Може ли вълната бежанци да донесе и вълна от заразни болести – това са притесненията на здравните експерти от последните седмици. Основните опасения са от морбили и полиомиелит, обясняват лекари, цитирани от 24 часа. Предупрежденията идват на фона на новини за няколко огнища на дребна шарка в отделни украински райони. Лични лекари коментират и информациите за по-нисък процент ваксинирани украински деца. “В Украйна има много пропуски в имунизационния календар, не се спазват ваксинационните изисквания, има много неваксинирани деца против морбили например”, обясни епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев пред БНТ.
Съществува възможност войната да разпали не COVID, а други болести, изрази опасенията си главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. “Войната върви ръка за ръка с някои заразни болести – нови инфекции заради невъзможността за спазване на хигиена. Нивото на заболеваемост от ХИВ/СПИН е доста по-високо в Украйна”, коментира той пред БНР. Хората са се укривали с дни в мазета, метростанции, училища и временни убежища. Липсата на достъп до чиста питейна вода и занижената хигиена крият риска от огнища на инфекции, казват и двамата експерти. Здравното министерство вече предприе мерки – само ваксинирани украински деца ще тръгват на училище и детска градина у нас. На тези, които нямат всички ваксини, ще бъдат поставени дози съгласно Имунизационния календар на България, обясниха от МЗ. Децата, за които обаче не е ясно дали са ваксинирани, ще се приемат за неваксинирани и също ще получат съответните дози. “Рано е да се говори за вълна от морбили, засега няма повод за притеснение”, успокояват от Столичната РЗИ.
Срещу риска от предаване на инфекциозното заболяване полиомиелит здравните власти предвиждат всяко едно дете да се изследва, преди да бъде допуснато до нашата образователна система. Според проф. Кантарджиев тази ваксина в Украйна не е задължителна, затова идващите деца трябва да бъдат имунизирани. Не само неваксинирано дете обаче може да пренесе болестта. В Украйна ползват два вида ваксини – убита и жива, която у нас не се поставя вече над 10 г. Имунизираното дете с жива полиомиелитна ваксина отделя вируса след месец или два и по този начин, дори да е с поставена доза, то може да зарази неваксинирано дете.
Това също е повод за притеснение сред медиците, тъй като по данни на Националния център по обществено здраве и анализи през двете пандемични години у нас има спад в имунизационното покритие на деца срещу тежки болести. Обхватът при повечето ваксини е паднал за първи път под 90% през миналата година. Ваксините срещу полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б са с обхват 89,5% в сравнение с 2020 година, когато покритието с тях е било над 90%.
