нареди. На практика ги превръщат в роби. Специализациите се използват за манипулации и мачкане“, категоричен е младият лекар, пожелал да остане анонимен за читателите ни.
Предложенията на Фондация „Млади медици за България“
По време на общественото обсъждане на проекта за промени, което приключи на 24 юли 2021 г., от Фондация „Млади медици за България“ направиха няколко съществени предложения. Сред тях са месечното възнаграждение да бъде от четири минимални заплати, да бъде осигурена специализация по държавна поръчка за всички новозавършващи лекари.
Предлага се още да бъде сложен край на масовата практика специализантите да полагат извънреден труд, който е безконтролен, нерегламентиран и безплатен. Младите лекари да бъдат равнопоставени с останалите както по отношение на работния процес, така и на заплащането за допълнителния и извънреден труд. Не на последно място от Фондацията искат специализантът да има право да отчита извършените от него медицински манипулации и интервенции пред НЗОК.
Може ли да има реална промяна в здравеопазването
Лош знак за ситуацията е фактът, че през 2019-а специализантите протестираха с лозунга „Не на страха!“, а през 2021 г. все още има млади лекари, които се страхуват за излязат с лицето си, споделяйки проблемите, защото са сигурни, че веднага след това върху тях ще бъде упражнен натиск и ще бъдат уволнени.
В същата степен проблемът стои и пред останалите медици, медицински сестри, акушерки, лаборанти, фелдшери и всички от системата. Те я познават в детайли и дълбочина, но повечето то тях се страхуват да говорят.
За реална реформа са нужни много неща, но сред основните са политическа воля тя да бъде реално осъществена, ясна позиция от страна на медицинските служители за нуждата от нея, но и подкрепа от пациентите и обществото.
Правилата не бива да пречат, а да дават възможности.
Източник:
https://www.strategy.bg/
