Касата ще изплати надлимитната дейност на тези болниците, които са я осъдили на трета инстанция. Това обхваща няколко лечебни заведения, а останалите ще чакат отново съдът да се произнесе. Това означава, че реално НЗОК признава така наречената надлимитна дейност за незаконна и от тук нататък се отваря вратата на всяка една болница да претендира за плащанията. След като съдът постанови това за някои лечебни заведения, очакването е и всички други, които заведат дела, да ги спечелят , след като прецедентът вече е налице.
Лимитите, които бяха въведени от бившия здравен министър д-р Петър Москов продължават да бъдат предмет на разгорещени дебати и така и не срещнаха одобрение. И няма и как да е иначе, след като лечебните заведения са оказали помощ на здравноосигурени пациенти, тя е била призната, но в крайна сметка се оказа, че това е било про боно, защото била извън плануваното.
Ако тя бъде разплатена, това ще бъде глътка въздух за болничния сектор. Директори на лечебни заведения неколкократно заявяваха, че евентуалните средства от надлимитната дейност ще отидат за така наболелия проблем със заплатите на медиците.
Вероятно септември месец, след като се видят разчетите на осигурителната институция на деветмесечието, надзорът ще обмисли варианта с реализирана икономия от болнична помощ дали да се изплаща и на останалите. Всичко ще зависи от надзорния съвет на НЗОК и нейния председател Жени Начева, като очакванията са да се вземе отговорно решение по този толкова наболял въпрос.
Причините за това са, че днешното решение да се плати единствено на осъдилите касата, а на останалите да се чака съдебно решение може да се окаже доста финансово неизгодно и за самата осигурителната институция. Общата стойност на неплатената надлимитна дейност за 2015, 2016 и 2017 година е 153 млн. лв. На заседаниез на Надзорния съвет на 8 май Григор Димитров казва, че след приключване на делата сумата ще надхвърли 200 млн. лв., след като в нея се включат съдебните разходи и лихвите.
На същото заседание на надзора се обмисля възможността НЗОК да започне разсрочено плащане на болниците и да се опита да стигне до споразумение с тях. „Ние се разбираме примерно, че в рамките на две години ние ще ги изплащаме на траншове, няма да е накуп. Всичко е въпрос на договореност. Ще се договорим, че няма да ги плащаме накуп, а ще ги плащаме във времето“, казва тогава д-р Кокалов. Д-р Дечев подкрепя предложението, като допълва, че в преговорите може да бъде включено, че разплащането ще започне от 2020 г.
От Българския лекарски съюз изразиха задоволството си от това, след като съсловната организация отдавна настоява надлимитната дейност да бъде платена. „Това би дало възможност на мениджърите на болниците да повишат заплатите и не само това – би гарантирало пред кредиторите платежоспособността на лечебните заведения“, каза тогава пред Zdrave.net председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
Председателят на надзора и зам.-министър Жени Начева обаче обяви днес, че „тъй като практиката е твърде разнородна, причините и факторите, довели до т.нар. надлимитна дейност са твърде много, се взе решение, че най-прозрачната и правилна стратегия е да се чака решението на съда“.
Сега се стига до момента болниците, които и без това са далеч от добро финансово състояние, да започнат отново съдебни битки с касата. Самата каса също се лишава от възможността да „спести“ около 50 млн. лв., които ще отидат в разноски за съдебни дела и лихви, каквато е сметката на Григор Димитров.
Прецедентът обаче вече е факт и за плащането на извършената надлимитна дейност все по-често ще се говори кога, а не дали ще стане.
