Въвеждане на забрана за създаване на нови болници до утвърждаване на нова Национална здравна карта. Това планират да направят властите у нас, става ясно от управленската програма на правителството, която е с хоризонт до декември 2024 г.
За целта управляващите ще предложат промени в Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, които се очаква да бъдат готови до ноември тази година. Нужните законови промени са в процес на разработване, става ясно още от програмата.
Припомняме, за намеренията си за спиране създаването на нови болници до обновяването на здравната карта проф. Христо Хинков заговори още по време на първото си изслушване в комисията по здравеопазване като министър на здравеопазването. Тогава той отбеляза, че настоящата здравна карта не представя реалната картина на потребностите в здравния сектор.
Управляващите предвиждат също така промени в лекарствената политика, като възнамеряват да въведат мерки за регулация на цените при централизирани обществени поръчки на лекарства и медицински изделия, както и да внесат яснота относно частта, заплащана от Касата, доплащането от страна на пациента и контрол върху разходите на НЗОК. За целта се готвят изменения в два закона – Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и Законът за здравното осигуряване (ЗЗО).
Припомняме, основният дебат днес по време на разглеждането на бюджета на Касата на второ четене в парламента бе свързан тъкмо с обществените поръчки за онколекарствата, провеждани от болниците. Депутати изтъкнаха, че заради липсата на централизирани търгове някои болници купуват едно и също лекарство с десетократна разлика в цената, което в крайна сметка ощетява НЗОК с около 100 млн. лв. годишно. По тази причина през преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК бяха направени промени в ЗЗО, регламентиращи механизма, по който НЗОК трябва да заплаща тези лекарства при липса на централизиран търг. По мнение на депутати от здравната комисия обаче приетият текст е „най-лошият възможен“ и може да удари малките болници, които не работят с големи обеми медикаменти.
Проблемът с доплащането от джоба на пациента пък стои от години, като преди дни дори изпълняващата длъжността управител на НЗОК д-р Пенкова отбеляза, че за огромна част от лекарствата, дори за социално значими заболявания, Касата плаща твърде нисък процент от стойността.
Срокът, който властта си поставя за реализирането на тези мерки, е февруари 2024 г.
Друг наболял проблем, свързан с лекарствата, също ще търси решението си през промени в ЗЛПХМ. Става въпрос за недостига на лекарства, от който страната ни страда от години. С измененията се предвижда да се въведат мерки за регулиране на недостига, антибиотиците да се изписват с е-рецепти, да се повиши контролът върху движението на лекарствата, както и да се ускори вносът на дефицитни продукти. От измененията също така се очаква подобряване на системите с данни за наличност на продукти в мрежата на разпространение, проследяване и ефективност.
Тази група промени е в процес на разработване, а срокът, който властите си поставят за внасянето им, е малко по-дълъг – май 2024 г.
Във фокуса на внимание на управляващите е също така и профилактиката и превенцията на заболяванията, като и тук няма изненади: както здравният министър проф. Христо Хинков, така и един от неговите заместници – доц. Михаил Околийски, са посветили голяма част от професионалния си път на проблемите на общественото здраве.
Така в тази посока управляващите възнамеряват да въведат профилактичен календар за удължаване на продължителността на живота, да обособят фонд „Обществено здраве“ за профилактика и превенция, както и да направят промени в областта на психиатричната помощ. Всичко това се очаква да се случи чрез промени в Закона за здравето, а срокът за внасянето им е април 2024 г.
